по отношение на войните и атомната бомба и др, тя проявява един баяс - знае повече и е чувала повече за ядреното оръжие, отколкото за жертвите от всички други войни взети заедно. то си е страшничко, де, затова се казва оръжие за масово унищожение, а не е един на един ръкопашен бой или дуел.
Виж целия пост
Имаме ли наистина избор?
- Публикувана: 1 март 2012, 06:37 ч.
- Последно мнение: 5 март 2012, 11:37 ч.
# 241
4 март 2012, 18:09 ч.
В началото аз не видях никакъв призив към хуманност, а недоволство от обязаностите, до които води желанието за дом, кариера и добър стандарт, и невъзможността всички те да се съвместят с повече свободно време и волен живот. Поправи ме, ако греша, но поне това прочетох в първите ти постове. Нямам идея как стигнахме от темата за личния избор до хуманностите, майките и бременностите, но аз например, бидейки работеща от пълнолетие, не съм се чувствала нито ден така, както го описваш ти, включително и след раждането на деца. Значи може би все пак трябва да се замислиш, дали чувствата, които те владеят, са универсално валидни за всяка една жена или са лично твои чувства, резултат от лично твои причини. Няколко пъти те помолих да опишеш света такъв, какъвто го виждаш в мечтите си и начина, по който би искала да живееш, но очевидно си стигнала само до етап недоволство и не ти е останало време за нещо конструктивно, с което да го замениш.
Здравейте момичета.Съвсем отначалото се застраховам, че темата ми е предимно за тези, които работят от сутрин до вечер и имат семейства и деца. От доста време насам имам чувството, че някой просто ограбва живота ми съвсем неусетно. След прекараните 7 часа на работа и почти 3 в път, ми остават 3-4 часа със семейството, в които трябва да се приготвя вечеря, да се погледнат домашните, все нещо да се свърши и вкъщи. Времето е повече от малко, непълноценно, недостатъчно, но това е времето, което имам всеки ден със семейството си. Чудя се колко много хора се опитват да бъдат перфектнати навсякъде и колко сме горди понякога, че графикът ни е толкова натоварен, а ние успяваме да се справим поне донякъде с всичко, а колко е жалко..На каква цена е всичко това.. Говори се непрекъснато за увеличаване на пенсионната възраст, майчинството в много страни е по-малко от една година. годишните отпуски в Америка,, поне за Канада знам със сигурност са две седмици в общия случай и след години стаж се увеличават. Докъде бихме могли да стигнем..Ние приемаме модела на обществото често като единствен, но той никога не е. Чудя се дали хората в бъдещето ще бъдат по-свободни, дали ще ни съжаляват, или ще са по-зле от нас. Кой вменява този модел, в който имаме възможност да отгледаме децата си между другото..След хиляди усилия щастливи и обнадеждени си купуваме къща, а си купуваме още по-голяма зависимост . И в цялата тази гадост някак все ти се натрапва идеята, че имаш избор, а нямаш. ПОнякога наистина ми е мъчно, иска ми се да живея в съвсем друго време, с други нагласи и други акценти. Човекът и неговото щастие никога не са били в центъра на механизмите, управляващи този свят. Колкото и утопично и наивно да звучи и изглежда, чувството, че има и други като мен, които се чувстват подобно, би ме зарадвало.
Информирай модератор
Ето тези идеи в първия ми пост.
Виж целия пост
Аз в началото ви говорих за една хуманна тенденция в обществото, която ми липсва. Ако се промени поне малко отношението към майките например..... Една жена се чувства виновна да забременее, виновна да отсъства, ако детето и е болно. Това е системата в най-общ вид. Ако работодателите имат някакви преференции, наемайки една майка, може би ситуацията за нея няма да е толкова стресираща. В канада например...
В началото аз не видях никакъв призив към хуманност, а недоволство от обязаностите, до които води желанието за дом, кариера и добър стандарт, и невъзможността всички те да се съвместят с повече свободно време и волен живот. Поправи ме, ако греша, но поне това прочетох в първите ти постове. Нямам идея как стигнахме от темата за личния избор до хуманностите, майките и бременностите, но аз например, бидейки работеща от пълнолетие, не съм се чувствала нито ден така, както го описваш ти, включително и след раждането на деца. Значи може би все пак трябва да се замислиш, дали чувствата, които те владеят, са универсално валидни за всяка една жена или са лично твои чувства, резултат от лично твои причини. Няколко пъти те помолих да опишеш света такъв, какъвто го виждаш в мечтите си и начина, по който би искала да живееш, но очевидно си стигнала само до етап недоволство и не ти е останало време за нещо конструктивно, с което да го замениш.
