И да го лиша от нещо, след 2-3 дни пак ще чува избирателно. Супер неприятно ми е това повишаване на тонът, но е неизбежно с тази "избирателна глухота".
Виж целия пост
Децата ме 4уват на 10-я път!
- Публикувана: 17 март 2012, 16:27 ч.
- Последно мнение: 17 апр. 2012, 11:00 ч.
# 30
20 март 2012, 16:38 ч.
# 31
20 март 2012, 17:51 ч.
Научих се да контролирам тона си, което не значи че винаги успявам да привлека вниманието му. Забелязах, че гледайки го в очите, с тон, който ми отне време да оттренирам, успявам да надвия на ината му. Имам какво още да уча все пак!
Виж целия пост
# 32
21 март 2012, 00:35 ч.
Не си настоявала в началото да направят това, което трябва. Или си изчаквала известно време. Определено количество нерви и постоянство в началото и после е по-добре. Говоря за малките деца. Когато знаят, че няма измъкване- не се измъкват. За по-натам ще видим. Какъв е тонът, "боят" или наградата- няма значение. Принципът е постоянсто, търпение, категоричност и отдаденост.
Случка : майката си лафи с приятелка, казва вяло "не хвърляй камъни" и се доизказва, но детето мята 2-3 камъка през това време, тя пак му казва "не хвърляй камъни", отговаря на другарката по пейка и когато стане напечено се повишава тон(може и шамар) "казах ли ти да не хвърляш камъни?" Е, няма как да стане
Следващият път ситуацията е същата. Защо детето де не направи няколко пъти "нещото", докато има време? Има поведение- без награди, с обяснения, постоянство, похвали и любов. Всичко е за сметка на нервите на майката, разбира се А през цялото останало време- много любов и внимание.
Виж целия пост
Случка : майката си лафи с приятелка, казва вяло "не хвърляй камъни" и се доизказва, но детето мята 2-3 камъка през това време, тя пак му казва "не хвърляй камъни", отговаря на другарката по пейка и когато стане напечено се повишава тон(може и шамар) "казах ли ти да не хвърляш камъни?" Е, няма как да стане
Следващият път ситуацията е същата. Защо детето де не направи няколко пъти "нещото", докато има време? Има поведение- без награди, с обяснения, постоянство, похвали и любов. Всичко е за сметка на нервите на майката, разбира се А през цялото останало време- много любов и внимание.
# 33
21 март 2012, 11:33 ч.
И моите понякога страдат от "избирателна глухота". Когато големият най-сетне чуе, че трябва да свърши нещо, започва да мрънка: "Вие все за робот ме използвате. Все аз трябва да свърша всичко" и други в тоя дух. А единственото, което е необходимо да свърши, е да се обуе или да се облече. Когато е в негов интерес и той бърза за някъде, може да развие невероятна бързина, ама иначе, мъка...
От тази глухота и аз страдах навремето. Просто си повтарях: "Добре, мамо. Да, мамо". Обаче и майка ми бързо се усети, че само така си кимаме и започна да иска от нас да повтаряме какво ни е поръчала да свършим. Та много бързо ни хвана в крачка и ни вкара в правия път, но сме били вече големи и отдавна разбрали кое е в наш интерес, и кога не трябва да си играем с огъня.
Моите дребоси още не са го усвоили това умение да рабират, кога могат да минат между капките и кога трябва да чуят веднага.
Виж целия пост
От тази глухота и аз страдах навремето. Просто си повтарях: "Добре, мамо. Да, мамо". Обаче и майка ми бързо се усети, че само така си кимаме и започна да иска от нас да повтаряме какво ни е поръчала да свършим. Та много бързо ни хвана в крачка и ни вкара в правия път, но сме били вече големи и отдавна разбрали кое е в наш интерес, и кога не трябва да си играем с огъня.
Моите дребоси още не са го усвоили това умение да рабират, кога могат да минат между капките и кога трябва да чуят веднага.
# 34
21 март 2012, 16:35 ч.
Синът ми е в много тежка фаза на това "заболяване". Всякакви тактики пробвах, но не ми се получава и положението е много зле.
Докато при малката, която е на три год. няма такова нещо или не е започнало все още.
Виж целия пост
Докато при малката, която е на три год. няма такова нещо или не е започнало все още.
# 35
27 март 2012, 15:59 ч.
Ще пробвам с тази тактика - дано стане! 
Виж целия пост
Научих се да контролирам тона си, което не значи че винаги успявам да привлека вниманието му. Забелязах, че гледайки го в очите, с тон, който ми отне време да оттренирам, успявам да надвия на ината му. Имам какво още да уча все пак!
