какво мислите и как бихте постъпили?

Аз бих му казала,че никакъв багаж няма да му приготвям, защото не съм му слугиня. Щом си му наистина бясна, покажи му го, не му се моли и плачи, за да се върне. Не му показвай,че владее ситуацията, а ти само трепериш и се молиш да се върне, а той те разиграва както си поиска. Кажи си му каквото ти е на сърцето. Аз на твое място бих казала, че ако тръгне пак, никога повече няма да се върне. На 99% съм сигурна,че ще изтрезнее и ще подвие опашка.
Оттам нататък остава въпроса ще можеш ли да живееш с този човек повече, щом така те е разигравал и предал доверието ти.

  Напоследък става, че трябва да се решаваш на деца само, ако си в състояние да ги отгледаш сама /финансово независима/!

Един въпрос имам: защо се чудиш на поведението на този твой мъж, който явно показва, че не те уважава, като ти сама си пратила по дяволите самоуважението си още от началото на живота си с него? Той се държи така с теб, защото знае, че ще му се размине, забелязал е, че може да прави с теб каквото си иска и да му се разминава. И го прави. Кучето скача според тоягата. Не е луд, който яде баницата......нали знаеш? Изпуснала си нещата от самото начало и не знам дали имаш достатъчно твърдост да ги промениш, съмнявам се...... Вярваш ли, че имаш сили да се справиш сама с децата? Жилището не винаги е достатъчно....

Побеснявам от такива индивиди, честно!
Как можеш да поставиш в такава ситуация жена - с две бебета на ръце, не е ходила на работа поне от 10 месеца, зависима от доброто отношение на близките си?! Щото, колкото и да е оправна и кадърна, някой трябва да гледа децата, че да си стъпи на крака. Е*ати измекяра!
Ще му приготвя аз багажа - чорап по чорап през терасата, в дъждовен ден!

Най-важното - не се опитвай да се справиш сама, за да му опазиш достойнството, няма смисъл, тоз' твоя е от най-жалкия тип. Сподели с хора, на които мислиш, че можеш да разчиташ. Когато се увериш, че ще получиш подкрепата им, ще ти просветне.
На него му постави ясни изисквания - кои отговорности към децата ще поеме. Не се товари с всичко, за да го щадиш, че белким прозре как добре би му било, ако се върне, за пореден път. В момента не търси вина в себе си, изобщо - неговата не мож' я надмина.
Ох, кураж!

И това ми бил мъж . Много неприятна ситуация, обаче аз с такъв човек не бих живяла! Бързо губя доверие у хората и повече не мога да ги търпя около себе си. А твоичкия е прекрачил всякакви граници! И не виждам смисъл да се събирате. Аз лично не бих могла да забравя и простя подобно поведение. Абсурдно и много, много обидно е!

Натоварваш го с 1/2та издръжка на децата и повечко време да прекрават с него. По-добре ще ти е без него - на един човек по-малко ще слугуваш, а мисля, че ще се справиш с неговата толкова тежка задача - изхвърлянето на боклука

Кураж и смело напред!

Според мен човек, когато спре да обича, просто спира и няма смисъл да се търси под вола теле.
Според казаното от теб всичко било наред. Ти, всъщност, няма как да го знаеш това дали в при него всичко е ок. Той може да складирал много неща, които с времето да са му дали силата и идеята да си тръгне. Ако има друга, определено, това ново чувство му мъти мозъка, но дали е моментно или не, засега можем само да гадаем...
Разбирам, че се чувстваш наранена и излъгана, но това, че имате деца, но при липса на любов от негова страна, нищо няма да промени...
От друга страна аз също бих се ядосала, защото той не е помислил за всичко, и най-вече за децата, т.е ако наистина си тръгва е трябвало да ти каже как ще процедирате оттук нататък. Но мога да разбера и него, че е объркан и не знае как да постъпи, че да има най-малко болка. /ако остане, на теб ще ти е добре, на децата също, може би, но ти би ли живяла с някой, който не обичаш?/
Недейте да съдите така човека, без да знаете всичко.
Ако историята беше разказана от мъжа, чиято жена го е напуснала и му е оставила две бебета, щяхте срещу нея да настръхнете.
Винаги има драма, когато единия от двамата спре да обича първи и си тръгне, сигурна съм, че всеки един от нас е бил и от двете страни и познава болката на раздялата. /от която и страна да е бил/
А на авторката мога само да кажа да се успокои и да проведе сериозен разговор с него, без да се оставя да бъде манипулирана. И да решат как ще се процедира. Раздялата не е болка за умиране, особено, когато единия е спрял да обича. След време ще разбереш, че е било за добро. Дори може да му благодариш, когато отново намериш щастието, а то, вярвай ми, ще бъде по-голямо от това, което си мислиш, че си имала днес. Кураж.

