Не опира само до млякото
©2000 Diane Wiessinger, MS, IBCLC
В началото не се получава. В началото всичко e техника, поза, времетраене, преглъщане, болки и усещането сякаш целия ти хоризонт се е свил до едното Хранене на бебето. А онези от нас, които казват, че са изпитвали удоволствие от кърменето на децата си, сякаш се намират на другия бряг на огромната емоционална бездна между нас. Не можем да го обясним, можем само да опитаме да ви преведем по моста, за да дойдете от нашата страна и да погледнете оттук. Ако не успеете да надскочите представата за кърменето само като начин на хранене, може никога да не преминете на другия бряг. Но пък каква е гледката оттам! Струва си да знае човек, че я има!
Тези от нас, които знаят за какво става въпрос и по някаква причина са възпрепятствани да кърмят следващото си дете, няма да чувстват вина. Те истински ще страдат. Чувството за вина идва, когато знаеш, че не си направил нещо за някого, а е трябвало, без значение дали ти е харесвало, или не. "Страданието" е онази болка и мъка, която усещаш, когато сякаш изтръгват част от теб.
Представете си, че трябва да се придвижите, като пренасяте тежестта си първо наляво, след това прехвърляте десния си крак напред, като първо леко сгъвате коляното, а после плавно го разгъвате, поставяте дясната си пета на земята едновременно с повдигането на пръстите на левия крак, като заедно с това движите лявата и дясната си ръка напред и назад в противоположни посоки. Накрая повтаряте целия процес, като заменяте ляво и дясно, за да направите следващата стъпка. Не звучи нито забавно, нито лесно, нито елегантно - сякаш няма нищо, заради което си струва да упорствате. А сега си представете лекотата и удоволствието просто… да ходиш. Представете си също така някой да ви кара да се откажете от това. Вина? Или истинско страдание?
Ще ми се да мога да опиша простото, интуитивно, необятно, изкусително удоволствие да кърмиш децата си. След като веднъж разбереш как се прави, вече не се занимаваш с „хранене”, не се притесняваш за интервали, не се въздържаш. Даваш им да сучат, когато поискат и когато желаеш - дори и само да ги накараш да стоят мирно, докато говориш по телефона. През нощта кърменето е начин кротко да сложиш в ред дневния безпорядък. Е, не винаги, но както се казва: „Разбира се, че и кърменето си има неудобства. Но да си майка също си има неудобства”. Кърменето беше онази основна, съществено важна връзка между мен и децата ми и направи всичко останало – от сменянето на памперсите на новороденото до тръшкането на двегодишните – много, много по-лесно. А освен това го има и онова, така ласкаещо самолюбието усещане да си съвършеният център на нечия вселена.
Може ли да се постигне същото ниво на връзка чрез изкуственото хранене? Не. Да не забравяме, че кърмачката се намира в специфично хормонално състояние. Цялото ѝ тяло отговаря на бебето по начин, който е невъзможен за майката, хранеща с АМ, за бавачката или таткото на бебето. Кърмачето получава калориите си в прегръдка, която включва цялото тяло, цялата уста и цялата кожа, винаги и само от любимата си майка. По-голямото дете ще идва при нея с болките на големите деца, които могат да бъдат утешени по уникален начин, присъщ единствено на кърменето.
Кърменето е първата връзка в живота на новороденото, замислена да продължава през първите години на детството. Присъщо на нашата култура е да си казваме – без никакви доказателства за това – че липсата на тази фундаментална човешка връзка няма дълготрайно отражение за майката и детето или за семейството и обществото.
Наслаждавах се на всеки етап от кърменето на децата си – а сега те самите са вече напълно пораснали. Аз и баща им се чувстваме така, сякаш не сме влагали никакво усилие във възпитанието им след първите10 години – просто седяхме и им се радвахме. Това е нещо необичайно за днешна Америка. Дали е свързано отчасти с това, че поставихме началото с дълга и щедра връзка чрез кърменето? Така мисля. И като всяка жена, която е стигнала до отвъдната страна, се надявам да мога да протегна ръка и да ви помогна да стигнете до там. Гледката е невероятна!