Здравейте момичета.Съвсем отначалото се застраховам, че темата ми е предимно за тези, които работят от сутрин до вечер и имат семейства и деца. От доста време насам имам чувството, че някой просто ограбва живота ми съвсем неусетно. След прекараните 7 часа на работа и почти 3 в път, ми остават 3-4 часа със семейството, в които трябва да се приготвя вечеря, да се погледнат домашните, все нещо да се свърши и вкъщи. Времето е повече от малко, непълноценно, недостатъчно, но това е времето, което имам всеки ден със семейството си. Чудя се колко много хора се опитват да бъдат перфектнати навсякъде и колко сме горди понякога, че графикът ни е толкова натоварен, а ние успяваме да се справим поне донякъде с всичко, а колко е жалко..На каква цена е всичко това.. Говори се непрекъснато за увеличаване на пенсионната възраст, майчинството в много страни е по-малко от една година. годишните отпуски в Америка,, поне за Канада знам със сигурност са две седмици в общия случай и след години стаж се увеличават. Докъде бихме могли да стигнем..Ние приемаме модела на обществото често като единствен, но той никога не е. Чудя се дали хората в бъдещето ще бъдат по-свободни, дали ще ни съжаляват, или ще са по-зле от нас. Кой вменява този модел, в който имаме възможност да отгледаме децата си между другото..След хиляди усилия щастливи и обнадеждени си купуваме къща, а си купуваме още по-голяма зависимост . И в цялата тази гадост някак все ти се натрапва идеята, че имаш избор, а нямаш. ПОнякога наистина ми е мъчно, иска ми се да живея в съвсем друго време, с други нагласи и други акценти. Човекът и неговото щастие никога не са били в центъра на механизмите, управляващи този свят. Колкото и утопично и наивно да звучи и изглежда, чувството, че има и други като мен, които се чувстват подобно, би ме зарадвало.
Информирай модератор
Ето тези идеи в първия ми пост.
# 242
4 март 2012, 18:17 ч.
Не, не се чувствам депресирана и безпомощна. Дадох ви пример с държавната политика в Канада по отношение на емигрантите, за детските от 500 долара, когато държавата иска, може да насочи потока пари там, където трябва. Въпросът е, че такива тенденции са рядкост, това не е във фокуса на времето, а на мен би ми се искало да бъде.
Да, на етап недоволство съм и за мен в това няма нищо лошо. Ако има повече недоволни, един ден тенденциите ще се обърнат.
Съжалявам, че наруших доволното ви битие с такива глупави и прекалено мащабни въпроси.
Виж целия пост
ми, писнало й е на жената, чувства се депресирана, безпомощна! На теб не ти ли се е случвало? Когато човек е в такова състояние, ако ще под страх от смъртно наказание да е, няма как да ти опише идеалния свят в мечтите си, защото му е черно, иска само да се оплаче и да намери и други като него. На мен пък, ми писва от разни бодряшки "виж ме мен, аз вярвам в позитивното, имам цели и ги следвам, затова съм успял, поучи се от мен".
Не, не се чувствам депресирана и безпомощна. Дадох ви пример с държавната политика в Канада по отношение на емигрантите, за детските от 500 долара, когато държавата иска, може да насочи потока пари там, където трябва. Въпросът е, че такива тенденции са рядкост, това не е във фокуса на времето, а на мен би ми се искало да бъде.
Да, на етап недоволство съм и за мен в това няма нищо лошо. Ако има повече недоволни, един ден тенденциите ще се обърнат.
Съжалявам, че наруших доволното ви битие с такива глупави и прекалено мащабни въпроси.
# 243
4 март 2012, 18:19 ч.
ми, тогава мигрирай в Канада! какво да ти кажа! Май верно другите са прави, че само се оплакваш, а аз се опитах да ти вляза в положението!
Виж целия пост
# 244
4 март 2012, 18:26 ч.
