Сънувате ли починали ваши близки? - 3

Добро утро!
Аз загубих баща си преди 6 месеца.  Сънувам го, в началото доста рядко, но в последните дни  се зачестиха. Сънувам го предимно аз от всички мои близки. Сънувах го винаги когато имахме някакъв проблем да оправяме след смъртта му, особено тези които касаеха него -кредити, коли, и пр.
Явяваше ми се на сън винаги свързано с някакво решение, или да напомни за някакъв проблем.
В последните нощи го сънувам, че е жив, че е с нас, но някак зная, че няма да е за дълго, че ще заминава и бързаме да се насладим на хубавите мигове заедно. Бяхме в ресторант край морето и си бяхме поръчали някакво месо, което искаме да ядем за последно, защото ще ставаме вегетарианци.
Месото беше сурово и го върнахме за до изпичане. Искам да отбележа, че сме му правили курбан съвсем наскоро, едва ли има връзка с него.
Както и да е аз се събуждам доволна, че макар за малко пак съм била с него, въпреки,че реално пак го сънувам, че е болен или че бърза, зная, че няма да е а дълго с нас , дори и в сънищата.

Днес стават 40 дни от смъртта на баща ми, но още не съм го сънувала. Толкова исках да "дойде" и да ми каже какво се случи, та си отиде. Почина внезапно в болница (но беше здрав иначе), причината така и не се изясни, дори след аутопсията.
Снощи обаче сънувах, че аз умрях. Беше тъмно, нищо не се виждаше, но различавах силуетите на други хора. Вървях на някъде и чаках нещо да се случи. Заприказвах се с една жена и я попитах няма ли да се появи светлина, нещо да стане, но и тя не знаеше. Тогава се върнах към живота и съня ми приключи. До сега не бях сънувала, че умирам.

Снощи сънувах, бях се вдървила от ужас. Усещах, че има някой в стаята. Дълго след събуждането ми усещах, че е там. Не знам дали съм сляла сън с пробуждане, но реалните усещания бяха ненормално потрисащи.
Случва ми се за втори път, дори от вцепенение не успях да отида в другата стая....

Майка ми почина преди 8 години и снощи я сънувах за втори път. Стоеше кротко до мен и се усмихваше нежно.

Това ми се е случвало и на мен. И до ден днешен се чудя истина ли беше или сън. Баба ми влезе в спалнята, но аз знаех, че е мъртва. Толкова ме беше страх, че се опитах да избягам, като съм се качила почти на раклата, която е над главата ми. Сутринта майка ме намери там. Когато ме събуди, бях стиснала чаршафите и ги бях измъкнала от леглото, пижамата ми беше вир вода.

Иначе сънувам редовно всички починали близки. Понякога всяка вечер в продължение на месец. Най - много татко. Почина преди 15 години, но аз още не мога да се примиря със смърта му. Обичам то много и сигурно затова го сънувам често.

Може би ги сънувам, може би - не. В последните 3 години сънят ми е толкова нестабилен, покрай децата, че не си спомням нищо. Не си спомням дори кога за последно съм помнела сън на сутринта...

Сънувах съпруга си/беше тежко болен/, че  е облякъл официални дрехи, застанал е в антрето до входната врата и ми каза  "аз тръгвам" - попитах  го "къде отиваш"  не ми отговори нищо, след което се събудих. Малко след това почина.

Тази нощ за първи път сънувах баща ми, който почина преди 3 месеца. Питах го как се чувства, а той ми каза, че вече може да вижда в бъдещето. Попитах го какво вижда, отговори ми че вижда само своето бъдеще. Друго от съня не помня.

Здравейте, за първи път сънувам починал човек и се притесних доста...От известно време имам проблеми със здравето...и си мисля ужасни неща, как съм много болна, как като отида на лекар диагнозата може да не е добра,т.е. страхувам се много....и снощи сънувах дядо ми , който почина преди около 10год....та той си стоеше до баба ми, която си е жива още и аз като осъзнах че пред мен е  мъртъв човек и започнах да го умолявам да не ме взимат, а той много спокойно ме попита-а ти искаш ли?...и аз започнах да викам- не, не , не искам, не....и тогава той някак леко усмихнат и стори ми се много мъдър и не знам как да го обясня...но ми каза - свободна си!....и се събудих...с ръка на корема и с едно такова облегчение...нямах болка в корема...а вечерта като си легнах ме болеше...
Въпреки, че усещането ми от съня беше добро, все пак съм притеснена, защото за първи път сънувам мъртъв човек, че и говорих с него ....

