Споделих с мъжа си, че смятам да направя консултация с логопед. Реакцията беше.. като съм решила да отивам. По ирония на съдбата в момента чета за изпит точно на тази тематика, така че имам представа и за статаринга- заекването (клонично, тонично или смесено), и за неправилното изговаряне на различни звукове (от вокализъм до хитизъм, алалия, афазия, ринолалия.. и т.н.), но не съм специалист логопед. Майка съм и съм свикнала много да се вглеждам в малки детайли свързани с развитието на детето ми. Хората покрай мен ме упрекват, но съм такава... Най-хубавото е, че изпита, който ми предстой ще се води от най-добрия специалист в града и ще имам възможност да поговоря с него за детето си и той да направи консултацията, защото знам, че наистина е добър в професията си!
П.С. Благодарение на неговите лекции събрах кураж да откажа сина си от биберон само за един следобед