Аз не вярвам в позитивното, нито бих се дала за пример, но живота е какъвто е. Няма поляни с цветя и Божия благодат /по Крейзи/, нито нещо идва даром. Често е тежко, но живота е борба и ако бъде само песен вярвам, че няма да има смисъл.
quinousmeneКак си представяш да ти разкажа 5 години следване и още години четене в един пост? Или да ти дам линк към прочетеното, което е било грубо към 40- 50 изпита средно с по 8-10 000 страници на изпит. Ходи в някоя библиотека и чети за хронология на години, в които е имало войни, за продължителност на живота, за детска смъртност, самоубийства и прочее. Например. Един Токвил прочети за Френската революция в около 1000 страници маркира по- общо как са живели хората там и тогава. Има хиляди томове по темата написани и през вековете, има и съвременни автори, които се занимават с тези въпроси. Да не говорим, че е достатъчно и да си учила малко история в училище, поне българска, за да знаеш каква драма е била, дори до средата на 20-ти век. За около 70 години е имало 4 големи войни и три национални катастрофи. И по- назад чети и ще видиш какво искам да кажа.
Колкото до другото си права, няма да се разберем, защото не четеш какво пиша, а и наистина не съм като теб. Всеки си има проблеми, но от твоето мрънкане не виждам полза. Светът е какъвто е и както и да се промени няма да хареса на всички. За мен е далеч по- несправедливо да се разболяват и умират деца, да има толкова болка и страдание за толкова хора, но животът е такъв. няма кой да го направи по друг начин и онова, което не може да се промени се игнорира, за да не се невротизираш.
Помолих те за конкретен материал за бавния ритъм на живот в днешно време. Сигурно има начин да ми посочиш такъв.
Ето насока, към една от книгите, която е пълна с изследвания за скоростта на промените и засилващия се шок на хората от това.
http://en.wikipedia.org/wiki/Future_Shock
чета много внимателно постовете ти, но ти сравняваш повече войната и мира, отколкото ритъма на промените в едно общество. Нека сравним ритъма и динамиката на времеето на нашите баби и дядовци и нашето време, за да излезем от любимия ти довод за войната.
Виж целия пост
ми, писнало й е на жената, чувства се депресирана, безпомощна! На теб не ти ли се е случвало? Когато човек е в такова състояние, ако ще под страх от смъртно наказание да е, няма как да ти опише идеалния свят в мечтите си, защото му е черно, иска само да се оплаче и да намери и други като него. На мен пък, ми писва от разни бодряшки "виж ме мен, аз вярвам в позитивното, имам цели и ги следвам, затова съм успял, поучи се от мен".
quinousmeneКак си представяш да ти разкажа 5 години следване и още години четене в един пост? Или да ти дам линк към прочетеното, което е било грубо към 40- 50 изпита средно с по 8-10 000 страници на изпит. Ходи в някоя библиотека и чети за хронология на години, в които е имало войни, за продължителност на живота, за детска смъртност, самоубийства и прочее. Например. Един Токвил прочети за Френската революция в около 1000 страници маркира по- общо как са живели хората там и тогава. Има хиляди томове по темата написани и през вековете, има и съвременни автори, които се занимават с тези въпроси. Да не говорим, че е достатъчно и да си учила малко история в училище, поне българска, за да знаеш каква драма е била, дори до средата на 20-ти век. За около 70 години е имало 4 големи войни и три национални катастрофи. И по- назад чети и ще видиш какво искам да кажа.
Колкото до другото си права, няма да се разберем, защото не четеш какво пиша, а и наистина не съм като теб. Всеки си има проблеми, но от твоето мрънкане не виждам полза. Светът е какъвто е и както и да се промени няма да хареса на всички. За мен е далеч по- несправедливо да се разболяват и умират деца, да има толкова болка и страдание за толкова хора, но животът е такъв. няма кой да го направи по друг начин и онова, което не може да се промени се игнорира, за да не се невротизираш.
Помолих те за конкретен материал за бавния ритъм на живот в днешно време. Сигурно има начин да ми посочиш такъв.
Ето насока, към една от книгите, която е пълна с изследвания за скоростта на промените и засилващия се шок на хората от това.
http://en.wikipedia.org/wiki/Future_Shock
чета много внимателно постовете ти, но ти сравняваш повече войната и мира, отколкото ритъма на промените в едно общество. Нека сравним ритъма и динамиката на времеето на нашите баби и дядовци и нашето време, за да излезем от любимия ти довод за войната.
