За първокласници - образование вкъщи

Творчески подход от страна на учителя - може. Детето да твори - не виждам как.
Но всеки сам си решава за своето дете, ако ти харесва самообучение - твоя работа.

Аз мисля ,че   да обучаваш детето си вкъщи не е толкова лесно ако беше така нямаше да има училища .Всички ще си седим у дома и ще учим децата си ,защо мислиш ,че си готова да дадеш на детето си нужното образование-няма да го научиш да мисли а точно обратното- ще му наложиш това   което ти мислиш.Дай му право на избор-само да селектира от много мнения кое е правилно, да се конкурира/в такъв свят живеем/,да се изгради като характер(отделен индивид,а не да клонираш себеси)-това може да стане само в училище.Естествено не разчитай само на това което ще научи там ,това да се занимаваме вкъщи с децата си е заложено по дефалт,отделно различни извънкласни дейност/курсове,спорт и т.н./Не лишавай детето от свободата да прави грешки и само да се поправя от тях

Не съм съгласна, че училището не дава възможност на децата да мислят. По-скоро е добре да се избере подходящ учител за детето. Лично на мен не ми допада това обучение вкъщи и последващото явяване на изпити. Мислиш ли, че това ще се отрази добре на детето ти? Ако пък е и притеснително, точно училището е мястото, където трябва да се преодолее пролемът.
Извинявай, нищо лично, но всички дипломи, които имаш, и които ще вземеш, не означават нищо. Учител не се става с вземането на диплома, а с годините работа и опита, който натрупваш. Много родители подценяват рабтата на началния учител, тъй като материята  им се вижда проста. Но от гледна точка на детето не е така. Това са ключови години за неговото развитие и обучение, и всеки пропуск може после да се окаже фатален.

благодаря на всички за отговорите!
в никакъв случай не смятам, че аз съм перфектна, по-компетентна от учителите в училище или нещо такова. винаги може да се намери начин, стига да има желание. това, което аз мога да направя, е да уча деца до трети клас. по-нагоре ще се обмислят други варианти, които не липсват. опитът ми не се изчерпва с взетите дипломи, а е трупан 15 години. освен това не смятам, че частните училища са по-добри, но може би там се опитват да направят нещо по-различно - всъщност дори не съм запозната особено добре с частните училища затова няма да ги коментирам. искам да кажа също, че целта на този форум не е да убеждавам някого в собствените си убеждения, а да намеря някой друг освен мен, който е убеден в същото. и не съм съгласна, че децата не могат да творят, а напротив. изучаването на азбуката и таблицата за умножение могат да бъдат изключително забавни, стига да има желание учителя да го направи.
за мисленето - точно в началните класове, когато децата за първи път се сблъскват с училищния живот и навиците, които произлизат от него, е добре да си създадат собствени навици, свързани с училището и точно тогава да се учат да мислят. което липсва изобщо като заложба в българското образование. съгласна съм, че зависи и от учителя.
за клонирането - не искам да си създавам клонинг. лично съм се погрижила децата ми да могат да мислят и да правят сами избор, за което бивам хокана и порицавана от цялата ми рода и родата на мъжа ми, защото децата съвсем определено знаят какво искат. но съм убедена, че това ще бъде смачкано в училище. затова бих искала да дам различен старт. след създаването на някакви успешни навици, човек по-лесно може да устои на натиск.
и пак казвам - тук не търся убеждаване или разубеждаване, отговорих на поставените въпроси и търся съмишленици.

tarzanka, изтривам постинга си, защото на лични добре си комуникираме

Домашното обучение е интересен подход, но все пак аз искам да изразя мнението си, което напълно отрича такова образование за здраво дете. В случай, че родителя желае детето му да получи повече от нивото на държавното училище, да развие определени негови способности, както и в случай че детето има талант в сфера, която не е залегнала в училищният материал спокойно може да го запише на всевъзможни извънучилищни дейности, а пък ако самият родител има качества да научи на нещо собственото си дете, защо да не го прави в свободното време. Моето дете е ходило на плуване, на танци, на математика, на чуждоезиково обучение, на приложни изкуства и сигурно на още нещо извън училище, а в училище имат избираеми, допълнителни занятия по почти всички предмети, които са с цел да подпомогнат развитието на деца с определени качества или интереси. Мисля, че има разлика в нивото на социализиране и на развитие при деца, които ходят на детска градина и на такива, които не ходят, пък си представям каква би била разликата в училищна възраст. Извинявам се на тези, които не са съгласни с мен, но искам да подскажа, че никой не може да замести родителите във възпитанието и образоването на собственото им дете, но това не означава че детето трябва да си стой в къщи докато дойде време да работи или да се пенсионира, евентуално.   

