Трудно проговаряне - тема 6

Чак започвам да се чудя за същата Милена ли става въпрос 
Моята Мария я обожаваше, като ходим там, двете бяха страхотен тандем и никога не ми е нареждала разни мрачни прогнози, макар че със сигурност нещата са доста по-тежки.
Така че, спойката терапевт - дете е много индивидуална, сигурно не винаги се получават нещата, но е истина ,че в Пумпелина винаги се стараят да са в час с новостите и терапиите.

Аз страна не взимам. Големият ми ходи при две различни логопедки заедно. Преди две години "старите" тогава в темата ми бяха казали, че детето така щяло да се обърка. Аз обаче го записах все пак на логопед и в градината и си продължи заниманията в Пумпелина. Напредъкът се усети веднага, както и различния стил на работа оказа влияние. Момичето, с което работи в момента в Пумпелина се справя много добре с манипулациите от негова страна, защото той вече е достатъчно голям, за да каже - ох не мога повече, знаеш ли колко съм изморен - още на първите 5 минути. А той е разсеян. Точно това коментирахме вчера. Не слуша какво му се говори и от там идват грешките в говора му. Прави такива свободни съчинения.
Гого от юни също ще ходи при логопед терапевт. Заниманията ще са заедно с психоложката и логопедката. Психоложката ми обясни, че това, което те ще правят с него е различно, терапевтично. В Пумпелина си е обучително. Има разлика в двете неща.
Подкрепям Милена за едно - майката не е терапевт. Или аз не ставам. Моите деца отказват да работят с мен, големия го прави след ред манипулации. Не знам - с мен никой никога не е учил и от там може би не мога да свикна с мисълта аз да "уча" с тях. Опитвам се, но не става. И кога?!? Прибирам се към 19,30. Да ги видя ли, да се погушкаме ли (с дребното най-вече) или като в концлагер - от вратата - хайде сядайте ще учим. Да не забравяме, че трябва и да са вечеряли и изкъпани по леглата към 21,30 Май определено не ставам за родител
Saule , в България ли си още? То тази седмица е дълга, но пък другата кратка и има кога да се видим

Eстествено, че колкото глави, толкова и мнения. Ужасно е трудно да работиш не само с деца, а и с полуделите им от притеснение родители. И в психотерапията е същото - един терапевт може да свърши чудеса, работейки заедно с даден клиент и напълно да се провали при друг.

Само, че аз, все пак като психично-здравен професионалист, вярвам в един много базисен критерий за добрата практика и добрата служба (център). Членовете на психично-здравните служби не бива да нарушават правата, които им дава квалификацията. Т.е. - всеки да прави това, за което е учил. Когато има нарушение на този фундамент, професионалистите в дадена служба могат да се информират за каквито искат новости в терапевтичните практики - все тая, сакатлъци ще има и много. Мислех си, че това е детска болест на грижите за психичното здраве само у нас, обаче се сетих, че в Америка социалните работници имат право да предписват психоактивни медикаменти. Което води единствено до зле предписани лекарства и огромни печалби за психиатричните компании.

Може би се изразих неясно, за това ще дам конкретен пример. Диагностициране може да се прави само от екипи, не от един човек, при това този екип задължително трябва да има детски психиатър, който координира оценката. Логопедите НЕ диагностицират, защото нямат нужната експертност за това, както и психиатрите не могат да работят логопедично с деца. Информацията от логопеда може да е насочваща за психолозите и психиатрите в екипа, но дотам. В служба, в която един професионалист, при това логопед, си позволява да поставя или дори само да хипотезира пред родителя за психиатрични диагнози ... нещата са се отклонили много от добрите практики. Когато на мен Милена ми каза "аутизъм", аз тутакси си помислих, че е психиатър. Не би ми хрумнало, че е логопед, защото не вярвах, че в реномиран детски център някой би си позволил по такъв драстичен начин да си превишава квалификационните права.  Когато след време разбрах, че тя не е психиатър, отдавна бях заживяла с мисълта, че детето има аутизъм.

Дони, летя за Брюксел другиден, за съжаление. Но идвам лятото за цял месец и адски ще се радвам да се видим! Синът ти ми скри топката с тоя пъзел, страшен е! 

Аз изпитвам вина, че не намирам време за обучение. Вечер към 19 се прибираме...Домакинска работа...хранене, къпане...Време не остава. Сега само Мики Маус и е в главата. Вечер пеем малко песни в леглото. Когато слуша четем приказки, но това е рядко. Не успявам и в почивните дни да я залъжа. казаха ми да се упражняваме да рисува, но тя не желае. Преди и беше страст, но този период отмина. И не успявам просто. С кубчета и строители също не си задържа вниманието, а за пъзели и дума да не става...Кубчетата си прави влакче и го бута "пу-па" или куминче. Със строителите няма много фантазия слага ги едно върху друго..Но тава за 5 минути. Аз се отплеснах ама....при логопеда и психолога си работи по 40 минути. От скоро започна с пластмасовите мишки да си играе като театър. Скачат..дърдори нещо...от Мики маус...
Хриси също много бърза като се опита да каже или попита нещо и нищо не се разбира. АЗ и казвам по-бавно "Кои е дадада" аз и казвам "Искаш да кажеш: Кои е това или Кои е мамо"...Поправям я.
Вчера също ми хареса това, че по пътя позна две дечица от яслата и ме попита. Добре, че им
знаех имената....И тя ги повтори.   На няколко пъти ми извика "Мамо..кие" Да се крия. Още обича тази бебшка игра да се крия и да се показвам...Дали е нормално  
Ужасно е трудно да работиш не само с деца, а и с полуделите им от притеснение родители.

Хахах сигурно за това нашата логопедка всеки път ми казва да се успокоя.  ..Защото нещата се случват. Само дето пуста козирожка черногледност. Мисля си, че ако се зарадвам...

И аз не искам да взимам страна. Голямото ми момче обожава момичето, с което работи в Пупелина. След първата среща, ако детето не беше с мен, сигурно щях и аз да се разрева, като магаре. Много песимистично бъдеще ми описаха. Но ето, детето се справи бързо, навакса изоставането и е като другите деца на неговата възраст, което изненада и тях. Детето не е ревало, напротив - забавлява се в часовете. Всеки път подробно ми обясняват какво са правили, дават ни домашно, обясняват какво трябва да се постигне с него, ккво да правя ако му е трудно и как да подходя ако се дърпа и не иска да работи. За мен помощта им е безценна, детето ми се промени към добро за 4 месеца. Правя един файл с нщата, които са ни давали за домашно, специално за Ели и Ночко. Явно много зависи от това дали детето ще попадне при правилния за него терапевт.

Гала, стискам палци от сутринта, пиши като имаш повече нформация!

Май ние сме единствените които не са обикаляли в търсене на правилния терапевт. И преди съм писала, че още с първата ни среща със Соня от Слънчогледи аз знаех, че това са нашите хора. Тя предразположи и Криси и нас. Още с излизането си от там и двамата с баща му казахме в един глас "оставаме тук", резултат имаше още на първия месец, а и най-важното е, че той ходи с огромно желание при тях.
Доника, и моето не иска да работи с мен и това винаги ме е тормозело, колко пъти съм се обвинявала, че не ставам за родител   а всички около мен ми казват, че съм луда. Относно дърпането на пишката, мисля че е период. Ние го минахме миналата година точно по това време като продължи някъде до към септрември. И аз се притеснявах, но ме успокояваха, че е в рамките на нормалното. И изведнъж спря да го прави. Дано отмине по-бързо при вас за да не се тормозиш и за това  
Гала, стискам палци!

Заповядайте в новата ни тема