Да видиш чудесата на света без пари...

И аз така: на двама от гостите си бях извадила ключове направо, че да не съм обвързана с тяхното прибиране. Мацката от Австрия ми беше приревала на пожар, че идва в България за някакви курсове и няма къде да спи. После търсихме къде са й курсовете. И какво се оказа - по това време живеехме на ул. Б. номер 55, а "страшните" курсове бяха на ул. Б, номер 64 - само пресича улицата по диагонал и е там. Невероятно съвпадение просто! Истории много

Кагто приказка ви чета   

Ина, добре дошла  

Меричка, чак сега засякох подписа ти! Развесели ме много!
Сподели още преживявания - като гледам как започваш, определено имаш за разказване.

Хахаха, Пепеляши, ако щеш вярвай тъкмо преди ден като ти гледах ника се ядосвах, че вече е зает и че не ми е хрумнал първо на мен   Много сладък.
Ето и специално за теб и за любителката на приказки Ина   една история:
Първият ни гост, Сомен от Индия, видял преди години как един човек умира от СПИН. И приел за своя мисия да пътува по света и да ограмотява хората относно тази болест. Отделно от това разказва за индийската култура, за йога... Среща се с министри посланици, изнася лекции в университети, дава интервюта. Има си 16 годишна програма да посети 191 държави, пътува на колело и се самоспонсорира. В смисъл, не че е богат, макар да каза, че семейството му се води богато по техните стандарти, защото имат къща и земя. В зависимост от страната, в която е, поработва по нещо, мисля и че му плащат за лекциите. Хората, които среща го подпомагат. Тук от някакъв магазин (със сигурност някъде мога да намеря кой беше) му подариха колело, е, направиха си и реклама: ние (тия и тия) подарихме на великия пътешественик... В Германия, мисля беше, му подариха лаптоп... Иначе...пристигна при нас на 19 април. 2009 година това беше Великден. Водихме го на църква, обикаляхме със свещички Много е забавно да видиш един такъв мургавичък, с дълга коса, и на двете му ръце шарени гривнички, как обикаля черквата със запалена свещ Много беше впечатлителен, постоянно с фотоапарата, нямаше ядене, дето да сготвя и той да не го снима. Даже из нета още обикалят боядисаните ми яйца от онзи Великден  Когато е бил в Афганистан са го пленили талибаните и са му казали, че ще искат откуп за него от индийското правителство; отвърнал им, че той е никой и правителството няма да даде и лев (каквато и да им е там паричната единица) за него и те са казали, че в такъв случай ще го убият. Еми, не са го убили, държали го три седмици в плен и после започнал да им помага в кухнята Нета ми е ужасен и нз дали мога да изнамеря снимката - скали, камънаци, група талибани и наш Сомен бели картофи   Душичка е той, как да му направиш нещо лошо ??? Как, как - ей така! Още с идването си в София, го пресрещнали на гарата едни мургави наши събратя, набили го   и му взели лаптопа, хард диск с мнооого снимки (той после най-много за това съжаляваше) и малкото пари, които имал в себе си. Е, нали трябва и ние с нещо да се отличим  
Не мога да намеря тази с картофите, но ето ви ги талибаните:

Ето го и него, Сомен: (Нали е голяма душичка )


Айде, друг път още, че сигурно ви отегчих вече РоЗи, понапиши нещо за любимия ми Рим  

П.П. Сетих се, че мога да изнамеря и снимка от момента:
и с малкото маймуни 

Страхотна темичка  Чувала съм за каучсърфинг от една приятелка, която обиколи източна Бразилия преди 2-3 години. Много ми е интерсно да чета за впечатленията ви и си мечтая някой ден да имам куража да направя нещо такова 

