Аз пък съм си внушила,че все нещо ще се обърка,че ще му има нещо на детето,а аз съм напълно здрава,таткото го няма в момента,а ще раждам съвсем скоро на 6 ноември ми е термина,опитвам се да съм спокойна,но като остана сама и пак почват да връхлитат всички лоши мисли.Всъщност мисля,че всичко почна от един генитален херпес,които ми излезе в началото на този месец в много лека форма,ходих на лекар и ме убеди,че не било това,консултирах се и с други специалисти и казаха,че няма опасност за бебето и ако при самото раждане нямам,мога да родя нормално:)))
С две думи,всичките ми притеснения бяха неоснователни!Сега по време на втората бременност съм спокойна от тази гледна точка,но пък много лесно се изнервям и плача.Пожелавам ти много леко раждане и да се похвалиш след това 
В началните месеци на бременността ми бях много чувствителна. Разстройвах се от нищо, разплаквах се мн.бързо за незначителни неща, но чак до депресии не съм стигала. Но когато след влизането ми в петия месец спрях работа, започнах да ходя на йога за бременни. Това беше моето местенце. Три пъти седмично по час и половина... На това място се зареждах с толкова хубави емоции и такава енергия получавах и невероятен баланс - а по принцип съм все непостоянна. По време на медитациите се фокусираш само върху положителни неща, с утвърженията влияеш и на подсъзнанието си... Нищо не можеше да ме трогне. Сигурна съм, че ще ти се отрази и на теб страхотно и ще ти помогне с лекота да приемеш промените. Ако в Перник няма йога за бременни, посещавай курсовете в София. Тук има в изобилие, аз мога да ти дам координатите на мястото, където аз ходех, в случай че се решиш. Успех ти желая 
Радвам се , че поне си мълчи и е търпелив- казва- "от хормоните е, в момента си емоционална и не мислиш трезво". Аз почвам да 
Дори само споменаването на думите "осигуровки" и "НОИ" по новините или където и да било,ме докарваха до истеричен плач.Беше ужасно и доста се уплаших дали с тези нерви не съм навредила на плода.. 
Слава богу,всичко с бебето беше наред,а и затрудненията отминаха-осъдихме фирмата и ни възстановиха всичко до стотинка.Но аз никога няма да забравя този период и най-ужасното е,че го помня с лошо.. 
Дори сега,толкова време след случката,сърцето ми още подскача при мисълта за това..Поне вече мога да говоря за нея,а преди и това не можех..
бях на работа, а в неделя започна раждането, в понеделник сутрин даже ми мина през ума да ида пак в офиса, но мъжът ми ме закара в болницата 
попаднах и на тази тема, ако искаш да поговориш с момичетата 
