Но за тези които държим на децата си, новите половинки е хубаво да знаят, че детето не идва просто на "гости". Аз на дъщеря ми казвам, ти не идваш при тати, ти идваш в другата ти къща.
Виж целия пост
има ли идруги като мен?
- Публикувана: 4 март 2012, 18:07 ч.
- Последно мнение: 4 май 2012, 17:39 ч.
# 46
15 март 2012, 14:46 ч.
Аз познавам бившата съпруга на мъжа ми. Детето идва при мен откакто е на 2,6г. В момента е госпожица на 10г. Няма как да не я познавам. А за детето винаги съм се грижила аз докато е при нас. Дори съм я взимала и водила с мен без да го има баща и. Приемам си я като " наше" дете, а не дете на чуждата жена. Даже последния път съвсем по роднински им изтупах дупетата на нея и на брат и ( синът ми) 
. На мен пък драмата ми е, че каката навлиза в пубертета и се опасявам, че кумуникацията ще стане сложна. Знам, че ме обича и се съобразява с мнението ми, но дали ще можем да я опазим през този кофти период, защото е ясно, че когато родителят е сам малко или много изпуска контрола, защото няма достатъчно време да се занимава. 
Виж целия пост
. На мен пък драмата ми е, че каката навлиза в пубертета и се опасявам, че кумуникацията ще стане сложна. Знам, че ме обича и се съобразява с мнението ми, но дали ще можем да я опазим през този кофти период, защото е ясно, че когато родителят е сам малко или много изпуска контрола, защото няма достатъчно време да се занимава. 
# 47
15 март 2012, 14:53 ч.
И нашата госпожица е вече на 12 г. и мен уж ме слуша когато е вкъщи,но аз се притеснявам защото отношенията на мъжа ми и бившата са малко обтегнати и винаги съм на тръни когато малката дойде.Може би защото вече беше по-голяма когато се събрахме с баща и,аз не смея да и се скарам и някак си чувставам,че не е правилно аз да я поучавам,все пак аз съм чужда за нея 
Виж целия пост
# 48
15 март 2012, 19:36 ч.
Извинете, че навлизам в темата, понеже нямам такъв опит, но това изказване много ме впечатли. Браво!
Имам примери за деца, които се чувстват на гости и на 2-те места, за съжаление.
Виж целия пост
Но за тези които държим на децата си, новите половинки е хубаво да знаят, че детето не идва просто на "гости". Аз на дъщеря ми казвам, ти не идваш при тати, ти идваш в другата ти къща.
Извинете, че навлизам в темата, понеже нямам такъв опит, но това изказване много ме впечатли. Браво!
Имам примери за деца, които се чувстват на гости и на 2-те места, за съжаление.
# 49
25 март 2012, 19:28 ч.
неговото дете е по голямко и нама как да му се радвам като на моето(да се целуваме и лигавим както ние си знаем)но мисля,че се отнасям достатъчно добре да не се чувства като на гости и щом мъжа ми не ми е правил никаква забележка
Виж целия пост
# 50
26 март 2012, 09:43 ч.
Децата са си деца. Малки човечета, които имат нужда от обич, без оглед на бивши, настоящи, бъдещи жени и мъже. Лошото е, че точно бившите и настоящите често забравят това им право.
Ние сега патим от такава ситуация. Бившата ме познава и се озлоби много когато разбра, че с мъжа сме се събрали /с раздялата им нямам нищо общо/. Започнаха жестоки въртели точно за сметка на общото им дете. Щом веднъж си напуснал някого трябва да уважиш правото му на личен живот, но уви. Както и да си набиеш главата, че като се разделяш с родителя не е нужно и детето да се разделя с него.
Аз съм също бивша. Настоящата на мъжа ми я познавам от птичи поглед /тук пък тя има общо с раздялата ни с БНД/. Но нямам желание да се запознаваме. Тя си е част от неговия личен живот и не ме интересува. Част е и от живота на детето ми, но щом баща му е решил така, то моето мнение...защо му е?
