Най-гадното от БНД!!!

Здравейте мами,

Нека започна с това че наистина се възхищавам на жените тук. Толкова силни, оптимистични и борбени! И се извинявам предварително ако мнението ми не е много по темата..

Аз съм една млада девойка, която винаги си е мечтала да направи семейство с правилния човек. Обаче все още не се чувствам съвсем готова (поради моите страхове, не за друго), та се задоволявам с четене на този форум. Обаче много от темите, особено тази тук, много ме плашат и натъжават.. Искам да създам семейство с правилния човек, искам децата ми да са щастливи и обичани от двама, но тази тема все повече ме убеждава, че това не е възможно. Толкова много разбити сърца (особено детски!), толкова много мъже които в началото са били страхотни и невероятни, а в последствие си показват дяволските рогца.. Мозъкът ми не може да възприеме такава коренна промяна у обичания човек...

В момента съм с един невероятен мъж - уникално грижовен, мил, отдаден, забавен и интелигентен, всеки ден благодаря че го имам в живота си. Той вече намеква за сватба и бебеправене. Това е моята мечта от както се помня, но сега ме е страх и се дърпам.. Сигурно сме говорили поне 20 пъти за 99% от житейските въпроси като "Кой ще мие съдовете? Как ще възпитаваме децата? А колко да са?" и винаги стигаме до съгласие... Ами ако си направим дете и след като се роди той стане поредния със синдрома на БНД?! Аз едвам преживявам раздели, а ако видя детето ми да страда.. Не знам откъде ще намеря сили да го преглътна и да продължа напред.

Та.. В крайна сметка въпроса е.. Има ли хепи ендове? Останали ли са щастливи бракове, крепящи се на любов и уважение? Или има само прекрасни дечица и ужасни БНД.. Иска ми се да бъда като вас, да знам че ще се справя и сама, но сърцето ми ридае при мисълта, че мое детенце би страдало! Искам да дам на децата си това, което аз никога не съм имала.. Щастливо семейство с мама и тати.

Отново се извинявам ако поствам в грешната тема(моля, кажете ми къде да си напиша поста ако е грешна), но четейки тук тези мисли ме налягат най-тежко!

Целувки и много уважение,
Цвети

жените казват ,че мъжете са се променили. мъжете може би обратното твърдят. което е и истина.    въпрос на гледна точка. но безспорна истина е ,че жените стават доста по-капризни след като са хванали някой.

 А много мъже се правят на мачовци и голямата работа след като направят 1-2 деца. Започват да си мислят, че жената вече няма на къде да мърда, тяхна е до гроб. 

така де. и аз същото казвам. много жени като родят 1-2 деца и си мислят ,че са заробили мъжете за цял живот. и започват прищявките , глезотийте, неодобренията. а само до преди няколко месеца (преди раждането) всичко е било нормално.

@bongo@2007, благодаря ти за бързия отговор Твоето мнение е ценно за мен, особено като един изявен интелигентен представител от мъжки пол в този форум. Знам го този феномен и настройвам мисленето си да не се стигне до там Отгледана съм (поне смятам) правилно и знам, че с капризи и мрънкане нищо не се постига. Старая се да съм конструктивна в разговорите ни и после взаимно си показваме любов и грижовност, за да може дори спорът да има хубав завършек. Страх ме е,че това може рязко да се промени.. Спрямо мненията тук (един момент - голяма любов, в следващия не знаеш как се траете) и не може да предотврати ужасния край А толкова много искам да родя дете.. Особено от него.. Пустий страх, толкова съм бъзлива Имам чувството, че матката ми още малко и ще се разпищи "Изпълниии меее с дете" хахаха
@Торнадо: Знам.. затова толкова ме е страх Уж го познавам, ама тия постове тук направо ми късат сърцето.. Толкова злоба и омраза!!!

Толкова ирония! 
 Типично мъжка логика

Ама.. Защо ирония, Диас? Доста мнения съм чела от човека.. И все пак смятам, че аргументите му като цяло са били разумни.. Спрямо това, което е преживял. Старая се да нямам предразсъдъци относно хора, които не познавам. Злобата и омразата.. Визирах БНД/МНД-тата които не се интересуват от децата си и даже ги нараняват!
И не разбрах мъжката логика относно матката ми?  Просто от години усещам в мен да напира толкова много любов, чакана да бъде споделена с едно малко човече! Ръцете ми копнеят да люшкат, гърдите ми да кърмят, цялото ми същество да се отдаде на нов живот . Това имах предвид (може би не мога да се изразя добре, моля да ме извините).
Поздрави! 

Моя БНД е на вълна да се събираме. Изведнъж голям интерес започна да проявава към детето. Колко щяло да бъде хубаво да сме си пак заедно. Да сме се съберяли и да си вземем на квартира. Нямало да слуша техните, приятелите си. Само ние с детето да сме си. Лошо ми става само от тази мисъл да се събера с него отново.

flowers, при теб хормоните направо театър си играят

flowers, този форум представя една от многото страни на живота. Не се вживявай, никъде не е казано, че при теб ще се получи същото. Щом искаш да имаш дете и си намерила човека - какво повече искаш, дай Боже всекиму така. Не зная на колко години си, но все пак имай предвид, че по всяко време можеш да се разделиш/разведеш, но дете след определена възраст трудно ще родиш.

В крайна сметка, има много по-лоши неща от това да се разделиш с един мъж, пък бил той и БНД.

Цвети, не е чак толкова черно тук. Да, самотни родители сме, но това не значи че сме самотни и нещастни същества, нито пък децата ни. Аз приемам, че всеки край е едно ново начало и живота ми предостави възможност за поправка. Не мога да кажа че в семейството ми няма проблеми - има не малко, но се стремим да ги решаваме, а не да се правим че ги няма както се случваше с БНД. Мъжът ми е нервен, сприхав, подреден, човек на реда, аз съм капризна, сръдлива, малко темерут и ужасно разхвърляна. Вчера си дойде и в момента в къщи е война. Е, няма да стане на неговото щото аз в аптека не живея ама и няма да тръгнем да се развеждаме. Ако очакваш семейство в което да няма търкания от сега ти казвам - забрави, все в един момент ще се появят кризи. Въпроса е да се обсъждат, а не да се трупа напрежение от неразрешени проблеми. Омъжвай се смело и раждай щом толкова ти се иска и си намерила подходящия човек, а какво ще се случи в бъдеще си зависи изцяло и само от вас.

 Все едно аз съм го писала. 
 Та, Цвети никой не може да ти гарантира, че бракът ти ще е успешен, но и няма как да разбереш ако не опиташ. 

Аз не успях да го постигна. А само това исках.
На теб ти пожелавам прекрасно и щастливо семейство с много детски смях! 

И как така не успя да го постигнеш? Замисляла ли си се над това?

Когато партньорът разбере, че семейството е най-голяма цел и ценност в живота ти, може много да си изпатиш. Просто му става ясно, че каквото и да прави, ти ще търпиш безропотно.