Проблеми с дисциплината- приемам съвети

crazy chick   

Каква е вашата реакция на неприемливото му поведение?
Колко честа е тя?
Кои са важните правила, които детето трябва да спазва и кои второстепенните, които не са задължителни?
Как му показвате това?

Това са въпросите, които трябва да си зададете вие, а и преподавателите в градината. Защото реакцията на околните е основният "контролиращ орган", когато става въпрос за изграждащ се модел на поведение.  Ако се "поощрява" /дори индиректно/ един модел, то той ще се повтаря. Ако често се "санкционира" - модела ще претърпи промяна.
 

Това се опитах да обясня в другата тема, от която тръгна и тази. Не може от детето да се очаква, че ще "слуша" или ще спази уговорката с родителя, когато то ясно вижда, че той само си говори, а всъщност може да си прави каквото си иска.

Затова и толкова обсъждах примера със закуската по време на почивка. Ако на родителите не е важно детето да седи по време на закуската да не го искат от него, но да го молят да седи и да го оставят да направи друго е крайно вредно. Не, защото е голяма работа да отиде да си играе вместо да закусва, а принципно.

Не може да се очаква от учителките в детската градина да научат дете, което е свикнало да прави каквото си иска на някакъв ред. Сигурно ако са недопустимо строги може да постигнат някакви резултати за времето на престой в градината, но и за това се съмнявам. Детето ще си търпи наказанията и след това ще продължава да прави каквото си иска.

Ами аз съм забелязала, че това е основната причина за тревогите на много родители. Говорят, обясняват, но дори за мен е видно, че думите им нямат съдържание, а само форма, какво остава за децата им. Важно е да възпитаваш според твърдите си лични убеждения, а не според колективните, тоест ако вътре в себе си не чувстваш необходимост детето ти да стои мирно в автобуса (например) и се мъчиш да го придумаш, само и само за да избегнеш укорителните погледи на останалите пътуващи, си обречен на неуспех. И това е валидно за всичко останало - закуски, разходки, битови порядки, общо поведение, всичко. Децата са отражение на нашите мисли и няма как да вършат нещо, в което ние не вярваме или което не чувстваме като неправилно. Ако искаме някаква промяна в тях, трябва първо да променим нещо в себе си, а не да ги водим на психолог или изобщо да ги държим отговорни.

съгласна съм, децата много добре усещат за кои неща родителите са безкомпромисни, и за кои е сивата зона, в която днес може да се съобрази, а утре не. Особено добре усещат вътрешната гордост, някак несъзнавана, на родителя при нарушаването на определени норми. За психолози са първо родителите, и чак после децата. В една друга тема дадох пример със Сизар Милан с кучететата - горе-долу нещата при кучетата са като при малките деца - важно е първо стопаните/родителите да променят нещо в себе си, та после да променят при децата. Не казвам детето да е излято по калъп, нормално е да има някаква доза съпротива, непослушание, нарушаване на границите.

Много добре казано. Когато преди спорехме по темата за шамарите все това се опитвах да обясня- родителската твърдост и убеденост в налагането на някаква мярка я прави успешна, не формата. Познавам много родители, които раздават шамари, защото мислят, че формата сама по себе си възпитава детето, а децата им си остават глезени.

За психолога съм напълно съгласна. Често тук ми се сърдят като кажа, че на психолог, ако ще ходи някой, трябва да е първо родителя. Не, за друго, а за да преодолее съпротивата към идеята да търсят грешката в себе си. "Всичко опитахме, но детето не се поддава и " в повечето случаи е самозаблуда.

Благодаря на всички за отговорите, наистина  намерих много интересни мнения.
Сега, не се познаваме, не зная как да се закълна, че наистина желая да се спазват правилата, още повече и двамата с мъжа ми имаме професии в които желязната дисциплина е основното изискване.