Когато възрастен човек реши нещо, прави го. Поема си отговорностите и така. Да вляза в положение на мъж, който три пъти "напуска" жена си и бебетата, няма никакъв начин. Не ми трябва да му знам позицията, щом върши подобни безобразия - ела ми, ама дойди ми, ще ми се отвори ли парашута, няма ли, за коя да се фана, че да се не мина ....

la vie est belle, така е, права си, не му е добре, дига си чукалата и си заминава. Няма грижи. Но тук въпроса не е това, че си е тръгнал, а КАК го е направил. Не може да си заминеш и да се върнеш... и така няколко пъти . Освен това, не я бил обичал, ама видиш - събери ми нещата.. ЩО?! питам аз, жената, която вече не може да те направи щастлив да ти събира нещата? То наглост, ама всичко си има някакви граници.
И като си тръгва от семейството си, което е с две малки деца какво оставя на жена си? Сигурност, издръжка, обезщетение??? Само несигурност и безсънни нощи...
Извини ме резкия тон, не е към теб, просто много се ядосах! Подозирам, че ако моя ми спретне такова нещо няма да се мине само със скандал

Съгласна съм, че не е напълно коректен. Но всички ние, понякога, в живота ни, не сме коректни....

Пича не знам дали е омагоьсан,ама авторката явно е..Чудя се..с какъв ли акъл набързо му народила две деца на тоя мухъл?
..И що па да не си заминава човекът..И за стотен път ще си замине,като има кой да си го приема обратно..

Ама какво значи че не би напълно коректен? Частично коректен?
И аз имам деца с подобна разлика и до скоро на такава възраст. Това е някакъв малък ад точно в този период. Една малка война. Двойката трябва да мобилизира цялата си сила и търпение, за да премине през него. И точно в този момент да се измъчваш от екзистенциални въпроси като дали си щастлив, дали ти е монотонен животът и т.н., ами това е меко казано цинично. Пък това да си напускаш дома 3 пъти за един месец нямам думи.
Към авторката - ако все пак направиш голямата грешка да му дадеш още един шанс на този мухльо, не бъди ти тази, която ще прави отстъпките. Ти поставяй условия. Той трябва да заслужи правото да се опита да поправи нещата. Ако не иска - да си ходи, и без това накрая дотам ще я докарате. Със сигурност винаги ще ти намира недостатъци,  ако се опиташ да му угаждаш. С две деца на такава възраст животът му няма как да е супер разнообразен и приятен. Аз бих очаквала от възрастен човек и сам да е наясно с това, ама този е някакъв по-особен тип

Неприятна ситуация,но в живота се случват и такива неща....,никой не е застрахован.В подобни положения винаги търсим вината в другия,по уместно е първо да я потърсим в себе си ......и след това да сме на ясно какво ще правим с живота си.

Не съм "му народила набързо две деца"Заедно сме от 10год през 7 от които правихме опити да забременея,но не се получаваше.Установи се,че проблема е при него и през следващите 6год той се лекуваше.Това беше много дълъг и труден период.Приятели ме питаха дали наистина съм готова да споделя живота си с този човек и никога да нямам свои деца?Никога не съм се замисляла за отговора си,а той беше"Да ,защото го обичам,а детенце можем да си осиновим!"Зная,че няма смисъл,а и не искам да живея с човек който не ме обича,но имам чувството,че просто е много объркан.

 Каква вина да търсим у авторката? Че си гледа 2те дечица, които още са бебета, че върши всичката домакинска работа? Да, не му организира излизания, романтични вечери, пътувания и т.н. Но как би могла?! И защо тя да е тази, която да се нагърби и с това, като на него му е скучно?! Ами да изведе някъде жена си, хем ще се разнообрази, хем на нея ще й е добре. Или, какво, той е прекалено цар, за да се заминава и тя е длъжна всичко да прави, а той само да получава?? Не съм съгласна. Каквата и да е авторката, не заслужава подобно отношение, независимо какво чувства мъжа й!

Вина винаги има и в двамата,ясно ми е!Промених в себе си това което той искаше,но аз също поисках от него нещо -да си говорим повече за да не си стига отново до тук и да ми обръща малко повече внимание,да не ме приема като част от обзавеждането.Когато си тръгваше последния път го попитах дали помни за каква съм го помолила,отговора беше"Не не помня!"Не можеш да изискваш от човек да променя характера и светогледа си на 33год,а ти да не си готов да промениш нищо.Той е много слаб характер принего няма инициатива ,но това го приех много отдавна.Аз съм тази която дори му търси работа,пише автобиографии и CV-та.Той вече не прием друго мнение освен своето,нямам право да се обиждам,а още по-малко да го показвам.Не мога цял живот да си меря думите по 100пъти за да не се обиди той,не съм кукла на конци.Казах му ,че след решението което вземе сега връщане назад няма,ако иска развод така да е .Аколкото до това да поеме половината издръжка за децата си,абсурд.