Моля, научете ме да бъда "перде" - /социално -работническа/

В някои области подобна реплика директно те изхвърля на улицата. същото важи и за някои позиции независимо от областта. А в случая на авторката тя вече е възприела един стереотип на поведение и ако сега започне да отказва задачи и да се прави на разсеяна има поне 90% шанс да я уволнят, заради мързел. Тъпо, но така се случва обикновено.

Мммдам, много познато ми звучи Такава среда, колкото и да не искаш, може да те принуди да напуснеш работа, наистина. И това е типично бг манталитет. Шефът никога не е на място, за да определи точно кой какво, а служителите, особено тези с родствени връзки, любовни връзки и с дълъг тр стаж във фирмата си правят каквото си искат.
Поработих така около 6 месеца, в края на които бях като обезумяла, защото вместо да съм личен асистент на шефа, бях асистент на цялата фирма, барабар с общите работници, че и клиентите. Едновременно с това бях преводач, логистик, асистент, сервитьорка, и всичко, което се сетите. Няма 2-3-4- през ноща - звъни телефонът.
Е, казах край, след поредния рев, който изревах и се 1удех в мен ли е проблемът. Ми не е в мен, а в мениджъра, или по-точно липсата му, там където е нужен.
На следващата ми работа това беше един от основните ми въпроси, на кого точно съм подчинена. От там нататък проблеми нямах. Но и шефът ми наистина беше добър мениджър, не само шеф.
И да, може да се каже "това не е моя работа", на хора които ги мързи да си я свършат. Едно е да помогнеш, да обясниш нещо, съвсем друго е да вършиш работата на някого, който счита, че точно сега, точно с това не му се занимава и понеже е по - дърт може да ти заповяда да го направиш. В големите международни фирми, това го няма. Е, рабира се, много зависи и какаъв е шефът ти. Щото после имах и друг шеф, който трудно се примири с това, че въпреки, че съм му секретарка имам право на мнение, но да отбележа че говорим за 60 и кусур годишен комуняга, свикнал да му се кланят като го видят. Е, не се получи и се примири чпвекът особено, след като от няколко по-горни позиции му обясниха, че аз си върша перфектно моята работа, но след като той не може да си организира останалите подчинени, значи не му е там мястото
Та, виждала съм структурата на същата фирма и в чужбина - няма нищо общо.

Леле колко познато, аз напуснах и не съжалявам нито за минута! Не съжалявам за заплатата, за работното време, което ме устройваше много, НЕ СЪЖАЛЯВАМ! Аз не мога да работя така! Нито пък искам... Изкарах почти три години, чак се чудя колко много са

Бий, за да те уважават! От известно време го практикувам, и резултатите ми харесват!

Лурдес дай пример, че така е много общо. Ако е удобно разбира се.

А като имате амбициозен интригант, въртящ всякакви нажежаващи хватки...мъж. "Плюещ" що дет види? Здраво натиснат под един домашен чехъл...Но с изключителни директорски мераци...пикаещ в градинката ви много грубо и брутално? В същото време много мазен с по-висшите от него...Какво правите? Добро отношение или точно обратното? Обещание за счупено краченценце? Или мазно мазно възхищение за пИрфектния му професионализъм?

Между другото много грозна картина на живо.

Масово хората са страшно смотани,
а го наричат доброта.
Нито колежките ти са толкова зле, нтио ти си толкова
бяла и добра.
Бял и добър човек никога няма да пусне подобна тема.
Или говориш право куме в очи с тях, но не грубо, или си
хващаш бялото и добро дупенце и отиваш, където
ще те ценят.

Я ми дайте дефиниция за злобна колежка
че ми стана интересно 
Сигурно ви завиждат на красотата и интелекта, нали 
Навсякъде 

Ами много е лесно - не му се връзвате!
Ей, понякога сте като в детската градина.
Ама имало такива и такива.
Ми справяйте се де, нали вие сте от нормалните и великите?

Искам и дефиниция за "интригант" и толкова ли е трудно
нормален човек с малко мозък да го прараира?
И какво значи "селянки", щом толкова ви пречат.

И в какво се състои тази така високо ценена 'нормалност', ако
ни една нормална от вас не може да се справи с нищо,
вечно някой нещо я дразни или пък препъва...

Работил съм с всевъзможно хора.
Не мога да ги променя, няма и да живея до гроб с тях.
Казвам им директно , но не винаги грубо, как стоят нещата.
Никакви проблеми.
Работата си е работа.
Между другото, поне половината от вас са направили точно това,
от което се възмущават - навряли са си носовете в нечии други дела
и дават оценки и титли, като 'селянки' например.
Естествено, анонимно и в нета, да не вземе случайно някой да разбере.