# 36
31 март 2012, 11:18 ч.
Моите и двете са в много тежка фаза 
. Но малкия изключително успешно се учи от кака си. И аз минах през притеснението дали нямат проблеми със слуха, но след теста с искаш ли бонбони/шоколад и оглушителното ДАААААА всеки път, установих проблема 
. Не че като съм го установила мога да се справя с него де. Ние имаме най-голям проблем с подреждането на стаята на голямата. Тя просто когато има думите стая и подреждане в едно изречение, абсурд въобще да реагира. Аз решение не намирам, особено в предвид същото "заболяване" и на баща им. Понякога гърлото ме заболява да викам и по тримата.
Виж целия пост
Синът ми е в много тежка фаза на това "заболяване". Всякакви тактики пробвах, но не ми се получава и положението е много зле.
Докато при малката, която е на три год. няма такова нещо или не е започнало все още.
Докато при малката, която е на три год. няма такова нещо или не е започнало все още.
. Но малкия изключително успешно се учи от кака си. И аз минах през притеснението дали нямат проблеми със слуха, но след теста с искаш ли бонбони/шоколад и оглушителното ДАААААА всеки път, установих проблема . Не че като съм го установила мога да се справя с него де. Ние имаме най-голям проблем с подреждането на стаята на голямата. Тя просто когато има думите стая и подреждане в едно изречение, абсурд въобще да реагира. Аз решение не намирам, особено в предвид същото "заболяване" и на баща им. Понякога гърлото ме заболява да викам и по тримата. 
# 37
2 апр. 2012, 15:59 ч.
Колко познато! Избирателно чуване Аз съм си правила експеримент за да докажа на себе си ,че няма за какво да се ядосвам-казвам да речем отивай да си миеш зъбите и в леглото-няма ефект ,пак и пак повтарям-ТЦЪЪЪ! След което казвам ,тихо ,все едно не на него а на някой друг в стаята ,че трябва да му взема еди си какво си (нещо ,което иска) при което получавам моментален поглед и веднага се започва диалог с мен ! 
. Така, че за всяко нещо си има тактика!
Виж целия пост
Аз съм си правила експеримент за да докажа на себе си ,че няма за какво да се ядосвам-казвам да речем отивай да си миеш зъбите и в леглото-няма ефект ,пак и пак повтарям-ТЦЪЪЪ! След което казвам ,тихо ,все едно не на него а на някой друг в стаята ,че трябва да му взема еди си какво си (нещо ,което иска) при което получавам моментален поглед и веднага се започва диалог с мен ! . Така, че за всяко нещо си има тактика!
# 38
2 апр. 2012, 16:57 ч.
Ще пробвам с тази тактика - дано стане!
и аз ще се пробвам така дано мине номера
Виж целия пост
Научих се да контролирам тона си, което не значи че винаги успявам да привлека вниманието му. Забелязах, че гледайки го в очите, с тон, който ми отне време да оттренирам, успявам да надвия на ината му. Имам какво още да уча все пак!
и аз ще се пробвам така дано мине номера
# 39
2 апр. 2012, 18:18 ч.
извън темата, ако можеш да ми пуснеш пове4е инфо откъде може да се купи такъв уред за пастата, много е симпати4но и дано ми спести 10-кратните напомняния и претексти! то за вси4ки е полезно! за жалост,аз съм изклю4ението в къщи и останалите са солидарни в "не4уването".то най-лошото е ,4е те пък се дразнят ,4е им повтарям ,решили са си ,4е няма да мине мрънкане!отделно ме накараха да разбера ,4е за мене може да е добре едно ,за тях да е друго и всяко притискане е вид нарушаване на свободата им! от малки решенията са искали да си ги вземат сами, голямо "пилене " е, ако наложа по-доброто от родителска гл. то4ка!
Виж целия пост
# 40
3 апр. 2012, 15:59 ч.
Децата не ни чуват, когато викаме.
При голямата (5-годишна) използвам следната тактика. Не казвам, че може да подейства при всички деца, но при моето, поне засега, действа.
Всичко започна при поредния ми истеричен пристъп, на който свидетел стана и майка ми, нали ги знаете бабите как все си защитават внуците. И тя ми каза тогава: "Децата не ни чуват, когато викаме." След като дъщеря ми се нарева и аз се поуспокоих сключихме следната сделка: "Аз няма да викам, но ти ще изпълняваш (или нещо от рода)". Е, разбира се, не се получава така, но сега след като повторя 2 пъти на третия я предупреждавам, че на следващия път като ми се наложи да повторя, ще викна. Не зная детето дали от страх, или от уважение, или просто, за да си изпълнява клаузите по сделката - изпълнява.