# 245
4 март 2012, 18:30 ч.
Няма нужда да бъдеш груба към хората, които отделиха от времето си, за да те окуражат, разберат или просто да ти обърнат внимание. Чувствам се лично обидена от твоето отношение, защото положих усилия да ти вдъхна оптимизъм и да ти дам друга гледна точка (вмествам се идеално в зададените от теб параметри на работеща майка), а вместо това бивам хулена, без дори едно "благодаря".
Детските от 500 долара, които упоменаваш, не идват от държавата и не се раздават само и единствено по нейно желание, а с добрата воля и сътрудничеството на работещи по 10 часа дневно неемигранти. Само казвам, нали. Привилегиите за майки тук са дискутирани милион пъти и на всички е ясно, че няма как да са безкрайни. До момента не е измислен начин за сдобиване с частен имот без плащане в брой или в продължение на сто години. И понеже все говориш за тенденции, хуманност и фокуси, вземи поне като финал на темата да се конкретизираш - кои точно тенденции накъде да се обърнат и как да се обезпечи справедливо тяхното обръщане?
Андариел, тя Е в Канада.
Виж целия пост
Дадох ви пример с държавната политика в Канада по отношение на емигрантите, за детските от 500 долара, когато държавата иска, може да насочи потока пари там, където трябва. Въпросът е, че такива тенденции са рядкост, това не е във фокуса на времето, а на мен би ми се искало да бъде. Да, на етап недоволство съм и за мен в това няма нищо лошо. Ако има повече недоволни, един ден тенденциите ще се обърнат. Съжалявам, че наруших доволното ви битие с такива глупави и прекалено мащабни въпроси.
Няма нужда да бъдеш груба към хората, които отделиха от времето си, за да те окуражат, разберат или просто да ти обърнат внимание. Чувствам се лично обидена от твоето отношение, защото положих усилия да ти вдъхна оптимизъм и да ти дам друга гледна точка (вмествам се идеално в зададените от теб параметри на работеща майка), а вместо това бивам хулена, без дори едно "благодаря".
Детските от 500 долара, които упоменаваш, не идват от държавата и не се раздават само и единствено по нейно желание, а с добрата воля и сътрудничеството на работещи по 10 часа дневно неемигранти. Само казвам, нали. Привилегиите за майки тук са дискутирани милион пъти и на всички е ясно, че няма как да са безкрайни. До момента не е измислен начин за сдобиване с частен имот без плащане в брой или в продължение на сто години. И понеже все говориш за тенденции, хуманност и фокуси, вземи поне като финал на темата да се конкретизираш - кои точно тенденции накъде да се обърнат и как да се обезпечи справедливо тяхното обръщане?
Андариел, тя Е в Канада.
# 246
4 март 2012, 18:37 ч.
В такъв случай пък, съвсем не разбирам какво иска! Не може да се възползва от тях ли, не иска да работи, а да си стои вкъщи ли? Какво? Канада е доста социална държава, особено за младите емигранти, но пък е нормално човек като отиде на ново място, да му трябва време да се докаже, да се закрепи! Разбираемо, дори очаквано е да не стига време за децата. Ако й е далеч работата, да си намери по-близка работа, ако преценят с мъжа й, че могат да се изхранват с неговата заплата - да си остане вкъщи с децата! Варианти има, още повече, че жената отхвърли предположенията ми за депресираност и чувство за безпомощност в момента.
Виж целия пост
# 247
4 март 2012, 19:09 ч.
Няма нужда да бъдеш груба към хората, които отделиха от времето си, за да те окуражат, разберат или просто да ти обърнат внимание. Чувствам се лично обидена от твоето отношение, защото положих усилия да ти вдъхна оптимизъм и да ти дам друга гледна точка (вмествам се идеално в зададените от теб параметри на работеща майка), а вместо това бивам хулена, без дори едно "благодаря".