Ох, сладурки, за Рим мога да говоря с дни, седмици, месециииииии
Още първия път в който стъпих (на гости на едно гадже) просто усетих, че това е моят втори роден дом. Сякаш бях ходила там и преди И реших - един ден, ако не живея в България, ще отида в Италия.
Много ми е хубаво там и много като у нас си
След онова ходене, което беше по-скоро туристическо, ходих още два пъти - единия си подарих пътуване за рожедния ден, пак при въпросния младеж, с който вече не бяхме гаджета. Той и най-добрия му приятел, който по това време завършваше в един Неаполски университет, ми подариха кола под наем и пътуване до Амалфи Там останахме в едно село (където живееше приятеля), празнувахме техния Великден, после се върнахме в Рим за още няколко дни и аз се разцепих от ходене по магазините (възползвах се от намаленията като за последно). Няма да забравя съквартирантите на тоя моя приятел - двама италианци, обсебени по майките си (разбира се). Готвеха невероятно (поне единия де, другия само свиреше на пияно и един път само съм му видяла очите). И няма да забравя как една сутрин ставам и само с единия италианец сме в апартамента ( а той красив та дрънка!), прави ми кафе - ама като тяхното. Два пръста. А аз го пия поне 150мл. и по един час. Та както и да е, сипва ми той двата пръста кафе и аз едвам си докосвам устните, с идеята да си изпълня ритуала дори и с малко кафе - да прочета един вестник. На втората минута той ме пита - Ама ти не обичаш кафе ли? Защо не ми каза, да не ти правя. Направо припаднах! Беше му много трудно да разбере, че точно защото го обичам го пия по 1 час:)
Покрай това италианско кафе обаче още от първия път имам куриозни случки. Като един следобед, в който аз и двама приятели (единия беше дошъл с мен тогава, за да заведе баща си на екскурзия, художници са и двамата). Влизаме ние в едно италианско кафене, типично - без столове, само с едно барче отстрани. Поръчвам аз две кафета и едно капучино и засядаме отстрани и почваме да си говорим. Идва моя приятел, този при който гостувах, и ни вика: вижте как ви гледат. Трябва скоро да тръгваме или ще ни изгонят. И аз обръщам глава към бармана - как не извади някоя тояга да ни набие, не знам.

Иначе последния път като ходих, отидох с един мой познат и реших да спим при едни каучсърфъри. И определено това беше най-опознавателното ми посещение. Най-сетне отседнах в истинска италианска къща. Момчето беше от покрайнините на Рим а мацката - французойка от не помня кой остров, но израстнала в Рим. И двамата бяха толкова уникална двойка и хора, че просто.... ме е яд че се чуваме рядко напоследък. Още първата сутрин ни направиха закуска, кекс, кафе. Говорихме си, разпитваха ни някакви неща за у нас. Обясняваха, че щяли да идват в България една година след почивката си в Гърция, но гърците им казали, че катаджиите у нас и в Сърбия са били много гадни и те се отказали.
Ядох домашни италиански храни, ходих на италиански купон, все такива народни неща И успях да се загубя на място, на което вече бях ходила три пъти И то в един дъжд... Иначе най-сетне успях да установя кое е най-голямото предимство на каучсърфинг - това че в един момент ти НЕ СИ турист. Двойката ни заведе една вечер с колата на нощна обиколка на Италия, показаха ни едни малки квартални улички, портата към Св.Петър, заведоха ни в една квартална сладоледаджийница, в която ядох най-хубавия сладолед на земята.
Въобще доказа се правилото, че с каучсърфинг се пътува най-сладко.

П.С. Сетих се още нещо смешно Още при първото ми стъпване в Рим, а след това когато водих майчето на почивка във Венеция, ми бяха казали едно - не гледай чернокожите продавачи в очите. Това стана след като веднъж се загледах в нещата, които продаваше един от уличните трейдъри, и той ме преследваше в продължение на повече от километър, за да ми обяснява колко му е добра стоката и как ще я намали за хубаво момиче като мен:) Та от тогава - погледа настрани. Да ама във Венеция бях забравила да кажа това на майка ми и тя, много ясно, се загледжа по стоката, разпръсната по белите чаршафи на улицата. И един сладур само като и видя шарещите очички хвана четирите края на чаршафа, метна ги на рамо и оп - лепна се за нас. Ние вървим, и той ни обяснява. Какво ли не му обяснявах, за да се махне, накрая спрях да говоря - нищо. Той си върви човека и си ни говори. И оп, от една уличка - икономическа полиция. Те ги преследват като невидели. Симпатягата както ги видя, обърна се и тръгна в другата посока. Те обаче го догониха и не знам какво е станало после
Но и друг път съм виждала икономическа полиция да ги преследва. И то присъствах на гонитба! Те затова продават стоките си на чаршафи, за да може при евентуално бедствие да хванат всичко и да побегнат. Само че като тръгнеш да слизаш към коритото на реката май не е най-доброто решение, хахаха

Рози, благодаря за разказа!

