Кога мъжът е готов за дете...

Благодаря ти!

Ти чела ли си темата досега? Аз макар и да не съм се включвала, съм изчела почти всичко и съдейки по това, което споделя, съм на абсолютното същото мнение. Този мъж не си заслужава чакането. Няма гаранция, че ще срещне принца, но оставайки с този има гаранция, че няма да го срещне. Смятам, че колкото по-бързо събере смелост и го напусне, толкова по-добре за нея. Не се намира лесно точната половинка, може да отнеме време, но когато знаеш какво търсиш и какво те прави щастлива, рано или късно се случва. Имам какво да кажа по тази тема и за себе си, но друг път, защото сега нямам време.

Чела съм цялата тема, но просто сте много крайни. Ми може би е преценила, че за нея е по-добре така, отколкото сама, нито ѝ знаете какво ѝ е вкъщи, нито нищо. Много ме дразнят такива категорични изказвания как едва ли не зад ъгъла я чакал идеалният. Как пък не.

Е що пък да не?

И като не я чака идеалния и какво? Най-вероятно не я чака, да. Но мъже има много. А с дете не се сдобиваш толкова лесно.
А и няма гаранция, че той няма да реши да се разделят.

Абсолютно всичките ми познати, които са били в сходна ситуация и по някакъв начин са успели да навият мъжа за дете, в момента са разведени/разделени или теглят хомота сами в "семейството" си.

А така, кажи го. А тук половината се чудят как да го навият. Аз за какво казвам, че навиването би било най-лесното. После ще стане с техните камъни по техните глави.

Нормално, всяка си мисли, че нейният е различен, че нейният ще се промени... щото, нали, той не е лош човек по принцип... И аз съм била там, но извадих късмет. Сега ми се изправят косите, като си представя какво би било, ако бяхме останали заедно с въпросния човек.

Прочетох ви.
Всяка хем е права, хем греши.
Не основната ми цел не е да имам дете. Това би било втора цел, защото според мен преди да имаш дете трябва да си уверен в човека до себе си, че е с теб заради някакви чувства (любов), че би се грижил за теб, тогава можеш да повярваш, че този човек би се грижил за дете. та целта ми е да открия това в човека до мен, но не го откривам.
Щом пиша значи съм готова и да чета. ясно ми е, че в един форум нито могат да те обвиняват нито да одобряват действията ти, тъй като не те познават и не знаят какво ги е пробудило.
за приятеля ми тези дни съм "Кривотийчо" и слушам обвинения как се самонавивам и "Седиш, седиш на магарето "чуш" викаш" и всичко това, защото вчера не издържах и просто се разплаках, както си чистех си вървя и ми капят сълзите, защото нямам отговори къде съм сбъркала и защо за мен няма принц, ама няма. Аз не седя,а мисля и се чудя какво да направя.
Извинете за огромните писания. Сега ще видя поне част от него да направя скрит текст, ако може така да не го четат момичета, за които името на темата значи друг въпрос, защото наистина е така. Въпроса е за желанието за бебе, а не желанието за обич. Аз не мога да стигна до това,защото нямам предпоставките още.

poohito 

И за това щото си се навила на 24-5 години, че никой не иска да е с теб, ще търпиш да се паразитира върху теб?

Някоко години опит не са нищо, може да си с безброй партньори и пак да си сама и да не намериш подходящият, не бройката определя , а критериите които ше си зададеш. Ако си ок да те използват, все ще си така, ако си навиеш, че той е единствният, така ще бъде, всичк е не в ситуацията и стечението на обстоятелствата, а в това как ти ше си го направиш

Здравейте бъдещи мами,

Искам и аз да споделя болката си. Много ми е трудно и болно. Чувствам се ужасно наранена, колкото и да ми е неудобно използвана, а също така и се срамувам от себе си и своята безотговорност, наивност и безпрецедентно доверие в човек, който не го заслужава!
Имах 4-годишна "връзка" с прекъсвания с човек, който живее в чужбина и така и не се стигна до сериозно обвързване с него, тоест да живеем заедно. Най-лошото, което ме боли е, че щяхме да имаме дете с него, но се реших на аборт, тъй като обстоятелствата около съвместното ни съжителство бяха неясни, не се чувствах готова да стана майка и другото което е, и той не ми вдъхваше доверие за готовност а и вярност, въпреки че каза, че ще ме подкрепи във всяко мое решение за детето.
Сега... 3 години по-късно след "неприятната" случка, имам усещането, че срещнах мъжа на живота си! Познаваме се с него от близо 3 години, докато съм била с другия, а той чак сега сподели чувствата си към мен. Толкова е мил, добър, отговорен в живота и прекрасен човек, че се чудя как съм могла да бъда с друг и да направя най-голямата грешка в живота си, при положение, че щастието ми е било на рамото, но чак сега съм го забелязала. Изведнъж бликнаха всички осъзнати вече  спомени за нереалната "връзка",която съм имала и ми е замъглила съзнанието, шока и ужаса от целия аборт и това че съм била с неподходящия човек.
Сега.. най-голямата ми болка е, как ще споделя на човека, когото ме е страх да обикна заради всичко това, което съм направила, сериозен е и готов за дете, че съм имала такова минало. Пък и аборта беше специфичен при мен и това допълнително ме травмира в психолог. аспект. Много ме е страх, не знам как ще реагира на това, а и подозира по държанието ми, че има някакъв проблем. Другото което е, как ще бъда отново майка при положение, че знам какво съм направила, ами ако има последствия от този аборт, при следваща бременност? Много въпроси, но без отговор.   чак сега осъзнах каква огромна грешка съм направила с този човек, но такъв ми бил акъла и цял живот ще съжалявам за това. Сега се чувствам много по-отговорна и зряла. Освен това, още не съм скъсала официално с другия човек, чакам декември да се прибере за да му го кажа лично, тъй като той не възприема насериозно, че искам да прекратя отношенията си с него.. Именно и поради тази причина отклоних излизанията със сегашния ми партньор, въпреки че между нас още не е станало нищо, докато не приключа всичко минало! В момента наистина отварям нова страница и започвам нов етап от живота си. Ще ми бъде много трудно в началото с тези нанесени вече рани, но вярвам, че ще успея.
Какво мислите за цялата ситуация? Съвестта ми ще бъде вечен съдник, но мислите ли, че Бог ще ми прости и ще мога отново да бъда щастлива, като никога досега.
Благодаря ви от сърце за коментарите 

Кърс, според мен трябва да си откровена с новия си партньор. Казваш му истината и ако му стиска да я приеме! Ако не му кажеш или скриеш детайли започваш с лъжа връзката ви, а така не е хубаво да се прави.
Пожелавам ти да мине леко и безпроблемно раздялата с бившия/сегашен.

Опс , сбърках нещо Кърс, всичко ще е наред мила

Това май беше за ББ.