Пепел от рози по БТВ - 5

Търсих те, без да знам, че ще те намеря!
Срещнах те, без да знам, че ще се влюбя!
Намерих те, без да знам какво чувствам!
Влюбих се, без да знам, че така ще боли!
Промених се, без да знам, че ще е зареди теб!
Обикнах те, без да знам, че съм могла да обичам така...!

Но уверявам ви не съм го писала аз това  

Остави ме най-после сама!
Цял ден вървиш след мене -
Когато мълча и когато говоря,
По улицата и у дома,
От мига на събуждането
До мига на съня…
Усещам те, без да те виждам.
Знам какво ми казваш,
Макар че не чувам гласа ти.
Ще избягам от теб!
- Да остана най-после сама -
Без твоите ръце в ръцете ми,
Без твоите очи в очите ми,
Без твоята душа - в моята;
Тогава ще си поема дъх,
Ще спусна клепачи -
Да си почина най-сетне от теб,
Дето цял ден вървиш по петите ми...
А когато отворя очи,
Най-напред ще попитам:
"Къде си?
Не ме оставяй сама!"
МНОГО МИ ХАРЕСА ТОВА СТИХОТВОРЕНИЕ,НО И АЗ НЕ СЪМ ГО ПИСАЛА,ДАНО ВИ ДОПАДНЕ!!!  

Здравейте!

Според мен е твъде рано да говоррим за влюбване на Фатмагюл. "Раните" и са твърде скорошни и незараснали. Забелязали сте, че тя има различно отношение към Керим и Мерием. Докато към първия е все още непримирима, то към Мерием се отнася с уважение. Може би тя запази писмото, защото препрочитайки го, се опитваше, може би, да "пренареди" образ на Керим и от врага, който познава, да "види" онзи Керим, който Мерием и описваше... Керим определено пребърза с танца, а и не трябваше да говори за писмото. Това, и пиянската изцепка на Мукадес, "пренавиха" нещата... Фатмагюл се уплаши, че може да я заподозрат в чуства, които тя не изпитва и затова скъса писмото. Нямаше вече смисъл да се опитва да променя образ на Керим, защото той отново не беше зачел волята и (карайки я да танцуват)...

Що се отнася до паралела, или по-скоро до противопоставянето Мустафа - Керим, то ето как се развиват образите за момента: Мустафа, "влюбеният" мъж се отказа от Фатмагюл, защото се вслуша в думите на баща си и реши, че няма да може да бъде с жена, която е докосвана от друг/други. Керим се влюби в нея, въпреки това ...

според мен, това е просто проява на състоянието му  

Моя миличка Фатма къде замина ти в нощта
къде бездомна ти се скиташ
къде сега да те открия и в моите прегръдки да те скрия
къде си миличка да ми простиш,
че отново нараних твоето малко сърчице
уверявам те любима,никога не ще те веч обидя
само в къщи прибери се пак отново с твоите близки
аз ще гледам отстрани и ще преглъщам своите сълзи
ще дочакам търпеливо твоето сърце унило
да погледне ме така че не съм ти вече враг.
Блъскам си главата дива,
защо обидих мойта мила
заслужих твоето презрение.
Върни се мила моля те недей така
ще те погълне пак града
къпани дебнат те в нощта
кой ще те защити сега?
Асу не е за теб компания, какво ли ще измисли тя отново
да излъже е  способна,дано на Мусти не те предаде
какво ще правиш ти тогаз дете…
Върни се миличка моля те ела си,
недей търси от друг да те спаси.
Млада, неопитна, срамежлива иначе си работлива ,
на какво ли ще те подложи твоята „приятелка” доста шавлива,
дали пък няма да те сложи в занаята,тя това добре го владее…..
Ох страхувам се любима….моля се на Боговете да те пазят!!!
Аз не можах това да сторя….прости отново мила….за моята любов неустоима!!!