Та не намирам наложаща нужда бивша и настояща да се познават.
Виж целия пост
Ние сега патим от такава ситуация. Бившата ме познава и се озлоби много когато разбра, че с мъжа сме се събрали /с раздялата им нямам нищо общо/. Започнаха жестоки въртели точно за сметка на общото им дете. Щом веднъж си напуснал някого трябва да уважиш правото му на личен живот, но уви. Както и да си набиеш главата, че като се разделяш с родителя не е нужно и детето да се разделя с него.
Аз съм също бивша. Настоящата на мъжа ми я познавам от птичи поглед /тук пък тя има общо с раздялата ни с БНД/. Но нямам желание да се запознаваме. Тя си е част от неговия личен живот и не ме интересува. Част е и от живота на детето ми, но щом баща му е решил така, то моето мнение...защо му е?
Та не намирам наложаща нужда бивша и настояща да се познават.
# 51
26 март 2012, 13:58 ч.
Това ми е голяма чуденка, до колко е възможно да се целува, лигави и обича чуждо дете така както своето собствено.
Виж целия пост
неговото дете е по голямко и нама как да му се радвам като на моето(да се целуваме и лигавим както ние си знаем)
# 52
26 март 2012, 19:27 ч.
Това ми е голяма чуденка, до колко е възможно да се целува, лигави и обича чуждо дете така както своето собствено.
И аз мисля, че може да има нещо като приятелство с чуждото дете, но чак пък такава любов не ми се вярва. Когато общувам с деца покрай дъщеря ми и се наложи да се намеся в игрите, с познатите ни деца си говорим приятелски. Мисля, че е същото. Но за моето си ми идва от вътре, особено когато ми каже "обичам те татко" ме разтапя. Когато и купя нещо, чувството е двойно по хубаво, от това да купя нещо за себе си, да я гледам как играе и се смее. С чуждото бих бил приятел и бих бил добър приятел, но до там.
Виж целия пост
неговото дете е по голямко и нама как да му се радвам като на моето(да се целуваме и лигавим както ние си знаем)
И аз мисля, че може да има нещо като приятелство с чуждото дете, но чак пък такава любов не ми се вярва. Когато общувам с деца покрай дъщеря ми и се наложи да се намеся в игрите, с познатите ни деца си говорим приятелски. Мисля, че е същото. Но за моето си ми идва от вътре, особено когато ми каже "обичам те татко" ме разтапя. Когато и купя нещо, чувството е двойно по хубаво, от това да купя нещо за себе си, да я гледам как играе и се смее. С чуждото бих бил приятел и бих бил добър приятел, но до там.
# 53
27 март 2012, 09:04 ч.
2pac, всичко е до нагласа. Доведеното дете не е чуждо. Те е част от човека, с който живееш и обичаш. Тогава е по - лесно. Може би е до човек. За мен лично разликата е минимална.
Едно е да се месиш в игрите на площадката, друго е да го чакаш в дома си, да се храните заедно, да играете заедно, да спи до твоето дете. Въпрос на гледна точка.
Виж целия пост
Едно е да се месиш в игрите на площадката, друго е да го чакаш в дома си, да се храните заедно, да играете заедно, да спи до твоето дете. Въпрос на гледна точка.
# 54
27 март 2012, 18:08 ч.
Бившата имаше желание да се запознаем, но мъжа ми рече, че не можело. Един път оставяхме малката у тях и случайно се видяхме и разменихме поздрави.
Бих предпочела да се познаваме. Няма причина това да не се случи - все пак не съм ги разделила аз. Взех си го напълно разведен.
Няма нужда да ставаме приятелки, но бих се чувствала по-спокойно за детето им, когато то е у нас.
Но кат не дава мъжо ... тва е положението. Все пак - смятам да продължа да живея с него
Виж целия пост
Бих предпочела да се познаваме. Няма причина това да не се случи - все пак не съм ги разделила аз. Взех си го напълно разведен.
