ЮНСКИТЕ мами с големите кореми през Март са здрави и засмени

И на мен не ми върви със съня, легнах към 1ч. и в 5.30  будна. Какво да се прави, нека свиквам. Поне ще си гледам любимия сутрешен блок 
vania81, благодаря за историята     Дано още мами да разкажат   

Добро утро и от мен, момичета! Послушах Усмихнатото и изчаках малко - сега съм си добре. Пак уринирам начесто, но аз съм си така от началото на бременността и явно така ще си е до края. Чувствам се добре, усещам бебка и ще си изчакам ЖК в края на месеца...
Първото ми раждане беше преди повече от 10 г. Казват, че се забравяло, но не е вярно. Помня си всичко - и болки, и емоции... 30.10., вечерта, легнали сме си, съпругът е уморен, заспива рано. Аз съм нервна, напрегната, сменям каналите по ТВ-то, но не гледам нищо. Отивам до тоалетна и виждам слуз по бикините си. Уплашена влизам в спалнята, светкам лампите - скъпи, нещо става, имам слуз... Той сънен ми отговаря, че вероятно пак имам течение, да се преоблека, да се успокоя и да лягам. Обръща се и заспива дори преди да е довършил изречението си.... слушам и изпълнявам, 10-15 мин. по-късно от мен започва да тече вода, като напикаване, което не можеш да спреш. Тичам в банята, където на плочките изтичат последните води. Този път бясна влизам в спалнята и вече викам - ставай бързо, всичко изтече! Това действа! За две секунди е вече буден и адекватен, успокоява ме. Обличам се, вземам багажа и тръгваме към болницата...   После приемане, предродилно, контракции, болка и раждане на 31.10 към 4.30 ч., което да усмисли всичко и дори целия ми живот...  

ПП Забравих да ви спомена, че мнооого умореният ми мъж после не мигнал още 48 часа, повече от половината от които  с роднини и приятели разбира се 

Merlinski,   значи да не слушаме съвети от полузаспалите ни мъже      като тръгнат да раждат те - тогава да дават мнения    мерси за разказа   
Мами, моля и за повече технически подробности, например какво сте носили с вас /различните болници искат различни неща/, от какво сте имали нужда впоследствие, има ли нещо, което не ви е трябвало, в коя болница сте били, какви са били условията, персонала и всякакви такива, ако се сетите   
Така готино пишете, че историите са направо за книга!

Оххх момичета и аз не съм спала почти цяла нощ. Моя е хремав и само хъркаше и направо съм като пребита сега.
И на мен ми е много интересно да слушам историите за раждането.
Чувствам се маааалко по-подготвена, макар, че то при всеки различно.
А моето бебе е решила и за 1 мин. да не спре да си почине. Целодневно, целонощно направо незнам 

Ivy4ka  
Според мен е най-добре всеки да попита какво е нужно да си подготви като багаж за раждането в болницата, на която се е спрял... Аз лично ще раждам в същата болница, но 10 и половина години по-късно ще питам наново какво да взема, защото нещата са се променили, въпреки че мястото е същото. Лекарката, при която раждах тогава, вече не работи  там, сега съм под наблюдението на друга, нова лекарка, която пък тогава вероятно още е следвала   Освен това в самата болница са правени ремонти и промени, някои от които лично установих като ходех да ми бият антибиотика в родилно... е, не че не го познах де   но определено има разлика. Та за основните неща ще говоря с доки при някое от следващите ми ходения, съветвам и вас за същото...  

Добро утро моми4ета, Мерилински така се посмях с глас....   "Ставай бързо,вси4ко изте4е" хаха   Ама то така де

Много интересна тема сте запо4нали, наистина ще е интересно пове4е от вас да споделят  

 Много е хубаво да можеш да прочетеш как е минало раждането на повече жени!!!
Моята тапа падна 5дена преди раждането обратно на всички останали.Термина ми беше 12.10.07,на 01.10 През целия ден имах контракции леки и вечерта станаха на 20мин,отидохме в болницата заради мъжът ми който е бъзлъо,там казаха че нямам разкритие повече от 2см и ще е сутринта.Отношението им през цялото време беше излючително добро и мило,всички ми казваха "детенце"и с такава нежност се обръщаха към мен...На сутринта в 7ме пуснаха на система и в 8и50 изплака Вяра 3.700 53см за мое щастие нямам шевове и от раждането имам само хубави спомени!Болка не съм изпитвала непоносима.Д-ра беше през цялото време до мен както и акушерката която ми казваше колко добре се справям,обесняваха ми всеки момент какво става.Бебка беше с мен от самото начало в стаята както и цялото ми семейство дойсе 2часа по-късно 

 Добро утро на всички ,

fizzy , пусни си още една урина.Аз преди около два месеца имах лош резултат на урината и я повторих след два дни и имаше други резултати.Имаш ли подувания и отичане на крака и ръце? Нещо да си настивала или боледувала в последните седмици?Левкоцитите и бактериите ти показват ,че няй -вероятно си имала или имаш някаква инфекция.Може на пикочните пътища да е.Често се случват при бременност.Няма страшно.
Лекарят ти ще прецени най-добре от какво е и дали се налага нещо допълнително.

