Имам въпросче....

Веднага когато резултатът от теста ми бе положителен, й казах,че мама има бебе в корема. Реакцията й беше:"Ами извади го де!" след това й обясних подробно показах й много снимки и тя остана очарована. Сега на всеки показва как изглежда нейното братче/сестриче в корема на мама.Много е горда, че ще става кака.

Ето едно интересно стихотворение по случая:

Всичко знам за тебе, бебе!

Днес татко ме гушна и радостно рече:
“В корема на мама живее човече.”
Дали е момченце или пък момиче?
Дали ще е братче или пък сестриче?
То колкото житено зрънце е само,
но спи и расте под сърцето на мама.
И сигурно много прилича на тебе,
когато си бил във корема й бебе.”


Туй, че нашето бебе пораства, е ясно.
Ами как се побира? Не му ли е тясно?
“Не, не се тревожи! - Мама права застава. -
Виж, коремът ми също расте, наедрява.
Все едно е хралупка - тъмна, топла и мека,
все едно е къщурка - и просторна, и лека...
Ден след ден се заобля, ден след ден се издува -
има място за бебчо дори да лудува!”


Вече в кухнята често заседява се мама.
Ние с татко се смеем, че похапва за двама -
два банана изяжда, две филийки препича…
И след малко от глад към хладилника тича!
Ала то е, защото се храни със нея
бебчо, дето в корема й кротко живее.
Как, ще питате вие, като няма устичка?
Ще ви кажа - през някаква тайна тръбичка.


Понякога мама бледа лежи.
Навярно коремът й доста тежи.
Тогава съм мил - безшумно се движа
и заедно с татко за нея се грижа.
Когато заспи, стихват стъпки и песни -
съня й не бива никой да стресне!
Влакчето даже мирува, кротува,
защото и бебето също сънува.


Колко много коремът на мама порасна!
Всяка рокля предишна сега й е тясна.
Вътре бебето шава, премята се, рита
и почуква с юмруче... За мене ли пита?
Знам, не вижда оттам непознатия батко,
но познава гласа ми и този на татко,
затова му разказваме как си мечтаем
скоро заедно с него у дома да играем.


С нетърпение питам: ”Защо ли се бави?
И кога ще излезе? Да не би да забрави?”
“Още малко остана - моят татко отвръща. -
Ще ухае на бебе после цялата къща!”
Най-накрая е тук! Вече имам сестриче!
Вижте, то се усмихва! Вижте, то ни обича!
Ох, как искам по-бързо да стане голямо!
Не расте ли и братче в корема ти, мамо?



Автор: Мая Дългъчева
Из сп. “Първите седем”

Ние казахме веднага, щом разбрахме.
Тя беше толкова щастлива, разплака се от радост и ме прегръщаше половин час  

Диди, май моя постинг си чела Моя вече навърши 8 годинки. Още от момента в който направих теста и видях 2те черти му казах новината. Два пъти ходихме заедно на видеозон, като специално за това исках да го взема по-рано от училище. Емоцията е голяма и не е разочарован от това, че казаха момиче. Сега се опитвам да му обясня, че това което са видяли на видеозона не е 100% сигурно и да не се разочарова ако излезе момче Пак продължава да пита за раждането, въпреки че му обясних, че няма да стане. Сега подпитва не може ли пред вратата на стаята да чака с тати

Щерката беше на 2 1/2, когато се получи при нас за 2 път.
Не знаех как да и кажа, а и таткото беше лзбопитен, та се занесохме целокупно на първия преглед с ултразвук.
Когато видя бебето на монитора (15 г.с. тогава) и се развика - Бебе, бебе! После се обърна към мен и попита - това бебе тука ли е? И ние казахме да, и после уточнихме че ще си имаме бебе но след време защото сега е много малко и му трябва време да порасне и да е готово да излезе.
Любопитството и беше задоволено от отговора и после все ме питаше колко време още остава.
Когато корема почна да ми личи и давах да го гали и да му говори и се случваше често бебето да и отговаря с леки подритвания които бяха съответно съпроводени от радостни изблици.
Така до края и като се роди беше една много щастлива кака на 3 години.
Сега е почти на 5 и гледа скоро снимките от тоя период и вика - Лени (Леонард сега на 2) ти е в корема на снимките, мамо нали?
Пада голям смях и много приятни спомени
Дано споделените ни мисли да са ти помогнали малко и много радост в очакването на 4 ви член от семейството

Големият ми син беше на 7, когато забременях. Казахме му в средата на бременността, когато започна да ми проличава. В първите месеци имах опасения дали ще износя бременността и искахме да му спестим евентуалните негативни емоции.
Много се опасявах от реакцията му, но той прие нещата радостно. Новината за бебето беше и повод да му прочета книжка за бебетата/секса/раждането/родителството/пубертета. Книжката беше точно за възрастта му, но доста натуралистична.Беше нарисувано всичко - от половите системи до раждане и секс. Някои неща му бяха трудни да ги схване, но с известно повторение се справихме