Един път да съм съгласна с Дейв 

Какво като е по-възрастен или на по - високо ниво ? Има си начини за всичко. Като не разбира от намеци, казваш директно, ако и от това не вдене, все има някой по-висш от него..
И като ти се разсърди голям праз!Не сте си най-добри приятели, още повече това говори за липсата на неговия професионализъм.
И да, изпадала съм в такива ситуации и си ги реших много бързо, като на чичото му обясних, че благодарение на такива кат' него , дет' цял живот подпират бюрото и бутат към пенсията и само заемат работното място, държаватаи много сектори в нея са на такова дередже. Е, да, нарече ме пикла, ама много важно  Шефът ми ли? Шефът ми ме подкрепи 

И други такива съм имала с разни началничета, с амбиции. То лошо няма да имат амбиции, ама що пък за моя сметка. На един такъв му обясних, че не сме в детската градина, така че д анеми се фръцка следващия път на вратата, като му кажа, че няма да му свърша неговата работа. Е, оказа се че тоз поне схвана, ченяма как да ме изпозва.
Зависи от хората, ако имат малко акъл,ще се усетят, ако нямат, ще се цупят.
И намеци съм получавала, слава богу от интелигентен мъж на възраст, който като всеки мъж се пробва съвсем адекватно да ме сваля, но не му се получи, имайки предвид, че предния ден ламинирах снимки на внучетата му. Е, какво да кажа, не е виновен тоз дето яде баницата

Интриганти има навсякъде. Не може да се харесваме на и със всички 
Важното е да мислим с главите си, когато сме на работа и да се държим професионално, а не като на мегдана.

Хм, аз не казвам, че няма интриганти...говоря за висша форма на такъв екземпляр. Представяте ли си , администрация с 30 човека примерно, той е от сферата, която е обслужвана от администрацията- а въобще няма допирна точка с тях, освен че си вършат тяхната работа и той зависи от тях. А междувременно...за администрацията работи, като рови, съчинява и комбинира секс истории...говори небивалици. В неговата, нашата сфера настройва служители едни срещу други, спомага за образуване на съдебни дела...в същото време се има за експерт и много квалифициран кадЪр, който познава новостите и се квалифицира...фактически може и да е квалифициран, но на изпитите му е помагано/преписвал е, основната му работа е на гърба на друг, а чужд език не знае...гледа като кученце и кима на разговори с чужденци- две думи не може да каже свързани. Изпитите са му на английски...междувременно обижда, хората които зависят от него...обижда и хората, които нямат сертификатите му...Злобата му е безгранична...
Та, на това викам интригант...не ми се говори за стремежите му за власт...а за себе си съвсем не искам да говоря...дъски имам да дялам- не трески.
Та какъв ред за справяне ще предложите? Тактика? План на действие?

 
На първо време една тактика, която по принцип си ползвам, но усетих ползите от нея и я прилагам често. Когато те питат въпрос - умен, тъп, от дразнител щом е, повтаряш въпроса с изражение, че нищо не си разбрала, но не че причината е в теб, а самият запитващ не си задава правилно въпроса. Или - нищо не разбрах, повтори какво точно имаш предвид.
Дразнителят се обърква и ако не е убеден в думите си ,почва да се омотава. 

Също така - ами режеш по-здраво като те издразнят нещо, в крайна сметка много неща премълчаваме и така се създават по-големи интриги или вътрешно неприятно чувство. Като един път реагираш остро, и другият път с тебе са меки като памук! Аз много рядко се карам с хората, не понасям да имам конфликти, но в един момент като ти се качат на главата и вече взимаш нещата в свои ръце!

Дано да съм помогнала

E, защо толкова грубо!
 Естествено, че не са ЧАК толкова зле. Иначе щяха да бъдат бивши колежки. Цъкат си там каквото се иска от тях, гледат си градинката и.... дерзаят!  
А пък, аз лично съм толкова бяла, че чак "светя", ама наистина! Обаче, ако някой е прекалено "хепи", някак си става трън в очите. Честно, не го разбирам това!


Такава, която се опитва да те вкара в грешка нарочно! Такава, която въпреки, че е видяла грешката ти, мълчи и я споменава уж мимоходом пред шефа! Такава, която се изпълва с неимоверно задоволство, когато си забравил чадъра и пристигаш мокър в офиса. Че и ти прави забележка колко капело от теб!  
Най-общо казано дребно човече, което се кефи на чуждите несполуки и си мисли, че чрез тях циците и стават двойни!
Старите моми да ги намесвам ли?