Преведоха hedra и sladka hapka
от http://www.wiessinger.baka.com/bfing/breastvbottle/notreally.html
Виж целия пост
©2000 Diane Wiessinger, MS, IBCLC
В началото не се получава. В началото всичко e техника, поза, времетраене, преглъщане, болки и усещането сякаш целия ти хоризонт се е свил до едното Хранене на бебето. А онези от нас, които казват, че са изпитвали удоволствие от кърменето на децата си, сякаш се намират на другия бряг на огромната емоционална бездна между нас. Не можем да го обясним, можем само да опитаме да ви преведем по моста, за да дойдете от нашата страна и да погледнете оттук. Ако не успеете да надскочите представата за кърменето само като начин на хранене, може никога да не преминете на другия бряг. Но пък каква е гледката оттам! Струва си да знае човек, че я има!
Тези от нас, които знаят за какво става въпрос и по някаква причина са възпрепятствани да кърмят следващото си дете, няма да чувстват вина. Те истински ще страдат. Чувството за вина идва, когато знаеш, че не си направил нещо за някого, а е трябвало, без значение дали ти е харесвало, или не. "Страданието" е онази болка и мъка, която усещаш, когато сякаш изтръгват част от теб.
Представете си, че трябва да се придвижите, като пренасяте тежестта си първо наляво, след това прехвърляте десния си крак напред, като първо леко сгъвате коляното, а после плавно го разгъвате, поставяте дясната си пета на земята едновременно с повдигането на пръстите на левия крак, като заедно с това движите лявата и дясната си ръка напред и назад в противоположни посоки. Накрая повтаряте целия процес, като заменяте ляво и дясно, за да направите следващата стъпка. Не звучи нито забавно, нито лесно, нито елегантно - сякаш няма нищо, заради което си струва да упорствате. А сега си представете лекотата и удоволствието просто… да ходиш. Представете си също така някой да ви кара да се откажете от това. Вина? Или истинско страдание?
Ще ми се да мога да опиша простото, интуитивно, необятно, изкусително удоволствие да кърмиш децата си. След като веднъж разбереш как се прави, вече не се занимаваш с „хранене”, не се притесняваш за интервали, не се въздържаш. Даваш им да сучат, когато поискат и когато желаеш - дори и само да ги накараш да стоят мирно, докато говориш по телефона. През нощта кърменето е начин кротко да сложиш в ред дневния безпорядък. Е, не винаги, но както се казва: „Разбира се, че и кърменето си има неудобства. Но да си майка също си има неудобства”. Кърменето беше онази основна, съществено важна връзка между мен и децата ми и направи всичко останало – от сменянето на памперсите на новороденото до тръшкането на двегодишните – много, много по-лесно. А освен това го има и онова, така ласкаещо самолюбието усещане да си съвършеният център на нечия вселена.
Може ли да се постигне същото ниво на връзка чрез изкуственото хранене? Не. Да не забравяме, че кърмачката се намира в специфично хормонално състояние. Цялото ѝ тяло отговаря на бебето по начин, който е невъзможен за майката, хранеща с АМ, за бавачката или таткото на бебето. Кърмачето получава калориите си в прегръдка, която включва цялото тяло, цялата уста и цялата кожа, винаги и само от любимата си майка. По-голямото дете ще идва при нея с болките на големите деца, които могат да бъдат утешени по уникален начин, присъщ единствено на кърменето.
Кърменето е първата връзка в живота на новороденото, замислена да продължава през първите години на детството. Присъщо на нашата култура е да си казваме – без никакви доказателства за това – че липсата на тази фундаментална човешка връзка няма дълготрайно отражение за майката и детето или за семейството и обществото.
Наслаждавах се на всеки етап от кърменето на децата си – а сега те самите са вече напълно пораснали. Аз и баща им се чувстваме така, сякаш не сме влагали никакво усилие във възпитанието им след първите10 години – просто седяхме и им се радвахме. Това е нещо необичайно за днешна Америка. Дали е свързано отчасти с това, че поставихме началото с дълга и щедра връзка чрез кърменето? Така мисля. И като всяка жена, която е стигнала до отвъдната страна, се надявам да мога да протегна ръка и да ви помогна да стигнете до там. Гледката е невероятна!
Преведоха hedra и sladka hapka
от http://www.wiessinger.baka.com/bfing/breastvbottle/notreally.html
Ода на радостта и тъй нататък... Или както се казва, колко синонима можеш да дадеш на кърмене... всичко опира до това. 
)
Щях да пускам отделна тема ама не ми се ще да плаша новодошлите 
Определено се е получило, браво! 
Нямах болки в гърдите, нито разранени зърна - бях убедена, че съм родена за да кърмя - просто държах мъничето в ръце, а то жадно преглъщаше и от време на време пускаше зърното, за да ми се усмихне 
