Подсъзнанието може всичко! Юбилейна тема-50

Здравейте! И аз не съм писала досега, но ви чета от време на време. Опитвала съм някои от техниките описани тук, но в голяма степен съм пълен лаик и всичко по-сложно от позитивни утвърждения в стил Луиз Хей ми е много объркващо.
Моля ви, посъветвайте ме за някаква техника, която да ми помогне да взема едно сложно за мен решение - от доста месеци съм недоволна и се тормозя доста в работата си, общо взето стисках зъби, защото поне е сигурна, а и се надявах скоро да забременея и да изляза 2 години по майчинство, а после да му мисля... сега обаче ми се отваря възможност за нова работа, доста трудна, но и много по-добре платена от сегашната ми (а и надявам се с много по-добро отношение, защото непрекъснатите скандали и сплетни най-много ми тежат от сегашното положение), но пък това ще значи да отложим бебето пак за неопределено време... Хем съм развълнувана, хем ме е страх и не мога да реша какво искам.
Искам да приложа някаква техника, която да ми помогне да взема най-правилното решение, но не мога да измисля нищо освен, че цял ден си повтарям на ум "всичко се нарежда по най-добрият за мен начин". Много пъти обаче са ми се отваряли такива възможности, а мен ме е хващало страх и съм ги изпускала и този път не ми се ще собственият ми страх да ме спре и да ми прецака късмета. Не ми се ще обаче и бебето да отлагам повече... объркана съм много. Моля дайте ми съвет за някоя техника, която да ми помогне да разбера какво искам и кое ще е най-добре за мен.

Никога решенията не са еднозначни и няма правилни решения. Винаги са свързани с щети и при вземането им изхождаш от принципа на минимизиране на тези щети!   И за капак в повечето случаи именно съжаляването, че си взел едното, а не другото е проблемът.

Дами, от доста време ви чета, с огромно удоволствие разбира се, съвсем скоро се и регистрирах...Истината е, че имам нужда от помощта ви.. Аз просто не се справям и нещата стават все по-лоши, а в последната година всичко се срутва неудържимо надолу... каквото и да се опитам да направя, към каквото и да посегна... изтича като пясък между пръстите ми... Странното е , че не съм потънала в дълбока скръб, нито ме е обхванало тотално безразличие, продължавам да опитвам...но резултатите са...драматични... Никак не е смешно, но продължавам да опитвам...за сега кошмар във всички области- работа, дом, интимни връзки, дори обикновени нормални приятелства пропадат...не знам какво да мисля и какво да направя...

Asspassia, разбирам те много добре. В същото положение съм и аз, само че вече много силно ме обзема тревогата по минали погрешно взети решения от моя страна. Явно имам още много уроци да науча.

А защо мислиш,че взетото решение е грешно?А ако си избрала по малкото зло.И защо изобщо се вдълбаваш в миналото?Така или иначе водата е изтекла.Живей в настоящето.

Миналото си е минало, дали са погрешни били решенията ми не знам...знам, че нищо не може да те отклони от пътя ти...Ти си на него...само не го знаеш или не го виждаш... Простила съм на всички в миналото си...Поискала съм прошка...опитах и някои техники...резултат...ПЛАЧЕВЕН...

И какво по-точно означава това?

Ти искаш да предпишеш точно какво да ти се случи ли? Да плесне светът с ръце и да те прегърне? Да се метне в краката ти и да те вдигне на ръце ли?

Ако ти звучи драстично, то е, защото е такова. Промяната не се нрави никому. Промяната е да излезеш от зоната на комфорт, за да оздравееш - животът ти да оздравее. Кой е казал, че е лесно, пухкаво, меко, нежно и щадящо. Развитието е като онзи израз

Който иска да дирижира оркестъра, трябва да му стиска да се обърне с гръб към тълпата.

Идеята, че си простил на всички, всичко и себе си и сега за награда ще получиш само рози е перфектно вярна - красиви, уханни и бодат! И тече кръв, и боли, и има белези. Но си истински, открит, откровен, див, ако е нужно груб и циничен, но свободен.

