Тялом си там, духом те няма, крачиш механично просто... Може и с празен поглед и отворена уста(крайности!). И обикновено се връщаш в тялото си като се блъснеш в някой човек, кофа за боклук, стълб или просто паднеш, стъпил в някоя дупка. 
Еми още ми липсват части от кожата и на двата крака, ама това е щото много съм обяснителна кое как трябва да се прави, сигурна съм 
.Баба ми навремето ми беше лепнала прякор,викаше ми тумбулка.Незнам какво значи,но аз си го свързвам с падането и е нещо падащо явно.Но и на нещо дебело пак ще отива . Да, но в този момент левият ми крак потъна в... шахта 
. 
Както казва баща ми, мога да се спъна и сама в краката си. А зимата е направо комично, един квадратен сантиметър лед да има и задължително правя пирует, на който да завидят доста кънкьори. Препоръчани теми