Детските от 500 долара, които упоменаваш, не идват от държавата и не се раздават само и единствено по нейно желание, а с добрата воля и сътрудничеството на работещи по 10 часа дневно неемигранти. Само казвам, нали. Привилегиите за майки тук са дискутирани милион пъти и на всички е ясно, че няма как да са безкрайни. До момента не е измислен начин за сдобиване с частен имот без плащане в брой или в продължение на сто години. И понеже все говориш за тенденции, хуманност и фокуси, вземи поне като финал на темата да се конкретизираш - кои точно тенденции накъде да се обърнат и как да се обезпечи справедливо тяхното обръщане?
Андариел, тя Е в Канада.
Съжалявам, ако съм обидила някой, но аз се чувствам не по-малко обидена, след като съвсем ясно изложих тезата си в началото, че повечето от вас ме взеха за човек, който мрънка, оплаква се, депресиран и отчаян, който иска да бяга по морави:))) и да има три ката къща и какво ли не, без да работи въобще, нищо да не прави, а да иска, защо не иде да да живее в гора, да си има колкото време иска и да дойде да пише пак и т.н.
И всичко това няма нищо общо с това, което съм написала.
След като написах - ето в Канада има някакви хубави промени, които изглеждат по-хуманни и с грижа за хората, би било хубаво да са повече.
Получавам - Ами отивай в Канада, какво искаш...
Най-хубавото на всичко това е, че хората сме различни. Исках да видя колко мислят като мен, така че всичко това за мен не беше загуба на време.
Виж целия пост
Дадох ви пример с държавната политика в Канада по отношение на емигрантите, за детските от 500 долара, когато държавата иска, може да насочи потока пари там, където трябва. Въпросът е, че такива тенденции са рядкост, това не е във фокуса на времето, а на мен би ми се искало да бъде. Да, на етап недоволство съм и за мен в това няма нищо лошо. Ако има повече недоволни, един ден тенденциите ще се обърнат. Съжалявам, че наруших доволното ви битие с такива глупави и прекалено мащабни въпроси.
Няма нужда да бъдеш груба към хората, които отделиха от времето си, за да те окуражат, разберат или просто да ти обърнат внимание. Чувствам се лично обидена от твоето отношение, защото положих усилия да ти вдъхна оптимизъм и да ти дам друга гледна точка (вмествам се идеално в зададените от теб параметри на работеща майка), а вместо това бивам хулена, без дори едно "благодаря".
Детските от 500 долара, които упоменаваш, не идват от държавата и не се раздават само и единствено по нейно желание, а с добрата воля и сътрудничеството на работещи по 10 часа дневно неемигранти. Само казвам, нали. Привилегиите за майки тук са дискутирани милион пъти и на всички е ясно, че няма как да са безкрайни. До момента не е измислен начин за сдобиване с частен имот без плащане в брой или в продължение на сто години. И понеже все говориш за тенденции, хуманност и фокуси, вземи поне като финал на темата да се конкретизираш - кои точно тенденции накъде да се обърнат и как да се обезпечи справедливо тяхното обръщане?
Андариел, тя Е в Канада.
Съжалявам, ако съм обидила някой, но аз се чувствам не по-малко обидена, след като съвсем ясно изложих тезата си в началото, че повечето от вас ме взеха за човек, който мрънка, оплаква се, депресиран и отчаян, който иска да бяга по морави:))) и да има три ката къща и какво ли не, без да работи въобще, нищо да не прави, а да иска, защо не иде да да живее в гора, да си има колкото време иска и да дойде да пише пак и т.н.
И всичко това няма нищо общо с това, което съм написала.
След като написах - ето в Канада има някакви хубави промени, които изглеждат по-хуманни и с грижа за хората, би било хубаво да са повече.
Получавам - Ами отивай в Канада, какво искаш...
Най-хубавото на всичко това е, че хората сме различни. Исках да видя колко мислят като мен, така че всичко това за мен не беше загуба на време.
# 248
4 март 2012, 19:13 ч.
аз вече изобщо не разбирам какво искаш, какво казвашш и как да те възприемам!
Виж целия пост
# 249
4 март 2012, 19:46 ч.
Хайде сега се замисли и върху тези факти:
- населението на Земята вече е близо 7 милиарда.
- от 1960 г. до 2010 г. се е увеличило от 3 на 6.8 милиарда
Така по-ясно ли е, или се нуждаеш от допълнителни жокери?