Монако , доколкото съм запозната няма практика да се поставят упойки , когато не си с избор на екип.Зависи от дежурния лекар.Когато си с избор в екипа ти има и анестезиолог и тогава слагат , но не винаги може или се налага.

От моето първо раждане останах само с добри спомени , въпреки че продължи много часове.
За родилното ако отивате без избор на екип трябва да си носите направление и документ за кръвна група и хубаво е да имате и обменна карта.

Аз сега съм решила багажа за болницата ако пак съм нормално раждане да го разделя на две :
в момента на постъпване в предродилна да си нося малка част : джапанки , кърпи ( трябват след процедурите преди раждане) , нощница и други подобни.А останалия багаж да ми го донесат като ме настанят в стая.
Ако сте нормално раждане , много ще ви помогне отварата от смрадлика за промивки.Така ,че си намерете от преди това и всеки ден да ви варят и да ви носят.Има и спрей за тази цел , но аз съм много , ама много доволна от смрадликата.
По мое време превръзките за родилки бяха кът и се запасих от много рано , но сега разбрах ,че ги има по аптеките без проблем.
За бебето колкото и странно да звучи единственото , което ми трябваше бяха ръкавички.Сина ми за един ден се беше надраскал по цялото лице.

Предния път родих в Тина Киркова ( сега пак ще е там).Доволна съм от персонала в родилното на втория етаж.Всички акушерки бяха много мили.Първият ден поддържах температура и се чувствах зле и през 10 минути идваше акушерка да ме види.Санитарките бяха готини и ни сменяха за най-малкото чаршафите и ни почистваха по два пъти на ден пода и первазите на прозорците.
Единственият проблем беше Детско отделение.Там много трудно се получаваше информация.На час по лъжичка и то не пълна.

Хайде хубав ден!

Моми4ета ще направя новата тема сега,защото ще излизам по работа. А вие като допишете тази, се преместете там.

Добро утро момичета не ми остава много време за чете и писане имаме постояно майстори вкъщи и трябва да ги понаглеждам защото моят мъж си ена работа.Искам да се оплача имам някаква болка горе високо в гърба и имам чуството че се задушавам и като легна хич не ми е комфортно чак ми става мъка може да е от това че бебо вече доста нараства  или от нещо друго ох вече незнам.А и тези киселини направо не ги издържам вече  Желая хубав ден на всички.

Добро утро.
Не пиша много, но пък ви чета редовно.
Линко, изпращам цялата си положителна енергия към теб и бебо

Добро утро момичета Да разкажа и аз за моето раждане - секцио.В деня на термина отивам в болницата с багажа да ме видят - разкритие няма...след 2 дни пак отивам - няма...и така 7 дни след термина ме приеха сутринта без никакви признаци на раждане. Направиха ми клизма, сложих нощничката и чехлите и ми пъхнаха вагинално хапче за предизвикване на разкритие - и нищо. След няколко часа ми включиха система и като почнаха едни контракцииииии по минута на 2 минути - а разкритие НЯМААА.Някъде след обед ми истекоха водите - зелени, заради преносването и тоновете на бебето почнаха да падат на 130/120 е минимума/. Докторите предложиха да го извадят с операция заради ниските тонове и моето НЕразкритие/след цял ден луди контракции нямаше и 1см/. И така биха ми спиналната упойка и за 15 мин. извадиха бебешока. Аз си го целунах и така...проблема беше като ми мина упойката. Заради силната болка 3 дни бях на обезболяващи, който е секцио да си ги иска или носи! 6 часа след операцията почват да те раздвижват/дотогава лежах с катетър и памперс/, а бебето си беше при мен. Храна дават след като почнат газовете - при мен това стана на третия ден.
Изписаха ме с диагноза, която гласи че шийката ми имала нулева еластичност и следващ път да си знам - направо секцио.
Багажа , както писаха момичета по-горе много зависи от болницата, в която ще раждате - питайте там, аз бях в частна - само нощница, чехли и четка. Не съм носила нищо за бебето - там имаха всичко.

Наденце в4ера цял ден я дискотирахме тази рема със тея болежки,аз подложих крак и се оказа 4е при много от нас е така. Аз имам болки в гръдния кош, то4но се едно се задушавам или ми изтръпва. Доки ми каза 4е притискам 4ерния дроб и жлъ4ката като легна на дясно. На ляво пак имам болки но по малко. По гръб се 4устъвам най добре засега. (може би защото не ми е токова голям тумбака все още)


МОМИ4ЕТА ЕТО ЛИНК КЪМ НОВАТА НИ ТЕМА. Аз излизам, моля ви допишете тази и след това се цопнете там. http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=647025.msg21405295#msg21405295
Хубав и слън4ев ден ви желая!

Отивам на разходка из Вис Виталис и да си взема доставката от Англия  

Здравейте мамета  

Аделинче Честит Рожден Ден /с малко закъснение/ желая ти много любов, здраве, късмет и сладко, пухкаво бебенце юни месец  

Ваня 81 да ти е жива и здрава дъщеричката и много да ви радва 

Добре дошли на новите мами

Добро утро и от мен!

