По-скоро нещо в теб умира при такава драма. Не съм убедена, че порастваш.
Колкото и време да имаш, все няма да ти стигне живота за всички мечти.
+1 Най-трудното в това да си възрастен е...?
- Публикувана: 19 септ. 2012, 19:40 ч.
- Последно мнение: 7 ноем. 2012, 06:59 ч.
# 90
14 окт. 2012, 20:48 ч.
По-скоро нещо в теб умира при такава драма. Не съм убедена, че порастваш.
Колкото и време да имаш, все няма да ти стигне живота за всички мечти.
+1
Виж целия пост
По-скоро нещо в теб умира при такава драма. Не съм убедена, че порастваш.
Колкото и време да имаш, все няма да ти стигне живота за всички мечти.
+1
# 91
14 окт. 2012, 21:03 ч.
Кой е казал, че пораства?
Виж целия пост
В последната страница говорите за големи трагедии. Не знам дали човек пораства с тях и колко пряко са свързани с темата.
По-скоро нещо в теб умира при такава драма. Не съм убедена, че порастваш.
Колкото и време да имаш, все няма да ти стигне живота за всички мечти.
По-скоро нещо в теб умира при такава драма. Не съм убедена, че порастваш.
Колкото и време да имаш, все няма да ти стигне живота за всички мечти.
# 92
14 окт. 2012, 21:06 ч.
Аз пък не разбирам защо на детството се гледа като на безотговорност и безгрижие. Децата трябва да се научат на толкова много неща с цената на толкова усилия, да отговорят на толкова много очаквания, да следват толкова много неизмислени от тях правила, че не виждам никакво безгрижие в живота им. Уроците в детството и юношеството често са доста по-горчиви, отколкото тези на възрастните, защото са дебютни и децата нямат инструментите на възрастните за защита от болката. Мисля, че тъкмо детството е времето, в което мислиш с главата си, после постепенно абсорбираш натрапени клишета.
Но темата не е за трудностите на детството, а на възрастния живот.
Виж целия пост
Иначе пак по темата:не е трудно да си възрастен, ако си готов емоционално и мисловно за това. Не че е лошо да си дете и да живееш безотговорно и безгрижно, защото друг мисли вместо теб 
Аз пък не разбирам защо на детството се гледа като на безотговорност и безгрижие. Децата трябва да се научат на толкова много неща с цената на толкова усилия, да отговорят на толкова много очаквания, да следват толкова много неизмислени от тях правила, че не виждам никакво безгрижие в живота им. Уроците в детството и юношеството често са доста по-горчиви, отколкото тези на възрастните, защото са дебютни и децата нямат инструментите на възрастните за защита от болката. Мисля, че тъкмо детството е времето, в което мислиш с главата си, после постепенно абсорбираш натрапени клишета.
Но темата не е за трудностите на детството, а на възрастния живот.
# 93
14 окт. 2012, 21:10 ч.
Не знам... 
Моето детство беше абсолютно безгрижно и безотговорно. 
Виж целия пост
Моето детство беше абсолютно безгрижно и безотговорно. 
# 95
14 окт. 2012, 21:25 ч.
Ти на училище не си ли ходила? 
Щото на мен хич не ми се струваше безгрижно даскалото. Направо мечтаех кога ще порасна и ще се отърва от него. 
Виж целия пост
Не знам... Моето детство беше абсолютно безгрижно и безотговорно.
Моето детство беше абсолютно безгрижно и безотговорно. Щото на мен хич не ми се струваше безгрижно даскалото. Направо мечтаех кога ще порасна и ще се отърва от него.
# 96
14 окт. 2012, 21:31 ч.
Не, не съм ходила. 
Въобще не ме терзаеше училището, а бях отличничка (не пълна). Може би в някои момента да, но като цяло не съм го усещала като някаква тежест. Щото в останалото време компенсирах яко с лудориите.
Виж целия пост
Въобще не ме терзаеше училището, а бях отличничка (не пълна). Може би в някои момента да, но като цяло не съм го усещала като някаква тежест. Щото в останалото време компенсирах яко с лудориите.
# 97
14 окт. 2012, 21:47 ч.
След няколко месеца ставам на 30, а вече ми е едно такова... празно. Постигнах всичко, за което съм мечтала. Гледам носталгично влюбените по парковете - не вярвам пак да ми се случи, а понякога така ми липсва. Страшно ми е, че най-хубавото е минало и ме чакат трудни моменти.
