Пловдивчанин, спасил 7 живота, умира като куче-нека да помогнем

Viktoria09, нареждам по личната ти сметка. Не ползвам E-pay и нямам регистрация там, за да платя директно на EVN.

Viktoria09, аз също преведох сутринта, сумата която ти писах на лични, но от компютъра така, че утре ще са по сметката.

И аз преведох преди малко.

Момичета, дядо Костадин вече го няма...

 

Надявам се да ме извините, но в момента не мога да напиша нищо повече. Утре, когато мисля, че ще съм по-адекватна и може би ще дойда на себе си, ще пиша...

  Дано почива в мир дядо Константин!
Viktoria09, ти беше най-близка с него и предполагам ти е много тежко, прегръщам те много!

Ооо, много тъжно ми стана 
Дано почива в мир

Viktoria09, ако тр. някаква финансова помощ покрай последните приготовления за него, пиши.

Да почива в мир дядо Константин 

Да почива в мир! Много се натъжих, като прочетох лошата новина.

ДА ПОЧИВА В МИР

Каква тъжна история... Дано е в по-добър свят дядото...Бог да го прости!

 

Бог да го прости! Дано да е в по-добър свят! 

Здравейте, момичета.
Дядо Костадин е починал на 14-ти февруари, на следващия ден са го погребали, дори не успях да го изпратя в последния му път и да се сбогувам с него, много ми е мъчно за това...  Не зная и защо не ми се е обадил като се е почувствал зле...Но домоуправителката го наглеждаше и е успяла да реагира навреме, да извика бърза помощ и да го транспортират до болница. Там е починал дядо Костадин, след няколкодневни опити да го стабилизират... Той просто не е издържал физически, беше вече много слаб, изтощен и безсилен.
Единствената мисъл, която ме успокоява в момента, е че не си е отишъл затворен и сам в мъките си...За това точно много се притеснявах. Още като видях последната му сметка за ток, и...нещо ми заседна в гърлото, притесних се, усещах, че нещо не е наред и си представях какви ли не неща. В същото време си казвах, че може нищо да не значи, на повечето хора последните сметки бяха убийствени... Започнах да му звъня, исках да му кажа да не се притеснява, ще съберем парите за тока, но телефона му беше изключен. Това вече почти потвърди опасенията ми, защото никога не се е случвало да му е изключен телефона когато съм му звъняла, може да не е чувал и да не е вдигал от първия път, но винаги беше включен. Тогава пак си казах, че може случайно да се е получило, да не е забелязал и т.н., но когато и на другия ден беше същото, просто вече стана страшно в съзнанието ми. Приготвих се веднага да ходя на място, една друга майка също ме беше потърсила предния ден и отидохме заедно. Чувството беше ужасно през цялото време дотам, направо не можех да дишам от притеснение. Като стигнахме звъняхме, чукахме, бутахме, но...нищо....Честно казано, мислех си, че е вътре и лежи там от колко ли дни...От съседите никой не отваряше, искахме да питаме някой виждал ли го е, знае ли нещо...на един етаж, после на друг, после на трети...никой...Тъкмо бях решила вече, че ще се обаждам някъде, на полиция ли, на  пожарна ли да разбиват вратата, и се засякохме във входа с домоуправителката, която ни разказа какво се е случило...В крайна сметка от болницата са се свързали със сина му, те на роднини звънят, разбира се, и той е организирал погребението...
Това е, момичета....Не знам какво друго да кажа...Днес ходих да закрия сметката, бяха останали малко пари, с които накупих разни неща и ги раздадох за Бог да прости, сигурна съм, че вие бихте искали същото. Благодаря ви, страшно много благодаря на всички, които бяхте съпричастни с мъката на този измъчен човек и успяхте да направите последната година от живота му по-хубава. Дано сега е на по-добро място... Да почива в мир...

 Светла му памет!