Познай коя е книгата - 5

Клопка-Харлан Коубън

Не.

Ето още малко: "-Един ден,доста отдавна,отидох в хлебарницата с моята дъщеричка.Рядко ходех в хлебарницата с моята дъщеричка.Рядко я държах за ръка и още по-рядко бях сам с нея.Трябва да беше неделя сутрин,в хлебарницата имаше навалица,хората пазаруваха ягодови сладкиши и целувки.На изилизане моята дъщеричка ме помоли да и дам крайчето от франзелата.Отказах.Не,отговорих,не.Когато седнем на масата.Прибрахме се и седнахме всички да обядваме.Едно мило малко семейство.Аз нарязах хляба.Държах на това.Исках да изпълня обещанието си.Обаче,когато подадох крайчето на моята дъщеричка,тя го даде на брат си.                                                                                                                        
-Но нали ми каза ,че го искаш...                                                                                                                
-Исках го одеве,ми отговори тя,разгъвайки салфетката си.                                                                              
 -Вкусът ме не се е променил,настоях,същият е...

                                                                                                                  
Тя обърна глава.

                                                                                                                                              
- Не,благодаря .  -----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------                                                                                                  ------------------------------Ще отида да си легна,ще те оставя на тъмно,ако искаш така,но преди да загася бих искал да задам един въпрос.Не ти го задавам на теб,не си го задавам на себе си,задавам го на ламперията:                              
 -Дали това вироглаво момиченце нямаше да предпочете да живее с един по-щастлив баща?
                                                                                                                                                  

Запис.
Откъсите горе за мен се родеят леко с нравоученията на Букай. Или Куелю, може би. Но и двамата не съм ги чела достатъчно, за да съм категорична.

Първия цитат е по-скоро някаква закачка с Куелю:)
Иначе автрката е жена и не бих сравнила стила и с техния. Последен цитат:
"Обичах една жена ...Обичах я повече от всичко.
Не знаех, че може да се обича до такава степен...Всъщност, аз във всеки случай смятах, че не бях ...програмиран да обичам така. Обясненията в любов, безсънието, причинените от страстта опустошения - всичко това беше подходящо за другите. Впрочем, самата дума страст ме караше да се подсмихвам.
Страст, страст! Поставях това между хипнозата и суеверието ... В устата ми звучеше почти като обида. И после, това се стовари отгоре ми, когато най-малко очаквах. Аз ... Аз обикнах една жена.
Влюбих се така, както се хваща някаква болест - без да го искам, без да го вярвам, против волята ми и без да мога да се защитя, и после ...
И после я загубих. По същия начин."

Робин Шарма? Фредерик Бегбеде?

След последния цитат не мога да се сдържа да не изкажа предположение за "Обичах я" на Анна Гавалда ?!

Да,това е. Облачна,твой ред е.

Ето цитат от книга, която съм чела много отдавна:
 
"И все пак не всичко беше толкова незначително дребно в нашето царство на сенките. Например аз научих Опънхаймър да играе шах. Помислете си — какво огромно постижение е да научиш един човек през тринадесет килии с почукване на пръсти; да го научиш да вижда шахматна дъска, да може да си представи всичките фигури, пионките и разположението, да знае различните ходове; и да го научиш на всичко това с такова съвършенство, че двамата с него можехме накрая само с една зрителна представа да играем шах чисто мисловно. На края ли казах? Да отдам още веднъж дължимото на великолепния ум на Опънхаймър: накрая той започна да ме побеждава в играта — той, който никога в живота си не беше виждал шахматна дъска!
 Каква представа например за офицер можеше да възникне в ума му, когато аз изчуквах основния ни код за офицер? Напразно често му задавах точно този въпрос. Напразно той се мъчеше да ми опише с думи мисловният образ на нещо, което никога не беше виждал, но с което въпреки всичко беше способен да оперира по такъв майсторски начин, че да ме обърка безброй пъти в течение на една игра.
 Мога само да размишлявам за такава проява на воля и дух и да заключа, както тъй често заключвам, че тъкмо те представляват действителността. Само духът е действителен. Плътта е фантасмагория и призрак. Питам ви как — повтарям, питам ви как може материята или плътта да играе шах на въображаема дъска с въображаеми фигури пред един вакуум от тринадесет килии, свързани само с чукане с кокалчетата на пръстите?"

Да подкажа, че авторът е англоговорящ, ако вече не е станало ясно. Живял е в края на 19 и началото на 20 век. Има много произведения, станали вече класика. Впрочем не знам дали съвременните деца и тийнейджъри го четат  . Много от романите му са филмирани и то нееднократно.
 Отивам на работа и ще мога да се включа не по рано от полунощ. Затова ето още едно откъсче от самия край на търсения роман:

 "Последните ми редове. Май че задържам шествието. Килията ми е претъпкана с длъжностни лица и големци. Всички са нервни. Искат по-скоро да свърши. Без съмнение някой от тях са канени на обед. Всъщност аз ги дразня като пиша тези няколко думи. Духовникът пак изяви желанието си да бъде с мен до края. Бедничкият, защо да му откажа тази утеха? Съгласих се и той изглежда съвсем доволен. Такива дреболии правят някой хора щастливи! Бих могъл да спра и да се смея от сърце пет минути, ако не бързаха толкова много.
 С това приключвам. Мога само да повторя думите си. Смърт няма. Животът е дух, а духът не умира. Само плътта умира и отминава, вечно напред с изпълнилия я химически фермент, вечно гъвкава, вечно кристализираща, само за да се стопи в един поток и наново да кристализира в нови, различни форми, които са преходни и пак се стопяват в този поток. Само духът остава и продължава да се изгражда чрез последователни и безкрайни нпревъплъщения, като се изкачва нагоре, към светлината. Какъв ли ще бъда, когато заживея отново? Интересно. Интересно…"

За да не бавя повече играта давам верния отговор - "Скитникът между звездите" на Джек Лондон.
Нека някой да пусне нова загадка  .

Хубава книга!

"Книгите са като помпи. Не ти дават нищо, преди ти да си им дал нещо от себе си. Ти захранваш помпата с вода, а след това използваш собствената си сила, за да движиш ръчката и да изпомпваш водата. Ти постъпваш така, защото очакваш, че ще получиш повече отколкото си дал… Поне понякога."

  Мисля, че цитата е оттук:

 

Точно

        Ето  я и новата загадка:

 
  Преди да седна в колата, татко ме благослови. И така, тръгнахме със седем коли и един камион - с гардероба, дивана и килимите. Пресякохме границата, стигнахме в град... Там вече ни очакваха. Заклаха овен и направиха сватбата.
   През нощта гостите чакаха резултат от нас двамата. Мъжът ми сутринта трябваше да им докаже моята невинност. В този момент аз заплаках истински, а той ме успокояваше. Двамата се замислихме как да излезем от ситуацията. Внезапно ... каза:
   - Не се тревожи, сега ще се върна, а ти ме чакай!
  След десетина минути се върна с някакъв пакет. Заключи вратата и разгърна вестника. И аз видях парче прясно месо. Той свали кърпата от главата ми и започна да я търка в месото, за да се получи кърваво петно.
  На сутринта роднините се събраха в двора. ... излезе с кърпата, която през нощта беше натъркал с месото. Започнаха да го хвалят - какъв юнак! Слава Богу, никой не заподозря нищо, иначе щяха да ме изгонят обратно на село като куче.