Трудно ми е било да вземам решения, от които зависят и близките ми.
Виж целия пост
Трудно ми е било да вземам решения, от които зависят и близките ми.
# 98
14 окт. 2012, 21:49 ч.
Кой е казал, че пораства?
А какво общо имат посочените трагедии с темата за трудността да си възрастен?
Виж целия пост
В последната страница говорите за големи трагедии. Не знам дали човек пораства с тях и колко пряко са свързани с темата.
По-скоро нещо в теб умира при такава драма. Не съм убедена, че порастваш.
Колкото и време да имаш, все няма да ти стигне живота за всички мечти.
По-скоро нещо в теб умира при такава драма. Не съм убедена, че порастваш.
Колкото и време да имаш, все няма да ти стигне живота за всички мечти.
А какво общо имат посочените трагедии с темата за трудността да си възрастен?
# 99
14 окт. 2012, 21:50 ч.
Браво! На 30 да постигнеш всичките си мечти! За мен това е мисията невъзможна.
Виж целия пост
След няколко месеца ставам на 30, а вече ми е едно такова... празно. Постигнах всичко, за което съм мечтала.
# 100
14 окт. 2012, 21:54 ч.
И си на 30?
Извинявай, не се сдържах. 
Виж целия пост
След няколко месеца ставам на 30, а вече ми е едно такова... празно. Постигнах всичко, за което съм мечтала. Гледам носталгично влюбените по парковете - не вярвам пак да ми се случи...
И си на 30?
Извинявай, не се сдържах.
# 101
14 окт. 2012, 21:57 ч.
дали това не е отговор на това
Никога не е късно да помечтаеш отново, все ще има за какво. Така ще чакаш и хубави неща, а не страшни 
Виж целия пост
Постигнах всичко, за което съм мечтала.
дали това не е отговор на товаГледам носталгично влюбените по парковете - не вярвам пак да ми се случи, а понякога така ми липсва. Страшно ми е, че най-хубавото е минало и ме чакат трудни моменти.
# 102
14 окт. 2012, 22:02 ч.
Ами... учих това, което исках и работих по специалността няколко години. Ходих по света, видях, че това което правя се използва и върши работа. Срещнах страхотни хора в работата си. След паузата покрай децата ще ми е трудно да стигна пак онова ниво.
Към момента вкъщи сме идиалистичната ми картинка - две деца и куче /черен кокер/ Независими сме и според мен се справяме.
Професионално се преориентирах, но пак се занимавам с нещо, за което съм си мечтала.
Сега ми остава да развивиам всичко, което имам към момента, но основния списък от детството е изпълнен.
Виж целия пост
Към момента вкъщи сме идиалистичната ми картинка - две деца и куче /черен кокер/
Независими сме и според мен се справяме.Професионално се преориентирах, но пак се занимавам с нещо, за което съм си мечтала.
Сега ми остава да развивиам всичко, което имам към момента, но основния списък от детството е изпълнен.
# 103
14 окт. 2012, 22:29 ч.
Aз го писах (май) по назад, но az точно при такива трагедии осъзнавам необратимостта на събитията, невъзможността някой да ги смекчи, липсата на буфер между мен и нещастията и т.н.
Естествено, аз не мога да премеря загубите, които съм преживяла като дете, и тези, които преживявам сега, но ми липсва именно усещането и вярата, че до мен има хора, способни да се справят с всичко, да ми помогнат и да ме извадят от всяка ситуация, да ме предпазят от негативи. Те хората са си още до мен, и дано да са още дълго, но вече не ги виждам толкова всесилни.
Виж целия пост
А какво общо имат посочените трагедии с темата за трудността да си възрастен?
Естествено, аз не мога да премеря загубите, които съм преживяла като дете, и тези, които преживявам сега, но ми липсва именно усещането и вярата, че до мен има хора, способни да се справят с всичко, да ми помогнат и да ме извадят от всяка ситуация, да ме предпазят от негативи. Те хората са си още до мен, и дано да са още дълго, но вече не ги виждам толкова всесилни.
# 104
14 окт. 2012, 22:35 ч.
Ясно, сега разбрах.
Виж целия пост
Aз го писах (май) по назад, но az точно при такива трагедии осъзнавам необратимостта на събитията, невъзможността някой да ги смекчи, липсата на буфер между мен и нещастията и т.н.
Ясно, сега разбрах.
Препоръчани теми
X
Реклама