Неспокойно бебче и кака на 4 г. - как да не бъде ощетен никой?

точно.

Аз, засега в темата, бих казала само:
Не учете децата да заспиват само във ваше присъствие, особено на едно легло.
Не само към авторката, а към всички нови майчета.   
Ако Само това условие е изпълнено, ето ви още половин-един час в повече за друг член на семейството.
Бебетата чудесно заспиват сами.Ако така са научени от самото начало.

И вкъщи положението е подобно, въпреки че бебето вече е на 9 месеца. Изоставила съм домакинската работа - когато успея, пускам пералня, чистя основно веднъж в седмицата, в останалите дни - когато и колкото успея. Откакто се оправи времето, наистина гледам да прекарвам деня навън.

Голямото ми дете ходи на градина, но вечер ме изнерви със системно нечуване и отсвирване на всичко, което казвам и искам от нея. Вчера седнах и направих разбор на ситуацията, след което връчих бебето на таткото, а с нея правихме пица от пластилин и се хилотихме на глупости. Личицето и светна след това и да ви кажа, взе повече да ме чува.   Някой по-назад го беше казал - парадоксално, но "каките" и "батковците" всъщност имат нужда от повече внимание.

Шоколадово бонбонче - вече са ти дали съвети - когато не си с бебето, общувай с каката, за всичко останало - ако остане време, а и както виждам, не си сама вкъщи.
И към каката се дръж малко по-свободно, не й натяквай за ядене и т.н., като не ще, да не яде, иначе проблемът ще се задълбочи.



А аз ще кажа, че си зависи от детето. Моето заспиваше самО, в самостоятелна стая до 2 г., след това каза - НЕ!
Иначе на теория наистина звучеше добре, на практика обаче се оказа, че никакво значение няма как е заспивало детето като малко.

Вероятно е така, Не се сърди човече.Макар, че не вярвам.
Ако детето е заспивало самО  2-3 години и после изведнъж спре и не иска, за това има причина.
Сънуван кошмар, страх от него, страх от нещо друго.....
Просто трябва да се открие причината.
Дори да си мислиш, че го прави от инат, и този инат е провокиран от нещо.
Едва ли мислиш, че едно 2-3 годишно дете го прави с идеята :"Вече няма да заспивам сам/сама, за да ядосвам мама/тати."   

Никога не е имала страхове и кошмари  просто в един момент реши, че така трябва да спи всяко "щастливо семейство" - заедно.
Както и да е. Мисълта ми беше, че бебето й е прекалено малко от една страна, а от друга всяко дете е различно и някои имат нужда от близостта на майката, други не. Още истерии И с малкото в този момент само ще усложнят нещата, ако пробва да го отдели сега.

Аз само да добавя нещо, пък авторката (и която и да е, пишеща в тази тема) да го разбира както си иска.
След като родих малкия, бях изключително изнервена. Не си личеше външно, защото не исках да показвам, но се дразнех на неща от сорта на твоите притеснения.
Все си мислех, че за каката не ми остава много време, че не мога да си приведа дома във вида, в който искам да бъде, че с таткото не ни остава достатъчно свободно време....и постоянно се притеснявах за тези неща и се дразнех. В този период, бебето ми беше изключително ревливо. След една-две консултации с педиатър и детски психолог, ми бе обяснено, че колкото повече се ядосвам, толкова по-ревливо бебе ще имам. Всяка негативна емоция, която идва от мен се прехвърля на него и то става раздразнително. И като прибавим и коликите-направо нетърпимо.
Започнах да пия по едно хапченце мента-глог-валериана сутрин, след кафето (това в рамките на един месец някъде) и като видя неизмита чиния, или невдигната чаша, вместо да крещя, да събирам и да мия аз, или просто да преглъщам, стиснала зъби, просто да подминавам.
Знаеш ли колко бързо ми се успокои детето и спря да реве....

