OOO Ичка, това с олиото много кофти номер. Един път бях разляла едно в стария ни апартамент , но в шкафа под мивката, който е вграден. Пъхала съм се да чистя и все от някъде излизаше мазно. Дано при теб да е било на по открита площ и да не е попило никъде. А верно и такива весели моменти има с децата. Важното е да ги приемаме от веселата им страна.
Ние с децата преди обяд бяхме на детски РД. Много се забавляваха, но на Никола му се пообърка деня и после трудно навакса със съня.
ММ измисли утре да ходим за риба! Но имайте в предвид, че изобщо нищо не разбираме от тази работа, никога не сме ходили дори и с приятели, нямаме въдици....... изобщо как си го представя това забавление още не ми е ясно.. Но Иван се е надъхал яко че ще хване акула. А на мен тоя риболов ми прилича на нещо като минаване през рибарския магазин.....
Виж целия пост
Ние с децата преди обяд бяхме на детски РД. Много се забавляваха, но на Никола му се пообърка деня и после трудно навакса със съня.
ММ измисли утре да ходим за риба! Но имайте в предвид, че изобщо нищо не разбираме от тази работа, никога не сме ходили дори и с приятели, нямаме въдици....... изобщо как си го представя това забавление още не ми е ясно.. Но Иван се е надъхал яко че ще хване акула. А на мен тоя риболов ми прилича на нещо като минаване през рибарския магазин.....
Ичка, милата... Не е смешно, но се позасмях, де, да си призная. Алекс и той на няколко пъти докопва олиото, но засега спасявам положението 
, не съм видяла, че си от Варна. Много ще се радвам да се видим, ще ти пиша на лични 
преди ме болеше яко корема, а сега след раждането не ме боли, обаче ми става многоооо лошо 
В последно време за закуска му давам печена филия с масло, сирене и яйце, харесва я, така поне 2-3 пъти в седмицата яде яйце, че в пюре не му харесва и не го иска 
Килими, постелки, дамаски.. навсякъде. И вазелина не се вижда. Всичко ще лъсне като се натрупа прахоляка и залепне по него 
Не ни се е случвало,откакто се е родила Софи.Изкарваме си страхотно-спане,мързелуване,филми,разходка до Боровец...Много добре ми се отрази,че напоследък ме гонеше нервата.Миналия ходихме до Сандански и за първи път го пуснах да ходи свободно накъдето си поиска на "твърда земя",сред много хора и -е полудя момчето.Ходеше напред-назад като развързан.Спираше се пред хората и им говореше нещо,смееше им се.Беше много забавно,но не искаше и да "чуе" за посоката,в която аз искам да вървим.
И на мен по някога ми се иска да остана без деца за по дълго, но някак не мога. Предпочитам да си опъваме нервите взаимно, но да сме заедно. 