Когато хората емигрират и търсят съвет в отчетните теми

Що създаваш смут в темата? Всичко чета, ама не пиша; да не кисна всеки ден тук, а и темата не е за мен. Не съм срещала такива нахалитети като вашите. Даже много бъзливо някои ме подпитват само какви кадри колко получават и евентуално; докато бях в Норвегия за лекари и медицински сестри лесно ли се оправят документите. Ама знаеш ли как са ме питали, едва ли не да не ме притеснят нещо; пък после и стои и двайсет пъти ми благодариха за пет реда превод.

Аз хора, които си мислят, че от летището ще ги посрещнат с червен килим, вече не срещам. Дори миналото лято срещнахме един съученик, заприказвахме се с него, споменахме че сме в Монреал (нищо повече не сме казали за живота ни там), и накрая, като се разделяхме, той каза :"И кураж, знам че е трудно"  Не се отличавахме с нищо от останалите хора наоколо (битници не сме), срещнахме го в ресторант. А сега де?

Аз знам , 4е сега мног още наска4ат, но все пак ще споделя едно впе4атление .
При нас няма някаква мног оздружена б-лгарска общтност, но се познаваме със семействата ... все пак сме от по 10 тина години тук пове4ето ... новите се приобщават и така ... докато преди около месец на една среща дойде едно моми4е , току що дошла в Германия от България  висококвалифицирана специалистка . Добре, аз не мога да преценя каква специалистка беше, но аз се уплаших. Тя имаше ужасен вид буквално на селянка в градска обстановка. И в маниерите и в облеклото и във физиономията. Ако някой ми покажеше снимка на това моми4е, щях да кажа селянка от старо време . В петъка пък отидох пак на едно събиране и дойде едно ново мом4е - и то на позиция за висококвалифициран ... ами с такова проста8ко поведение, с такива думи в устата . Така ме досрамя заради него Сякаш кякакъв ов4ар бяха хванали от гората и го бяха домъкнали тук да полу4и културен шок  

Замислих се от къде ги вземат и ги правят специалисти без изобщо да ги култивират малко? И след като 50% от думите му бяха няма да им соИм на тези и няма да им у4Им немския и няма да им рабоТм сега ... и подобни се 4удя и какъв специалист е ...

Интересни ми станаха тия селянки.  Извинявай, би ли пояснила как изглежда една `селянка  в градска обстановка`или ´селянка от старо време´. Или какво точно влагаш в тия описания.
Между другото не ми е известен друг език в който хората да се обиждат на селяни. А при вас как е? Обидно ли е да си се родил или да живееш на село? 

Вяра, и тук го има тоя момент, че хората, които идват от село (или много малки населени места в дълбоката провинция) са обект на закачки, дори подигравки относно диалект най-вече, не толкова външност. Но такава зверска злоба към всеки, който е роден в провинцията и особено в по-малко населено място, както се наблюдава в България, тук не съм забелязала.

В Холандия всеки трети е фермер,даже фамилните имена  Бур са често срещани.
Чак да ги подиграват не съм забелязала,говорят си на диалект в почти всяка област.
А тези,дето са аристократи си говорят на роял дъч и наистина се отличават като външен вид и поведение,обноски.
Откакто фермерите са си продали фермите или пък са се преместили в по-централните градове все се представат малко "Дръж ми шапката".
Има една британска серия,Мадам Буке,много е смешно.
Но повечето холандци си се гордеят с произхода и не намират нищо срамно да живеят на село, да копаят градини и да отглеждат крави,овце,пилета.При това са доста високо образовани.
Имах една учителка по холандски,много добра в професията си жена,която е израснала във ферма.
И сега живее на село и има инкубатор, в които люпят пилета.Ходеше си 3 пъти на ден да обръща яйцата.Харесваше и да пие мляко,което е издоила сама и месо от собствени,свободни кокошки.

Keeping up appearаnces?   Толкова е смешно.  

Да, точно така се казваше сериала.Предполагам,че този тип поведение би се разбирал под "селско".Не от село, а неподходящо.Въпреки,че един "гражданин" на село също не изглежда кой знае колко на място...

Моя позната, която никога не е живяла на село и няма баби и дядовци на село е доцент по славянска филология.Майка й има градина в провинцията и си насадила малко марули и пресен лук в задния двор.Когато щерката дошла на гости за почивните дни,майката я попитала дали иска малко пресни марули и лук за салата.Щерката отговорила да,но казала,че сама ще си набере.И си заминала за София.

Вечерта майката,която е близка с мойта майка,идва у дома и ни носи марули и лук.И ни разказва как мислела да ги даде на щерка си,но тя казала,че сама ще си набере.....и и оскубала всичките лалета,които мойта майка й дала да си насади / аз бях донесла от Холандия луковици/.

Аз също съм изпадала в подобни ситуации.Поканиха ме на клане на прасе.не ми беше ясно какво точно се прави,кого ще колят и какво се очаква от мен.Приготвих се така,сякаш отивам на излет сред природата.
в селото,където бях поканена,изведнъж се появиха толкова много хора-съседи,братовчеди,тетки,лели,стринки,учинайки,лелинчовци,тетки и като ми се представяха казваха "аз съм учинайка" и понеже не знаех какво е това си мислех,че така се казват...Лелинчо,Тетка,Стрина...Но най-големия ужас з амен беше,когато всички си обуха някакви нови, скоро изплетени терлици и хукнаха нанякъде,всеки грабнал по една голяма тава...Докато разбера какво става,а и не смеех да попитам,дойде една мила баба и ме попит дали обичам кожа.Аз мислех,че има предвид дали харесвам кожени дрехи,чанти и т.н. и казах да.И тя ми каза " дръж",даде ми една чиния и в нея пусна нещо,което се оказа опърлената кожа на прасето,парче.
Не си спомням следващите неща,които ми се случиха този ден,но се чувсвах съвсем не на място и вероятно съм изглеждала като туземец в техните очи.Пък те хората бяха много мили и съвсем си пасваха с това,дето правеха и там,където си бяха.Само дето аз никога не бях стъпвала на клане на прасе преди и нямах идея какво се очаква от мен.

