Моите дечица са момиче на 7 и момче на 3 годинки. Определено мога кажа, че малкият го отгледах много по-лесно и спокойно и той самият е доста по-разбран и послушен от кака си.
Но честно казано в началото не ми беше толкова трудно, докато малчо беше бебе, а каката на 4 годинки, излизахме си на разходки без никакъв проблем. Общо взето изкарах едно прекрасно второ майчинство.
Нооо в момента е някакъв ад
. Каката изпитва неистова ревност все още към него, постоянно се карат за нещо, какта не иска по никакъв повод да се заигре с него, дърпа му играчките от ръцете и т.н. Просто вечер е голяма разправия. Аз наистина не знам какво да правя вече. Гледам да обръщам внимание и на каката, излизам само с нея, водя я на кино на театър, за да й покажа че и тя е важна за мен колкото малчо, но уви ефекта е много краткотраен. Имам чувството че тя кара някакъв ранен пубертет, въпреки че е само на 7 годинки, все е недоволна, все мрънка, намръщена е 
................ с две думи ще ме побъркат тези деца.
Виж целия пост
Но честно казано в началото не ми беше толкова трудно, докато малчо беше бебе, а каката на 4 годинки, излизахме си на разходки без никакъв проблем. Общо взето изкарах едно прекрасно второ майчинство.
Нооо в момента е някакъв ад
. Каката изпитва неистова ревност все още към него, постоянно се карат за нещо, какта не иска по никакъв повод да се заигре с него, дърпа му играчките от ръцете и т.н. Просто вечер е голяма разправия. Аз наистина не знам какво да правя вече. Гледам да обръщам внимание и на каката, излизам само с нея, водя я на кино на театър, за да й покажа че и тя е важна за мен колкото малчо, но уви ефекта е много краткотраен. Имам чувството че тя кара някакъв ранен пубертет, въпреки че е само на 7 годинки, все е недоволна, все мрънка, намръщена е ................ с две думи ще ме побъркат тези деца. 
Колкото и да се стараеш, няма да угодиш! 
С третото е най-трудно. С ръка на сърцето си признавам, че ако третото се беше родило първо нямаше да имам повече деца! 
Няма я оная паника за най-малкото нещо. 