според мен, това е просто проява на състоянието му 
[/quote]
Може би е в следствие на състоянието му. Той е свикнал всички малко или много да не го приемат на сериозно понеже е леко изостанал, и подсъзнателино може би за да се опълчи на това той повтаря думите си. Така мисля аз.

О-о-о , Йес
Ванче - за стихчетата!

tara_lezhka абсолютно съм съгласна с мнението ти!

Момичета, страхотни разсъждения! Чета Ви и Ви се радвам много.

Таза серия за мен беше доста вълнуваща, носи много емоционален заряд в себе си. Имаше огън, искри, борба, пламък, омраза, любов , абе всичко. Керим е ясен - той е влюбен във Фатма и неговото поведение за мен не е изненадващо. Да, може би прекали като я покани на танц, но това беше една силна емоция в него, той е влюбен и се поддаде на емоцията, според мен, на чувството си. По-интересна ми беше Фатмагюл в случая. Страхотна игра с поглед. Много хубаво изигра ролята си тук, точно в тези моменти. С погледите си и реакцията си тя показа богата палитра от чувства в нея. Борба между това, което усети и омразата, която се таи в нея към този мъж. Имаше някаквъ тръпка и от нейна страна, поне аз така усетих нещата. Вълнуваше се, но тя не може да предате себе си. Тези чувства я объркват. А и тази Мукадес накрая, съвсем я довърши.

Обаче много се забавлявах на Мукадеската тази вечер, опасна е, как хубаво си пийна само и се развесели, големи танци паднаха. Голяма купонджийка е нашта Мукадес.

  
Привет и от мен в обедната ми почивка  

Само набързичко ще споделя - съгласна съм с мненията, че Фатмагюл на този етап все още няма как да започва да обича Керим.  Истина е обаче, че сърцето и трепна, защото осмисли това, което той и "казваше" в писмото; думите му успяха да стигнат до нея и тя в един момент макар и за кратко "видя" пред себе си един друг Керим - който искрено съжалява за стореното и не иска за себе си нищо друго освен някой ден тя да успее да преодолее болката, да повярва, че е искрен и да успее да му прости. Вследствие на това той започва по все още необясним за нея начин да се отделя от събирателния образ на нейните насилници и започва лека-полека да се измъква изпод общия знаменател.Това я обърка и изплаши, защото тя усети, че започва да губи контрол и вече не успява да бъде толкова последователна в чувството си да мрази.Затова и гнева и се отприщи и тя скъса и изгори писмото - за да "изгорят" и започналите да се пораждат различни от омразата към Керим чувства.
Мисля си дори, че в този момент тя не само има усещането, че извършва предателството спрямо себе си, а че и то е толкова страшно, колкото предателството на любимия и човек - Мустафа, че ако не и повече. На всичкото отгоре това се случва неусетно, независимо и извън нейния контрол. И си мисля, че тя точно за това избяга - не за да осъзнае и да си изясни случващото се, а по-скоро за да му сложи край още в зародиш , да "изгори" дори и най-малката възможност да се "отклони" от омразата и да се поддаде на влиянието на новия образ, който започва да придобива Керим

Леле Ванче това е невероятно. Точно като за нашия сериал  

di_ni и  ferina май само вие четете нещо стойнстно  което съм копнала от компа и "моите произведения на изкуството" за което съм ви много благодарна.ОБИЧАМ ВИ МИЛИЧКИ!!!  

tara_lezhka Много стойностен пост май няма какво помече да се добави....хареса ми...  

Дори и да не си го писала ти това стихотворение е невероятно,отново във връзка с филма....  

Ванче и ние те обичаме Няма значение дали е копнато или не важното е, че е от сърце   

Следващото вече е мое творение, цяла седмица го мисля и най после го измислих  Няма заглавие просто Фатма говори на Мустафа 

Ти беше единствен в моя свят невинен...