Няма нужда да ставаме приятелки, но бих се чувствала по-спокойно за детето им, когато то е у нас.
Но кат не дава мъжо ... тва е положението. Все пак - смятам да продължа да живея с него
# 55
27 март 2012, 18:15 ч.
Възможно е не ми се е налагало още. Просто не мога да си представя, че мога да обичам толкова силно колкото обичам дъщеря ми. Нормално е да се превържеш към дете което е заедно с теб всеки ден, да играете, да се забавлявате, да му помагаш в уроците. Това имах в предвид, защото до някъде човек обича своите приятели и държи на тях от сърце. Но когато мисля за моето мъниче, понякога ми се насълзяват очите дори, да не кажа много често. Някак си искам за нея повече от колкото за мен и когато е с мен, ако тя се забавлява и е доволна, ме прави щастлив. Искам да живея за нея и когато искам да постигна нещо в живота си то е за да го дам на нея. Иначе възможно е да обичаш чуждото, дори винаги се случва, но винаги любовта е друга. Пак е силна, но друга.
Виж целия пост
# 56
27 март 2012, 21:22 ч.
Не ми се вижда като нещо особено необходимо. Аз не бих искала да се познавам с бившите му. Някои емоции ми се струват излишни. Нещата са малко по-различни, когато има намесено дете в картинката, разбира се. Но не чак толкова различни. Шансът да се харесаме е минимален (да не кажа нулев), а не намирам причина да се запознавам с хора, с които ако се засечем на улицата, ще се гледаме накриво.
Виж целия пост
# 57
28 март 2012, 09:18 ч.
2pac, предполагам си има разлика. Но и за двете те боли. Аз лично гледам от страната на жена и може би за това и по - различен начин.
Също е нормално, че тъжиш за малката и ти се плаче. Даже си е в реда на нещата. Моят мъж така тъжи за своята дъщеричка. Ние с детето свикнахме с нея и на нас ни е много мъчно когато си отива, та какво остава за него. Все не ни стига времето с малката. Все бързо минава. А до следващата среща се точи бавно. Но реално живота ни е оставил без избор и без вина се оказваме наказани. И ние и децата ни. Когато един е решил да промени живота си, повличайки след него бившите половинки и децата....оставя след себе си и много болка. В началото си мислех, че се свиква, ама не е така.
Виж целия пост
Също е нормално, че тъжиш за малката и ти се плаче. Даже си е в реда на нещата. Моят мъж така тъжи за своята дъщеричка. Ние с детето свикнахме с нея и на нас ни е много мъчно когато си отива, та какво остава за него. Все не ни стига времето с малката. Все бързо минава. А до следващата среща се точи бавно. Но реално живота ни е оставил без избор и без вина се оказваме наказани. И ние и децата ни. Когато един е решил да промени живота си, повличайки след него бившите половинки и децата....оставя след себе си и много болка. В началото си мислех, че се свиква, ама не е така.
# 58
28 март 2012, 20:25 ч.
Не се свиква с болката май. Но в момента най ме боли, че искам да прегърна детето си, а не мога. Не мога да и кажа вечер колко я обичам нито да играя с нея след работа. С това не се свиква.
Виж целия пост
# 59
2 апр. 2012, 22:32 ч.
И аз така...
А и не виждам никаква нужда да се познавам с новата на бившия...
А когато времето е лошо - има достатъчно забавления и навън, а не да се ходи на гости в дом, в който дори не е на БНД. Айде нема нужда
Виж целия пост
Колкото и задръстено да звучи не бих се ангажирала с чуждо дете, още по малко на бившия ми мъж. Може децата да са полубратя/полусестри но чак толкова близки отношения - няма нужда.
няма нужда. А и не виждам никаква нужда да се познавам с новата на бившия...
А когато времето е лошо - има достатъчно забавления и навън, а не да се ходи на гости в дом, в който дори не е на БНД. Айде нема нужда
Препоръчани теми