Не зная защо някои потребителки остават с впечатление, че думите с които възпитаваме детето са лишени от съдържание, или ако нещо не съм разбрала, моля за извинение.Но ако аз толерирах невъзпитание, нямаше да имам потребност и от такава тема, все пак.

За закуската- да, в един момент осъзнах, че моето дете не яде така, както другите, макар и късно го осъзнах и разбрах, че вид и количество няма как да определям.Но желая да бъде като другите деца, да седне на масата винаги и при всяка ситуация, да си изпие млякото поне, а после да играе.Дадох примера с Италия, където нямахме никакви проблеми и пример с планината, където нямахме никакви успехи.Сега се сещам, че нашият баща в Италия идваше на закуска заради доброто кафе, а на планина ходихме само двамата с детето, защото кафето не беше много добро .Но пак казвам, че е въпросът в самата закуска, въпросът е как другите деца успяват- дебели, слаби -няма значение, всички сядаха на масата, хапваха и след това отиваха на игра.

За ставането и разхождането в ДГ и разсмиването на децата- как ли не съм му говорила, обсъждали сме.При положение, че 90% от най-близките ми роднини жени са учителки няма как да не уважавам безкрайно тази професия и за нищо на света не бих подронила авторитета на госпожите.Но тъй като и аз търся причината и се опитвам да извадя истинската си позволих да задам въпроса на учителките извеждат ли децата навън?И откровено казано, никак не бях изненадана при отговор "НЕ".И сега проблемът- аз разбирам, че детето ми има нужда от движение, от чист въздух по време на престоя в ДГ и вероятно тази потребност при него е в по-голяма степен отколкото при другите деца.Но това в никакъв случай не означава, че оправдавам клоунадата и непослушанието му. Въпросът е какво следва от това, какви са начините да не се повтаря в училище?

За мен най-важното е, при наличие на определено правило да има санкция за неспазването и.Но при моето дете санкциите са неприложими, защото то не приема нищо като наказание.Лишаване от нещо си не може да го впечатли.Оставяне някъде си- в стая, на столче- било е много време и самичко, справяло се е и с изолацията си./ не става въпрос за прилаган от нас метод/

Спорт, театър- по напред писах-там, където съм проверявала все за по-висока възраст са заниманията, но ще се включат и тези неща в програмата му, дано успеят да го дисциплинират.
Единственото място, от което нямам оплаквания са заниманията по английски език, там е "писенце",занимава се, не се разхожда.По ред причини съм против ранното изучаване на език, записах детето на английски след много негови молби едва в ІV група.Молбите му не са ,разбира се поради огромно желание да учи език, а защото там са повечето му приятелчета .

Е, как да ми се получи винаги и навсякъде да е тих, кротък, да не става от място без причина и да няма оплаквания от възрастните.

Иначе е съвсем обикновено дете, нито има изпреварващи знания, за да се предположи, че му е скучно, дори напротив-в някои области е по-назад, в други на нивото на децата, в съвсем малко сфери е по-напред- едно съвсем средно статистическо дете откъм умения, характерни за възрастта.

Пак благодаря на всички   

Бих била благодарна на още мнения, както и на примери ако някой се е справил с подобно поведение вече в училищна възраст.