До наказания и ограничения не съм стигала, но в килера имам скрит "награден фонд" и когато трябва наистина нещо да се свърши бързо и качествено - например да се облече сутрин бързо за детска - обявявам награда - малки джунджурийки, но спечелени с труд и усърдие.
Виж целия пост
При голямата (5-годишна) използвам следната тактика. Не казвам, че може да подейства при всички деца, но при моето, поне засега, действа.
Всичко започна при поредния ми истеричен пристъп, на който свидетел стана и майка ми, нали ги знаете бабите как все си защитават внуците. И тя ми каза тогава: "Децата не ни чуват, когато викаме." След като дъщеря ми се нарева и аз се поуспокоих сключихме следната сделка: "Аз няма да викам, но ти ще изпълняваш (или нещо от рода)". Е, разбира се, не се получава така, но сега след като повторя 2 пъти на третия я предупреждавам, че на следващия път като ми се наложи да повторя, ще викна. Не зная детето дали от страх, или от уважение, или просто, за да си изпълнява клаузите по сделката - изпълнява.
До наказания и ограничения не съм стигала, но в килера имам скрит "награден фонд" и когато трябва наистина нещо да се свърши бързо и качествено - например да се облече сутрин бързо за детска - обявявам награда - малки джунджурийки, но спечелени с труд и усърдие.
# 41
3 апр. 2012, 18:56 ч.
Отиди в стаята им , вземи любимата им играчка и я сложи в микровълновата и гледай как ще пищят ...,действа , вече няма селективна глухота
Виж целия пост
# 42
4 апр. 2012, 08:53 ч.
Моето (4г) като му говоря не ме чува.Спра ли телевизора ме чува,но се ядосва,че го спирам.
Днес казах,че ако гледа тв и не се облича се ,ще го спра за да се облече.Иначе облича един чорап и зяпа като под хипноза.
Обаче ми омръзна все да съм плашило-все да заплашвам с нещо.Действа,но ми се струва нередно със заплахи да постигам своето.
Споделете някой трик.
Виж целия пост
Днес казах,че ако гледа тв и не се облича се ,ще го спра за да се облече.Иначе облича един чорап и зяпа като под хипноза.
Обаче ми омръзна все да съм плашило-все да заплашвам с нещо.Действа,но ми се струва нередно със заплахи да постигам своето.
Споделете някой трик.
# 43
4 апр. 2012, 08:57 ч.
и докъде ще стигнете с подобни сделки и изнудвания? Утре децата няма да са на пет години, а още на тринайсет ще са високи почти колкото вас, и няма да можете да им сложите любимата играчка в микровълновата, а килерът с подкупа ще се окаже молът. Тогава какво?
Виж целия пост
# 44
4 апр. 2012, 09:33 ч.
Andariel е права. Моментните сделки вършат работа сега, но вредят за бъдещите отношения и поведение. Аз в себе си съм открила една огромна грешка и стигнах от собствен опит до сентенцията, че децата са наше отражение. Няма как, когато детето постоянно иска да ни каже нещо, ние да му отвръщаме вяло или да не отвръщаме винаги на онуй постоянно мамо, мамо, мамо и да очакваме от децата да са като войници в момента в който ги повикаме. Колко от вас/нас могат честно да си признаят, че отговарят на момента и винаги, когато децата ги повикат. Аз си признавам първа - не го правя нито на момента, нито винаги. Сега вече осъзнала своята грешка се старая да отговарям/реагирам на тяхното повикване, за да имам основание да очаквам това и от тях.
Другото нещо, което понякога върши работа е да се влезне в тяхното пространство и да се обясни със спокоен и категоричен тон какво трябва да се направи и защо. Важно е да се обясни защо, децата обичат логиката, обичат да знаят причината за всичко. Това естествено е една чудесна теория, която сутрин, когато цялото семейство бърза за детска градина и работа, е мисия невъзможна.
В общи линии трябва ние да правим това, което очакваме децата ни да правят.
Виж целия пост
Другото нещо, което понякога върши работа е да се влезне в тяхното пространство и да се обясни със спокоен и категоричен тон какво трябва да се направи и защо. Важно е да се обясни защо, децата обичат логиката, обичат да знаят причината за всичко. Това естествено е една чудесна теория, която сутрин, когато цялото семейство бърза за детска градина и работа, е мисия невъзможна.
В общи линии трябва ние да правим това, което очакваме децата ни да правят.
Препоръчани теми