Ти казваше, че ще ме пазиш
И от всяко зло ще ме опазиш
ти казваше, че съм едничка твоя
аз вярвах, че ръката ти е моя
не я протегна ти към мен
в онзи страшен, черен ден.
Очаквах да ме понесеш
Очаквах да ме отведеш
В дома който беше наш
И да ми кажеш всичко е зад нас
Ще бъдем само двама ние сега
И ще се борим срещу света...
Но не, не каза ти това
Уби ме с поглед по черен от ноща
Един негодник вместо теб подаде ми ръка...

Ръка, която аз не исках да поема
Ръка, която мразех с болка спотаена
Очи, които ме гледаха с любов
Когато аз ги режех с поглед най суров
Той и само той показа ми какво е любов...

Любовта е не само на думи да казваш,
Че ме обичаш и че ще ме предпазваш
Любовта е искра с надежда залята
Любовта е нежност, която не търси отплата
Любовта е докосване в миг най блажено
Любовта е доверие най вдъхновено
Любовта е желание не искащо нищо в замяна
Любовта е огън който гори там за двама
Любовта е опора взаимна и пряма
Любовта не трябва да бъде разбрана
Любовта е взаимност необикновена
Любовта е подкрепа най съкровена
Любовта е истина осеяна с мечти
Любовта е всичко друго, но не и ти...

Ванче, тук не си права. И аз ги чета с голямо удоволствие, но напоследък нямам муза да пиша. Но да знаеш, че оценявам това, че с хубавите стихове (независимо дали са твои или не) внасяш колорит в темата. Това важи и за ferina, благодаря ви момичета    . Относно снощната серия да си кажа, че поведението на Муки ми дойде в повече. Хареса ми, че е такава купонджийка, но на моменти съвсем изпростяваше, а върха бяха откровенията и за писмото на Керим. Не смятам, че у Фатмагюл са се зародили вече чувства към Керим. По-скоро опознавайки го тя усети, че омразата и се пропуква. При нея наистина има силна вътрешна борба, разумът и казва, че той е нейн насилник и че трябва да изпитва само омраза и ненавист. А сърцето (подпомогнато и от увещанията на Мерием) вижда, действителния му образ, с всички хубави качества. Освен това постепенно осъзнава и жестът, който Керим направи, оженвайки се за нея. Да не говорим и за това, че тя чу изповедта му и вече знае, че е влюбен в нея. Тя не иска тази любов, но всеки нормален човек би се почувствал поласкан от факта, че нечие сърце бие за него. Фатмагюл не си позволява да мисли за Керим като за мъж, но някъде дълбоко в нея си прокрадва място едно любопитство и желание да може да го опознае и по друг начин, не само като насилник. Смятам, че Фатмагюл си тръгна защото се почувства засрамена, просто след всички подмятания на Мукадес последната и постъпка преля чашата. Фатмагюл е изключително горда и честолюбива (но без да изпада в крайност) и това което се случи беше силен удар по нейното достойнство. За нея беше болезнен факта, че един вид я уличиха в лъжа, защото Керим разбра, че тя го е излъгала и колкото и да си налага да не се интересува от мнението му, все пак се почувства засрамена.

Момичета, съгласявам се с разсъжденията ви за писмото, но за мен то изигра и малко по-друга роля на този етап.
когато Фатма мислеше, че Мустафа заминава, каза На Рахми нещо такова : "искам да му кажа, че и той е виновен, колкото другите, но не мога, защото Итой заминава. Всички продължават напред, сякаш нищо не се е случило и мен никога не ме е имало" -подчертавам и-то, защото то съдържа още едно име -  и Керим заминава. Тя е сама и е Никой.
За сега в нея няма други чувства - само много болка и гняв. Писмото на Керим я извади от летаргията, показа и , че съществува, че представлява нещо за някого- любов, болка , вина!
Гневът от всичко я задушава, той вече трябва да излезе навън и Керим ще го отнесе, но тя вече не е Никой.За мен това е първият път, когато Керим и подаде ръка и тя я прие..и тръгна напред..., а чувствата ..., те са  после...