Въпросът е да се приемеш, да се видиш сам себе си, да си признаеш кой и какъв си и да си обичаш. С всичките ти магарии, простотии, цинизми и инат. Идеята, че човек е ангелче-небесно с крилца и нимбче, добро, нежно, всепрощаващо, вечно усмихнато и добро е една от най-великите простотии на света. Вътрешният мир идва след турболенция, след катарзис. Идва когато теглиш една на света и наречеш нещата с истинските им имена, вместо да се свиваш, ограничаваш, потискаш и оставяш себе си на заден план в именто на някакво самозвано добро и роля на небесна фея. Ти си човек! С твоите грешки, с проявата на твоя егоизъм, с твоите желания. И едва когато приемеш, че имаш право на тях, ще намериш мир истински мир в себе си.

Престани да се съобразяваш с други хора. Това е различно от мачкане. Това означава да поставиш себе си в центъра. Ти да си важната. Само ти. Ако е нужно, извади томахавката. Ако някой те е неранил, наречи нещата с истинските им имена. разкажи, сподели, сбий се. Аз например най-много страдах от притеснението си да разкажа, ако някой ме е наранил, за да не го злепоставя. Е, отървах се от глупавото качество. Всеки да си плати сметките. И ако е нужно - с лихвите!

Пожелавам ти да се обичаш, да се уважаваш и да се гордееш със себе си! Прегръщам те!!

  Благодаря ти, Рози и Рози ! Прегръщам те !

Здравейте, всички!
Още не знам защо съм тук, но знам, че така трябва 
Имам много да чета...

Рози и рози,
Браво на тебе,обичам когато някой започне да мрънка и да хленчи друг да го "плесне", за да го извади от това състояние !!Ако не беше го направила ти, аз щях да го напиша почти по същият начин!!По-рано имаше една Даниелка вечно мрънкаше и хленчеше и все нещо не й се получаваше...и тука всички я галеха по главицата и недей така,сега ще мине и замине, а тя не,та не!!И после какво стана-то поне да беше житейска драма, а гаджето я изоставило...мрън-мрън, и сега изчезна....Всеки иска с вълшебна пръчица да махне и всичко да се нареди...Да,ама Не!!

А ти пък - аз Asspasia така съм я докопала, та чак съм я стиснала, дъхът ще му излезе на момичето от моята мечешка прегръдка, ама нали затова сме от женския сой, да си помагаме - де със сладолед, де с кряскане, де със забъркване на краче от жаба и крилце от прилеп в казана срещу някоя съгрешила човешка особа от който и ще да е пол. Приятелките са затова, дори и виртуалните, за да реват с тебе, за да те овикат, за да те утешат и после да ти донесат 150 маргаритки и да те замъкнат да ядете сандвич на поляна в парка. Обичам я тази тема, ей!

Това със сандвича на полянката в парка много ми хареса! 

Ми като е учил на оня край на света човек някога си и сега след преди 100 години продължава да смята, че одеяло, поляна, сандвичи, близки хора и тон течност в термос може да оправи всичко - от недонаписана домашна работа, през изневерил любим до решение, дали да се ходи с червена или зелена риза на някое интервю 

Рози и рози
Верно, че си ме докопала, верно, че си ме стиснала...Още се смея...Брагодаря ти !

Ей това се случва в тази тема - човек си намира свои. Може един път да се харесаме с някого, друг път да се сбием с него, но знаем, че сме си свои. Има момичета тук, с които съм се сблъсквала челно, ама пък сега сме като две патки от едно люпило. И с други ще се случи, но всеки път най-важното е доброжелателното отношение. Мненията ни са различни, моментите в живота ни, радостите и тъгата не съвпадат, но има толкова думи на съпричастност, че се връщаме като в дома си. Хайде, мили мои феести гъски, патки и кокошки, отплавам или отподскачам там, както дойде, че досега работих.