Леле, Шоки, ма ти много си го закъсала, бе мацка!
Тези съвети, дето другите са ти ги дали, са смислени. Виж кое от тях може да приложиш в къщи. Аз пък ще ти разкажа вчера как реших подобен проблем:
Към два часа на обяд Боян е паркиран за следобеден сън, Вероника скимти и църцори на спалнята, бате е непоклатим в мрежата и нямам никакъв шанс да го ангажирам с бебето. А аз трябваше да събера сухото пране от сушилката, да го сгъна, да просна готовата пералня и да се гушваме за следобеден сън. По предварителна преценка тези неща трябва да ми отнемат около 20 мин. (защото пералнята е пълна с дрехи на Вероника, а както знаеш бебешката пералня съдържа 300 парцалчета за простиране!). И аз се захващам с дрехите, а бебето постепенно набира скорост, докато аз почвам лекинко да се напрягам. И ми хрумна, че може да паркирам малката в леглото на бате (пред погледа ми са). Е, не настъпи тишина, но бате пееше с цяла гърло "Зеленчуци..." и др. парчета, Вероника го гледаше щастливо, а аз си свърших работата на спокойствие. И после му ударихме два часа сън.
Изобщо малкия ни батко почти постоянно е вкаран в някакво занимание с бебето - дай памперс, дай бибка, попей й малко, "прочети" й приказка... И той доволен, че е голям и полезен, и аз имам време за дребни нещица, и бебето със светнали очичики от близостта на бате. Твоята красавица е колкото нашия малък батко, та би могла и тя да се включи.

Адел, много си права. Като сюнгери са малките калпазани. И всички емоции поглъщат, а не могат да се справят самички. Остава им само да плачат. Това хапченце е добро решение за изнервената от хиляди ангажименти майка.

Много вярно. Като майка на две деца го потвърждавам. Бебето заспиваше само на неговото си креватче, което ми даваше възможност да посрещна големия от училище І клас, да му погледна нещата, дори да свърша нещо из къщи.

Ако сега бебето ти има колики- просто се въоръжи с търпение, докато свършат. Повече от 4-5 месеца няма да са. При мен пък малкото беше с рефлукс. Разнасях по цял ден /така ми изглеждаше, беше по половин час храненето- бавничко и после още половин час държане в изправено положение, заради този проблем/, т.к. повръщаше яко. Докато го носех, си лафех с големия, гледах какво пише или излизахме заедно на разходка. В хубавото време- всички навън. Подреждах, доколкото мога, когато бебето спеше. Тогава с големия си пускахме филмче. Той почна и да излиза. Намери си приятели и сме канили деца у нас, той е ходил на гости или излизаха на площадката до блока децата. Но от градина не съм го спирала по изложените от Jizzlobber причини. Това е важно. Така когато бебето спеше, а големият беше на градина, аз поспиввах- няма по- добро лекарство за нервите от съня.
Ползвали сме всички възможни технологически облекчения- съдомиялна, пералня и т.н.
Таткото помага задължително с къпане, вечерна разходка, вечеря, когато се прибере.
Не е нужно всеки ден да се чисти под или бани. Веднъж седмично стига.
Прането- също. Всичко се събира, докато не стане за пералня и тогава се пуска. Бебешки дрехи не съм отделяла, прала съм с бельо. При 90 градуса е смешка да се мисли, че нещо страшно ще се случи. Предразсъдъците е важно да се изгонят.
Простирането е 15 минути максимум и, също като прането, не се прави всеки ден. От гладене почти няма нужда, рядко има дрехи, които се нуждаят от това.
Баби не съм ползвала пък аз- моите не стават. Приела съм го. Когато ми се е налагало да изляза по работа си ползвахме жена, на която плащахме почасово. После тя пое малкия, докато той тръгна на градина, за цял ден, когато аз започнах да работя, също целодневно.
ххххххххххххххххххххх
За мен най- важно бе да не деля децата и никое от тях да не се чувства пренебрегнато. Сега са си добре заедно. Не съм карала пък аз големият да ми помага никога, само ако той сам пожелаеше да направи нещо, свързано с брат си съм позволявала и показвала. В останалото време бе като преди- игри и приказки без край, минимални промени, да не усеща новото толкова различно. Обслужването по малкия си бе мой ангажимент.

При нас пък спането с децата носеше само наслада, споделени мигове и пълен релакс.Така приобщих и голямата, аз просто се изнизвах по някое време, а те двете продължаваха да се гушкат.

При нас това бе невъзможно, освен ако не искам да ощетя големия. На обяд той се прибираше от училище и не спеше през деня. През деня не спи от 3-4 годишен изобщо. Трябваше да обядва и после- да почва да се готви, за да си освободи повече време за игра следобеда. Удобно бе да съм нахранила малкия до тогава, да съм го "разнесла" и/или почистила след него и да го сложа да си заспи, когато големият си идва и разказва за училището през деня. Поне да съм пълноценен събеседник. Иначе не става. 
Вечер също всеки си имаше свой режим. Малкият лягаше по- рано, големият- 1-2 часа по- късно. Освен това на големия съм чела приказки вечер поне до ІІ клас за сън. Той си четеше, но преди заспиване съм му чела и ни е бивало кеф. На малкия съм чела към 19.00 часа, например, на големия- към 21.00. Естествено- съвсем различни книжки. 
Т.е. всеки си имаше свой режим, вкл. на сън и бодърстване. Няма как да обърна деня си в обслужване на единия и да загърбя интересите на другия. В този случай самостоятелността на малкия е от огромно значение.