Светкавица-   
Temата е много поучителна ,а и помага ,че главният герой е такъв симпатяга.
Предполагам ,че си прочела един от постовете ми в темата за "френските деца" ,който се отнасяше за наказанията ,последствията и контрола.
Когато прочетох последните ти постове ми направи впечатление,че сама си акцентирала с примера на баща му-на отсъствията и присъствията му по времето на закуската ,които са изиграли положителна роля в прилагането на личния пример.
 Децата интуитивно усещат кога нещо само се казва ,кога има спор и разногласие между родителите ,и кога и двамата са на единно мнение по даден казус.
Забелязали ли сте ,че в кабинета на семейния терапевт или психолога, често се наблюдават огледални проекции родител-дете.
Влизат родителите ,обясняват ,че детето е непослушно, нервничи, не се застоява на едно място...като в същото време бащата потропва нервно с  крак,гледа си бързешком часовника, барабани с пръсти по масата и няма търпение да излезе от кабинета?
Нашето поведение,колкото и да не ни се иска, е отражение  и пример за нашите деца.
Не винаги ,не непременно,но доста по често от средното.
Винаги съм държала ,че ако искаш детето да се държи по определен начин -трябва да му го покажеш ти.
Знам,че е трудно- и бащите и майките не винаги са на една вълна и единни в стремежите си и начините -но си струва да се опита заради детето и да се види дали има разлики и какви са те.
Относно спорта -няма две мнения по въпроса- запишете го на тенис например.
Започват от 5 .
Не е колективен спорт ,който ще му дава възможност да се шегува и разсейва другите,а е строго индивидуален , достатъчно изтощаващ и работещ на ниво-личностен самоконтрол.
 

Важно е каква е целта на такова поведение и от там подходяща ли е реакцията на родителя.
Ако искаш например да закуси или да изпие млякото и т.н., а то иска да играе и бяга ти:
1. Хукваш след него. Детето го приема като игра и тича още повече.
2. Започваш да говориш колко не е хубаво така, как е важно да закусим, колко полезно и т.н. и т.н.
Ако аз искам да играя и за това се налага да изтърпя едно "конско" и след това пак да хукна да играя, вместо да седна- ще потърпя.
3. Казваш, че ако не седне за 3-5-10 /колкото прецениш/ минути, ще последва наказание. Пак същото- ако искам да играя и за това се налага да изтърпя някакво наказание-ще го направя. Накрая обаче, ще стане това, което искам- ще играя.

Включвам се в темата, тъй като и аз не съм родителя с идеално възпитано дете. )
Поне не и в къщи. На вън нямам особени проблеми.
Но...учудва ме това изключително желание детето да е "като другите" и да седне и да закусва.
Добре де, първият ми въпрос е защо?
Защо трябва да седне на масата и да закусва?
Не си спомням някога (с изключение на едната ми баба) да са ме карали да стоя на масата и да закусвам. Не карам и детето ми да го прави, ако не желае. Ако иска сяда на масата да яде, като не иска се занимава с някакви си нейни неща.

Не ми е от чак такова жизненоважно значение закусването.Но се чудя защо моето дете не го прави като другите.Защо те успяват да седнат на масата, а моето- не.Освен това , в нашите почивки имаме някакъв "тертип", обикновено ставаме по-рано  и тръгваме за някъде.Живеем на море, затова почивките ни са на планина- обикновено ставаме рано, закусваме/ тук си признавам, че под "закусваме" за мъжа ми означава само кафе, за мен кафе и нещо съвсем символично.Но едно дете, което расте има нужда от закуска/След закуска следва или пътуване, или преход в планината -сериозно вървене и отлагане на следващото ядене неизвестно за кога.Когато и където пристигнем.
За закуската се "закачих" от "френската" тема, бях впечатлена как там децата безпроблемно сядат сутрин на масата.


Извън темата за дисциплината и без никаква връзка с нея, но ми е странно и друго.Детето ми е на повече от 6.Странно ми е/ не е никакв проблем, просто ми е странно/- на детски рожден ден независимо къде и как се провежда не близва нищо, ама буквално нищо.Освен чаша сок, малко вода и най-много да пипне тортата с пръстче след като рожденикът духне свещичките.

Дали от това  може да се изведе някакъв извод за неуютност за хранене в група.Не че и у дома яде особено, де.

Може би защото така е научено.   Разбирам, че ти се иска да търсиш причината в детето, средата, ежедневието, движението, учителите и в характера му, но процентно е много по-вероятно тя да е във вас с баща му. Дете, закусвало по един и същи начин и по едно и също време в първите си три-четири години, не би променило рязко и безпричинно изградения си навик. Сигурно ще го споходят отклонения и настроения за ден-два, може да спре да закусва дори за седмица, да кажем, но кардинални промени са малко възможни. Каква е била сутрешната ви процедура преди години и каква е била реакцията ви при първото ставане и разхождане по време на закуска?