Все още не е разпространено и не знам дали ще успееш да събереш група. Има такива за деца до 7 г., свържи се с тях, може да има някои са решили да продължат

Мнението ми по темата - училището не е свързано само с преподаване-усвояване.
То учи децата как да се оправят напред, да навлязат постепенно в живота, с всичките му хубави и лоши страни. Не можем вечно да ги държим до полите си, необходими са им контакти, сблъсъци с различни проблеми и т.н.

Няма да лъжа, много ми е притеснено, когато дъщеря ми не е до мен и е на училище, но обратния вариант косвено ми се струва по-опасен.

По твои си причини подхождаш негативно, но потърси повече информация, избери подходящ учител, за да можеш да направиш информиран избор, преди да решиш окончателно. На мен ми допада начина на преподаване на нашата учителка, учебниците също са занимателни, не сиви и скучни като едно време, нещата (според мен) са на светлинни години, включително преподаването.

Твърде много негативизъм с дъх на рИклама. Катоцяло, наблюдавам напоследък появата на някакво ново поколение родители, които са хейтъри на всякаква организирана извън тях образователна система и си мисля,т че могат да бъдат всичко за децата си. Някакъв самовъзпроизвеждащ се ужас и страх как децата им ще бъдат смачкани още от "добрутро" и ще изгубят способността си да мислят. Училището е половин ден, а остават още много часове, в които детето може да  се занимава и обучава с какво ли не и къде ли не - кеф ти уроци, кеф ти курсове, кеф ти свободни игри! на начален курс идеята е първоначално ограмотяване, научаване на езика и "представяне в обществото".  Не виждам основателна причина едно нормално, здраво дете, да бъде спряно от посещаването на училище и обучавано вкъщи. Като някои родители се мислят за толкова напредничави, да се замислят малко по въпроса защо родителите на деца с увреждания или специфични обучителни нужди се борят за това децата им да учат наравно с връстниците си, а не си ги приберат вкъщи да си ги обучават индивидуално. Дали са толкова глупави, как мислите?

Напълно споделям мнението ти.

Домашното обучение е много разпространено в страни ката Франция при многодетни семейства, където постигнатите резултати са много добри. Това се получава поради факта, че по-големите деца помагат на по-малките и материала непрекъснато се повтаря и затвърждава, а за семейството този метод е мн.по-икономичен.
А за това, че нашите програми учат децата да не мислят, достатъчно е да отворите всеки у-к, в който от някъде се спуска някаква информация, ама защо и как?-това няма значение.
Вчера изпитвах сина ми - 4 клас за урок за кокошката, в който подробно се обясняваше как снася, мъти, за зародиши...
Като го попитах, кое е условието да се излюпи пиле, той каза-да се пази яйцето на топло. В целия урок имаше 1 изречение, че яйцето трябва да е оплодено, ама какво е това???? След като в няколко урока пишеш за размножаване, не е ли редно това да не е само някаква дума във въздуха?? Или се заучава някаква информация празна от смисъл...
И после сме били на предпоследно място по функционална неграмотност в Европа, защо ли?

Е, и детето е било право - ако не е на топло, ако ще и десет пъти да е било оплодено, нищо няма да се излюпи 
А при някои птици оплождането не е задължително, яйцата им могат да се развият чрез партеногенеза.

Това е взаимният метод, използван у нас преди ... векове. Назад ли трябва да се връщаме? Колко време можем да отглеждаме децата си в саксии? Докога ще им показваме само красивата страна на живота? Как ще ги научим да се справят с проблемите?
Колкото до развитие на мисленето, то не зависи единствено от учебниците. Да, калпави са, но добрият учител знае как да подходи.

Домашното обучение изобщо не е еднозначно равно на отглеждане в саксия. Ако искам, може вместо да пратя детето на училище, да замина с него за цяла година в Сибир и покрай четенето и писането да се учи да оцелява с труда на двете си ръце. Не е равнозначно и на десоциализация. Дете, което учи вкъщи,може да се окаже, че общува с много повече и различни хора в по-разнообразни ситуации. Да не говорим за някои достойнства на взаимния метод; не всичко, останало назад във вековете, е по-лошо от съвременното. Малко излизане от рамките на никого не е навредило и за мен продължава да бъде изумителен фактът, че хем нашето образование дава най-малко като условия на децата ни, хем резултатите ни са едни от най-слабите в Европа, хем ограниченията му по закон са най-много, а алтернативите - най-малко. Кога ще се усетим, че ако искаме по-добри резултати, трябва да се промени и нещо в другите два аспекта?

Именно, пак с мама  където и да идете, ако сте заедно, ефект няма, оставете децата си да дишат. Ваше решение е, разбира се

Аз съм го оставила , просто смятам, че е нужна малко по-голяма свобода и независимост в избора на родителите по отношение на възпитанието и отглеждането, независимо, че аз лично съм избрала да ходи на у-ще. А в Сибир и заедно да отидем, мога да се обзаложа, че като се върнем, при сравнение с ходещите на училище не моето ще прилича на гледано в саксия