Виж целия пост
... Говори се непрекъснато за увеличаване на пенсионната възраст, майчинството в много страни е по-малко от една година. годишните отпуски в Америка,, поне за Канада знам със сигурност са две седмици в общия случай и след години стаж се увеличават. Докъде бихме могли да стигнем..Ние приемаме модела на обществото често като единствен, но той никога не е. Чудя се дали хората в бъдещето ще бъдат по-свободни, дали ще ни съжаляват, или ще са по-зле от нас. ...
Хайде сега се замисли и върху тези факти:
- населението на Земята вече е близо 7 милиарда.
- от 1960 г. до 2010 г. се е увеличило от 3 на 6.8 милиарда
Така по-ясно ли е, или се нуждаеш от допълнителни жокери?
# 250
4 март 2012, 20:03 ч.
quinousmene щом постоянната война, краткия живот, смъртта като ежедневие не ти изглеждат по- стресиращи от пътуването в метро и изплащането на ипотека няма смисъл да спорим. 
Виж целия пост
# 251
4 март 2012, 20:09 ч.
Аз не мисля, че е имало време, когато работещите хора са обръщали толкова много внимание
на децата си и са имали възможност да прекарват толкова време със семейството си,
колкото е сега в наши дни.
Когато социалната мобилност, макар и трудна, е възможна.
Когато имат достъп до толкова много забавления, култура, възможности за пътуване.
При все забързаното ни ежедневие, въпреки, че трябва да се работи.
И дори не говорим за Канада или УК.
И хуманност има. Жалко, че не я виждаш.
За съжаление, заради точно тази твоя криво разбрана хуманност,
в УК, например, вече има поколения, които никога не са работили,
загубили са тези навици и от това страда цялото общество.
Виж целия пост
на децата си и са имали възможност да прекарват толкова време със семейството си,
колкото е сега в наши дни.
Когато социалната мобилност, макар и трудна, е възможна.
Когато имат достъп до толкова много забавления, култура, възможности за пътуване.
При все забързаното ни ежедневие, въпреки, че трябва да се работи.
И дори не говорим за Канада или УК.
И хуманност има. Жалко, че не я виждаш.
За съжаление, заради точно тази твоя криво разбрана хуманност,
в УК, например, вече има поколения, които никога не са работили,
загубили са тези навици и от това страда цялото общество.
# 252
4 март 2012, 20:15 ч.
Пак ще те попитам - кой плаща за тези "хуманности"?
Защото тя държавата не ги бере парите от дърветата. Събира ги от хората, които работят - същите, които нямат време за децата си или нямат време да имат деца.
Виж целия пост
След като написах - ето в Канада има някакви хубави промени, които изглеждат по-хуманни и с грижа за хората, би било хубаво да са повече.
Пак ще те попитам - кой плаща за тези "хуманности"?
Защото тя държавата не ги бере парите от дърветата. Събира ги от хората, които работят - същите, които нямат време за децата си или нямат време да имат деца.
# 253
4 март 2012, 20:57 ч.
Съвсем случайно намерих отговор на въпроса си, защо така приехте темата ми. Благадаря на всички, които писаха, на малкото, които ме подкрепиха,на другите, които се опитаха да помогнат със съвети или да се посмеят 
)))за мен беше важно всяко едно мнение. Още повече това на противниците.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%BA%D1%83%D0%BF%D0%B8%D1%8 … D0%B8%D0%B9%D1%82
За инициативата "Глобален протест" в София се събраха само петдесетина граждани. Двойно повече бяха служителите на реда.[11] Неучастието на българското общество в инициативата показа липсата на средна класа в България.
Виж целия пост
)))за мен беше важно всяко едно мнение. Още повече това на противниците.http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%BA%D1%83%D0%BF%D0%B8%D1%8 … D0%B8%D0%B9%D1%82
За инициативата "Глобален протест" в София се събраха само петдесетина граждани. Двойно повече бяха служителите на реда.[11] Неучастието на българското общество в инициативата показа липсата на средна класа в България.
# 254
4 март 2012, 21:03 ч.
Да ти кажа и английското общество не подкрепи този род протести.
Нашият площад беше "окупиран" цяла зима. Лумпенска история.
И тук ли няма средна класа?
Виж целия пост
Нашият площад беше "окупиран" цяла зима. Лумпенска история.
И тук ли няма средна класа?
Препоръчани теми