Не го споменах, защото не исках да акцентирам върху това, но детето ми през първите две- три години от живота си , вероятно е гладувало в буквалния смисъл.Няма как да зная какво е било, но имам предположения.Не защото му е отказвана храна, напротив, там е била в достатъчно количество, но и често отнемана от по-големи деца.

Детето ми е расло в ДМСГ, но не исках отначало да го споменавам, защото обикновено за такива деца проблемите се обясняват с произход и начин на пристигане на този свят.А това най- често е дълбоко невярно.
В началото се хранеше добре от детска кухня, после буташе храната с един отработен жест "Нееее!", после "откри" непознати храни, в един момент започна да яде уж по-често, но с големи "кандърми"

Но вече не ми е храната първият проблем, въпросът беше за съобразяване с правилата.

Светкавица, относно храната ти препоръчвам, ако не сте правили консултация с гастроентеролог да направите.
Голямото ми дете е изключително злоядо, с тегло рязко под всякакви норми. Нещата ескалираха точно преди година- буквално не се храни с дни. Оказа се, че има вродено изменение на хранопровода, което води до дискомфорт при хранене и киселини.

И колкото и да отричаме, животът в институция оказва влияние в поведението на детето. Наясно си, че образно казано, в дома се оцелява, когато те забелязват.

Близки осиновиха дете на 2 години и няколко месеца, сега е вече наближаващо тинейджърска възраст, но с поведение близко до описваното от теб. Промяната при него е налице- доста уравновесено за възрастта си дете е, особено предвид трудностите, които създаваше в по-ранна възраст. Вероятно обаче тоталната смяна на средата /емигриране/ е спомогнала за поведенческото му израстване.

Напротив, трябва да акцентираш и да споменаваш, защото е изключително важно. Не само за децата, които са такива, а за всички.  Животът във всяко семейство е различен и липсата на един или двама родители през първите години не е "привилегия" само на децата в ДМСГ. Има случаи, в които бебетата заминават при баби на няколкомесечна възраст; настаняват се в ясли още непроходили; отглеждат се от бавачки; живеят с един родител; живеят с двама родители, но в постоянен стрес; живеят при влюбени родители, но без никакъв ред и порядки... и така нататък. Няма смисъл да се притесняваш (в случай, че го правиш) от мястото, където е започнало живота си твоето дете - много по-конструктивно би било (според мен) да премислите хипотетичните минали липси в отглеждането му, които сега се материализират в ежедневието ви, и да действате съответно. Нищо не е непоправимо, нищо не е фатално, нито е предречено. Не мога сега така набързо да излъча съвет, макар вече да си мисля някои работи, но трябва да поразсъждавам и ще пиша пак. Ако искаш. 

Моето до пет години беше поднормено, оттогава с около 100-200 гр- влиза в долна граница.GP предположи, че неяденето е от трета сливица, извадихме я, сега има уж някакви успехи, но много слаби и инцидентни.Не съм се сетила за гастроентеролог, но "мъчим" някаква неизяснена алергия, която и алерголози не са сигурни има ли я, или не.

П.С. Не се притеснявам от начина по който е започнало детето ми живота си, по-скоро се притеснявам да не излезе в очите на другите, че го съжалявам прекалено много и се "фиксирам" върху липсите.

Не зная дали се забеляза, но по-напред споменах, че в един момент двете прекрасни госпожи в ДГ си тръгнаха точно за 24 часа, заедно с "лелята",неизвестно по какви причини.Детето ми не прояви видими признаци на безпокойство, но започна да се бунтува  на порядките на новите госпожи.Чудех се дали не преживява отново травмата на раздяла, вече на осъзнато ниво.Много се надявам да не изглежда, че съжалявам детето или че го оправдавам.