Нищо лошо не означава, спокойно.

Случвало ми се е, и на другия ден се чувствам някак си особено и тъжно 

Благодаря, Месечинка ...защото много се притесних...дори като разказвах съня си на другия ден се разплаках-и странно, но сякаш имах нужда да си поплача...така се почувствах....като че ли никой не го е грижа за моите страхове и единствено починалия ми дядо дойде да ме успокои ...майка ми каза , че е хубаво, че не съм тръгнала нанякъде с него, че не ме е повикал...Чудя се дали е искал да ми предаде нещо важно ...т,е, това което каза, че съм свободна или просто всичко е било , за да се успокоя, не знам 

Според мен просто е искал да се успокоиш и да спреш да си мислиш лоши неща.

Здравейте, много ми хареса темата. Аз постоянно сънувам мои близки починали. Почити през вечер. Едната ми баба почина на 65 години внезапно от удар, от тогава минаха 11 години, другата ми баба почина на 62 години от рак, минаха 8 години а от смъртта на вуйчо ми минаха 10 години, той почина на 36 години при катастрофа.
Въпреки че мина доста време от смъртта им аз не спирам да ги сънувам. Много е лошо че още не мога да преживея смъртта им. Най често сънувам баба ми, тази която ме отгледа и почина от рак, сънувам че се е върнала от там, че е добре, че е здрава и всичко си е както преди. В съня си знам че тя е починала но се е върнала, постоянно и казвам да се пази, да си почива за да не се разболее.
Другата ми баба сънувах за първи път точно на 40я ден от смъртта сънувай гласът и смехът и усмивката и гълъби. След това също я сънувам често, но нея я сънувам че не е добре със здравето, пак осъзнавам че се е върнала от ония свят.
След смъртта на вуйчо ми бях най много стресирана, не ме пуснаха да отида на погребението, тогава бях на 15 години, не можех да спя, да се храня. Сънувах сън че е наръган с нож и е в спалнята. Мина доста време докато мине страхът ми да влизам в тази стая. Често плача за тях, никой от роднините ми не е като мен и не могат да ме разберат, тежко ми е. Дори сега като пиша сърцето ми се свива. Дано наистина има задгробен живот и да видя всичките си близки които ми липсват.

Здравейте
Прочетох темата, и реших да споделя с вас моят сън. Сънувах го преди 3 дни и все още съм доста потресена от съня и доста подтисната.
Доста често сънувам починали мои близки, но общо взето винаги съня е че идват при мен и ми казват че са добре, или просто ме гледат и се усмихват.
Преди 1 година почина зет ми - съпруг на сестрата на мъжа ми. почина млад, при трагични обстоятелства - трудова злополука. Сънувам го няколко пъти вече, но преди 3 дни сънувах следното -
Ходеше ми се до тоалетна. Влязох в някакъв коридор , в дясно имаше врати а в ляво срещу всяка врата имаше пейка. На пейките седяха възрастни хора който бяха доста дебело облечени, със шапки и шалове. Беше много студено. Аз седнах срещу една врата и чаках. Изведнъж вратата се отвори и от там излезе зет ми. Каза ми - добре дошла при нас. Аз го питам - къде при вас? а той - при нас мъртвите. Разплаках се и започнах да го питам - но аз не съм мъртва, не ми е студено, как да съм мъртва болна ли съм какво ми е, не мога да умра имам малки деца искам да живея. Изведнъж един мъж който метеше в коридора се обърна и ми каза - а яде ли много месо? аз се изумих и казах - ама какво месо, не съм яла. И той започна да се смее много зловещо. И двамата започнаха да се смеят и ми казаха - добре , може и да не умреш, ама внимавай, ако не умреш сега ще умреш септември. Аз плачех и се молех да не умирам. Питах го защо идва при мен а не при някой друг, защо не се обажда на жена си и на децата си. А зет ми каза че ходи и при тях , но те не помят. Пита ме мога ли да го заведа да види децата си, и аз го заведох. Те спяха на едно легло , той ги гледаше и само повтаряше - колко са пораснали, колко са хубави и умни. Много се уплаших, и се събудих.
Моля кажете какво мислите за това?