Хахаха, Картинка-накара ме да се смея с глас. Защото и аз се 4увствах така, когато за прьв пьт 4ух Лелин4о и Тейка .

При нас "омразата" между разли4ните 4асти на Испания се разделя по други параграфи(полити4ески), които нямат нищо общо с това дали си от село или град.
Дори тук масово хората се изнасят кьм малки села в близост до големи градове, защото искат спокойствие ,но и в сьщото време близост до голям град. Определено "високата класа" не искат да живеят в градовете.

И ние сме така, или по скоро аз сьм така. Когато дойдох преди много години, в града в който сьм имаше 15 бьлгарина, сега по последните данни които видях за 2008 , бяхме около 7000.Умножаваме се като хлебарките .И себе си вклУ4ам разбира се, защото в паспорта ми пише 4е сьм бьлгарка. Моите познати за вси4ките години тук останаха по-малко от 15. С годините срещах бьлгари, но просто нямаше какво да ме накара да установя с тях някаква врьзка. И не се 4увствам вьлк единак (както 4есто са ме нари4али),познатите ми бьлгари(пове4ето от които сьм намерила тук в този форум) са разпрьснати из цяла Испания, ведньж в годината се сьбираме някьде и си прекарваме весело.Весело по моите стандарти, защото моите стандарти са дале4 по разли4ни от тези на по-голямата 4аст от 7000 бьлгари.
Има голяма 4аст от тях които имат своята "сдружена общтност", не се 4увствам удобно при тях, просто всеки има своите интереси. Тьй като дьлго време работех в борса за работа, успях да се запозная с много сьнародници, с каквото сьм могла(според работата ми) сьм помогнала, но никога не беше достать4но , аз се "бях надула и помагах само на румьнци" . Този последният коментар, ми го каза колега при когото беше отишла девойка на която намерих работа- да се оплаква , 4е аз на бьлгари само "лоша" работа "давам".Пьк той и беше отговорил, подобаващо, 4е е имала доста голям кьсмет изобщо да и се намери работа....
Уффф-отплеснах се-извинете ме, но ме нахлуха неприятни спомени .

Усещам, че и в тази тема ще стигнем я до кафето, я до чушкопеците.

Не мога да я снимам, съжалявам. Ако можеш си вклю4и въображението. Ако съм те засегнала, сори.
Тук не става въпрос за живеещите на село. И аз живея на село Тук става въпрос за съвсем друго. Явно по-лесно е да ска4аме, отколкото да мислим и обсъждаме.  
До вилата има една ферма, жената там ми е изкю4ително симпати4на, но тя не е обле4ена и сресана  като слугиниша с мокри, студени и меки ръ4и4ки, които като ги подаде да каже здрасти направо ти се изплъзват и ти падат от ръката.  И не си мя4и името като настъпана котка.  

Не си ме засегнала. Може и да се уЧудиш, ама по местораждане и място на живот съм кореняк софиянка, което не знаЧи Че не продължавам да се Чудя на някои определения които пускаш, от сорта 'облеЧена и сресана като слугинаж'.    Наистина нямам въображение за подобни картинки. Как тоЧно е облеЧен слугинажа? Какви тоЧно са му ръцете? Пък може и да не съм имала допир до слугинаж, знам ли. Във всеки слуЧай ми се струва крайно примитивно хората да се окаЧествяват по такива признаци. И в каква връзка изобщо бяха селянките и слугинките с темата? Те нямат ли право да си търсят щастието в Чужбина? Нещо ми се загуби цялата връзка, та затова попитах, а май не трябваше, Че ти ме шашна още повеЧе.

Тереза, и тук диалектите се коментират, понякога са повод за доброжелателни шеги, друг път избива на присмех, но обида 'селянин' не съществува. За това пък кой как бил облеЧен и какви му били ръцета, да не говорим. От сума време се опитвам и на мъжа ми да обясня каква е обидната нотка в 'селянин', ами не схваща.
И дайте да не объркваме гражданите с аристокрация, Че ще стане съвсем манджа с грозде. Да не говорим Че най-голямата аристокрация изобщо не живее в милионните градове.

Туй със селенията и обидите по местоживеене май го има само в България. Тук се обиждат един на друг, но по други признаци. Но простите дали българи или тукашни си остават прости.
И като споменахте за селяни, една тукашна българка, уж приятелка, софиянка, реши да засегне мъжа ми и в разговор се започва, вие във вашто село, вие селяните. Ама той нали си е англичанин и хал хабер си няма, че нашата пр.....са  иска да го засегне, такова нещо със селяните в Англия няма. Накрая мъжа ми ме пита, тя толкова ли не знае че не живеем на село, ако бяхме, аз щях да скачам до небето. В тукашните села живеят богатите, а ние не сме милионери.

Doret, тя може да е искала да ви направи комплимент с тези вметки за селото.  И тук една от най-богатите общини в страната е от "селски" тип, както се шегуват някои от живеещите там. Защото има предимно къщи, зеленина, спокойствие и липсват градските замърсявания, шумотевици и стрес.