Ние също спим всички заедно и така има мир и спокойствие. Всеки си преценява. Моята кака от малка си е плашлива и има страхове от тъмно, от вещици, от плашила. Не бих могла да я оставя да плаче само заради малко свободно време, но да не разводняваме темата

Шоки още един съвет понеже каза,че все иска да е с рокли и мойта е така затова реших проблема с клинчета вместо чорпогащник така хем е топло на дупето хем има мирка. И понеже сега са във възраста на принцесите сутрин докато я оправяш за градина вържи някоя опашка,, питай за WinX това е достатъчно да грейне Иначе и в предишния пост ти казах максимално я включвай с нещо около бебето, така тя ще се чуства значима. Поне при нас това работи доста добре. Между другото хич не е малка да ти помага и за останалите неща поне моята много обича да простира и да бърше прах, верно че изразходваме почти цяло Пронто на едно бърсане ама важното е да и е кеф

А и още нещо, каза че в кенгуро плаче, а слинг пробвала ли си? Аз си взех ето този http://xn--c1ajijr.net/ верно малко скъпичък е, но пък може да сложиш бебето във всички положения и е равносилно на това да го държиш с ръце

Детето на авторката не ходи на училище, то е на 4 годинки.И моята не спеше на обяд на 4 години, аз говорех за вечер, не за дневно спане.Аз защото не съм чела приказки-голямата рано се научи да чете и си четеше сама.
Аз съм дала съвет, когато са заедно просто да излизат навън-гоямото ще си играе, бебето може да поспи навън по-добре.
Отделно-тези режими...аман.Аз ги бях оставила Безрежимни моите.Кой каквото и когато иска.И за храна и за спане.Особено в период на стоене вкъщи, лятото, когато и градината не работеше.Така нямаше прекъснати игри, реплики и дуплики кой гладен и кой не.
Иначе по принцип иде реч за Необслужване.Няма как да се обслужва само един, това сме казали всички на авторката.Да оставя бебето малко в крайна сметка, да не и е все приоритет то.

У нас никой не е плакал. Съветът на Красимира е много верен, тя набляга на ранното придобиване на полезни навици, какъвто е този. В ранна бебешка възраст. Така и рев няма и времето е повече.
Това не е разводняване на темата, а въпрос- точно по нея. Едно малко бебе спи сигурно по 4 пъти дневно, ако всеки път тлябва да съм до него, докато заспи, както и нощното приспиване- това отнема часове. А времето е ценно. За всички.

Моето беше в ДГ, когато брат му се роди и стана І клас, когато брат му започна да седи седнал.  Тръгна по- рано на училище. Големият никога не си е лягал по времето, когато си е лягало бебето. Дори вечер. Следваше си неговия си режим. Дали детето може да чете само не е много от значение. Специалисти съветват да му се чете, въпреки това, редовно, поне до навършване на 7-8 годишна възраст. Съгласна съм с тях.
http://reason.blog.bg/technology/2008/05/15/decata-i-knigite-kak … -cheteneto.192736


Много е опасно подхлъзването по правата- бебето е приоритет. Тенденцията си остава и след това такава- приоритет е по- малкото дете. Имам доста лични примери пред себе си. Често това е довело до влошени отношения по- натам. Мен, лично, това ме е притеснявало най- много.

Моите деца си лягаха пък заедно.Разбира се, не денем.Денем бебето си спеше самО-навън, вътре-където се намираме, то спи, голямата играе с приятелчетата си.Но авторката писа, че кърми и то в определена поза-легнала-това няма как да стане на пейка в градинката действително. Когато бебето е спало в 4-5 часа следобяд, вечер заспиваше към 10, заедно със сестра си.Сутрин се будеха заедно, вечер си лягаха заедно, а колко спи през деня бебето е съвсем отделно.
Джуди, видях ти допълнението, но ето пак разлики-моето дете не искаше да му се чете, искаше то да си чете самО.