Ваня, честита ти рожденичка - с малко закъснение!    Да ти е жива и здрава!! 

И аз с интерес чета разказите за ражданията ви, момичета  - че нали сега ще ми е като за първи път (дано си се развият нормално нещата ).
Аз си мислех да не разказвам за моето, понеже е секцио и малко нищо не съм преживяла, но все пак... 

Първо, знаех, че ще съм секцио - заради разни си неща, имах някаква минимална надежда, но трябваше да ходя по разни други специалисти, а го разбрах твърде късно.. Както и да е.
Та, на 05.01.2009 имах час за преглед - редовна консултация. От 5ти месец си имах контракции, а от 8ми ходех с 1 см. разкритие. Та на прегледа пак си имах контракции. Доки измери разкритието - беше се поувеличило на 2 см. Трябваше да измерим и тоновете, но докато намерим апарат (много бебета имаше същия ден), мина около час. По време на записа имах 4-5 много хубави контракции и доки пак реши да мери разкритие. Аз, нали съм много ербап  , я попитах - що бе? Ако се е увеличило да не си ходя въобще ли? И се хиля като ряпа . А тя, най-сериозно - да, точно така. Хммм  Измери го, беше станало на 3 см.. Тя вика - айде, качвай се горе и им кажи да те подготвят, че раждането почва. Аз така  . Е, какво сега - вика тя - ще ми звъннеш по нощите уплашена и с изтекли води и ще се чудя какво да те правя тогава.    . Качих се, почнаха ме - като на конвейер. И някак не бях там, не бях аз - все едно се случваше с друг. Обръснаха ме, направиха ми клизма, попълнихме документите и хайде в операционната. Всички бяха много мили, шегувахме се, понеже ме питаха колко съм висока (това е от значение за дозирането на упойката), пък аз викам 168. Ааа, не може да бъде толкова - я стани да те измерим. Резултатът - 165  . Ето, виждаш ли, всички искате да сте по-високи, ама нямаа  . Преди да ми поставят упойката, анестезиоложката ме пита - знаеш ли нещо за тази упойка, сигурно си чувала много страшни неща.. Аз директно си казах - не съм и не искам да знам. Бях чувала разни неща всъщност, но реших, че няма да мисля сега за тях, няма да ми помогне. Нищо не усетих от самата упойка, или поне нямам спомен  . И така, срязаха ме, извадиха бебето в 19.30 ч., дадоха ми бузка да цункам и краче да пипна и го отнесоха  . После трябваше да ми наместят вътрешностите - ей, това беше най-гадното - усещах как ме натискат и бутат - все едно тесто месеха  . По едно време ми стана много лошо, повръщаше ми се, дадоха ми съд, в който да повърна, ако ми дойде "музата". Не стана; лошото било, защото ми намествали стомаха и като го бутат - логично да иска да си върне съдържанието. Но и този момент мина и съм много благодарна на сестрата, която буквално ми държеше ръката и ме успокояваше, че всичко е наред, че това е нормално, да не се притеснявам и т.н.. После ме смъкнаха в стаята (бях в друго отделение, че нямаше места в родилното..), мъж ми дойде (бях му се обадила точно като се качвах в операционната) и ми донесе разни неща.. Т.е. аз отидох с дрехите на гърба си - нито чехли имах, нито нищо. Те ми дадоха нощница, ходех си с ботушите, на които бях сложила калцуни и така.. Митко като дойде, си ми донесе и четка и паста за зъби, чехли, разни козметики. Сложиха ми система с окситоцин и една торба с пясък на корема. Еййй, не знам какво са родилните контракции, но това беше просто ужасно  . Мятах се в леглото като риба на сухо, много ме болеше.. Но и това мина сравнително бързо. Помня как взех да се притеснявам дали ще мога да си раздвижа краката - вече ги усещах долу-горе, но не можех да ги мърдам и чаках с нетърпение момента.. Мъж ми се качи при бебето и после каза, че май приличало на него  . Стоя доста време при мен, но аз вече бях излязла от упойката - размърдах си краката, и реших, че мога да го пусна да си почине и той . На следващия ден тръгнах сама да се раздвижвам, защото бях чувала, че колкото по-рано, толкова по-бързо е възстановяването. Уфф, много трудно с това първо ставане. То свят ти се завива, краката не държат.. Все пак дойдоха разни сестри ли, какви са там, та ме поддържаха и ми казваха, че няма нужда да се насилвам, ако ми е лошо - да си седна просто. И така, бавно и славно се пораздвижих. Мъжът ми пак дойде вечерта, успя и да снима бебето с телефона си, та да го видя и аз по-добре - едно черно и космато , но си беше мое, наше  . Дадоха ми го на третия ден сутринта - за първото хранене в 7. Ей  . Какви мъки бяха... няма да се впускам в подробности, че и без това пак изписах ферман  , но от всякъде все различни съвети ми даваха - за кърменето де.. Как да е, минаха 5 дни, изписаха ме и така.. Стига толкоз