Аз само опитах преди половин година да потърся домакин в Рим и получих няколко покани... без дори да правя истинско търсене. Нямам притеснения, че ще се намери по принцип, само се опасявам за бройката народ, дето ще бъдем...

Merichka, и ние си имаме индиец вече - от юни месец

Индру.



Живя у нас 3 седмици. Сега ме нарича сестра... . Работи по проект в БАН за 2 години и непрекъснато ни кани на гости в апартамента, който взе под наем, след като си уреди нещата тук.

След него ни гостуваха холандец и двойка поляци, но тях ги видях за малко, защото не бях вкъщи - просто им дадох ключовете и поприказвахме малко.

Ауу, Пепеляши, ама той много хубав вашия индиец, бе - от Боливуд сякаш идва Да не им е в културата да наричат хората, с които се сближат "братя" и "сестри"? Наш Сомен до ден днешен като ни пише или се обажда и така ни нарича
Аз трябва пак да се "пусна" авейлъбъл, че бях поспряла за едно известно време, размечтах се отново за интернационални гости...

Лятото и аз се писах "бегала", че ме зариваха с молби, а бях все нанякъде.

Да, много е хубав Индру. Мисля, че тайничко се надява тук да срещне своята жена, че в Америка не е успял със словенка, макар и дълга връзка. Ще си намери пътничката и той...

Как ми се ще още хора да се престрашат (буквално) и да се включат в темата!

Здравейте
Темата е уникална, за пръв път я срещам, а когато имам свободно време обичам да чета в този подфорум и да си мечтая 

Обожавам да пътувам. Меко казано. Знаете за какво става въпрос
За сега обаче съм посетила само 3 пъти Италия и 2 пъти Белгия, всеки път на различни места, но все пак. На хотел отсядахме, в Белгия и на палатка, защото бяхме на фестивал.
Всичките пъти обаче с трепет очаквам да се потопя в града, в който съм, но все не се получава, а се чувствам като турист. Искам когато отида някъде не да видя масовите места посещавани от хората, а тихите улички с националните ресторантчета и усмихнатите хора. Надявам се един ден да махна бариерите, да се регистрирам в сайта и да обиколя поне Европа 
Няма нищо по - обоготворяващо за мен от това да се срещнеш с една нова култура, дори мироглед. Обичам различните хора 

AquaElite, престраши се, не е страшно Има една опция да се пишеш свободна само за кафе и разходка. Можеш да разведеш някой турист да разгледа насам-натам и да прецениш дали е за теб
Пепеляши, чини ми се, мОри девойко хубава, че няма да се съберем кой знае колко много хора в темичката В една актуална в момента тема в Клю-то се надпреварват да пишат как не обичат гости с преспиване, щото щели да им акат в тоалетната
На мен в най-близко бъдеще ми се очертава да каучсърфна сестра ми и приятелката й, че са ми студентки тая година и двечките и още не са си намерили квартира

AquaElite, страхът е в главите ни. Като му теглиш майните си волна птичка.

Merichka, радвам се, че отдавна не съм влизала във форума, та съм се разминала на косъм с хорската непоносимост към хората

Като с всяко друго нещо, и каучсърфингът е на приливи и отливи - сега съм го замразила, че имам други дейности, дето са ми по на сърце. Но пукне ли пролет...
Важното е, че вратите вече са отворени и пътищата проправени (най-фасулската и приятна работа).

На разположение съм за разяснения по системата и спецификата на каучсърфинг за всеки, който има интерес - безплатно.   (не предлагат по-хубаво сърце)

Здравейте,супер тема,и аз бих искала така да ходя на гости и да ми идват на гости,обаче в главата ми е насаден страх.Мен ме е страх да ходя по улиците по тъмно да не ми се случи нещо лошо,хората такива станаха,че вяра да им нямаш.И като живееш в страх как така да отидеш на непознат на гости или да поканиш непознат(то познатите ще те оберат ако могат).Много ми е мъчно,че хората са станали лоши!

Хехе, мислех, че само на мен ми е хрумнала тази луда идея-каучсърфинг с деца  . Нямам регистрация още, но сериозно го планирам, може би напролет, защото захладня и дойде време за детска градина. Ще ми се да го направим по-широкомащабно из Централна и Западна Европа и да пообиколим качествено. Преди това може би ще се тестваме с Истанбул. Все си мисля, че някой ще ни ареса четиримата  . Иначе да си призная аз не съм гостоприемна, като цяло домакинството не ми е стихия. Само веднъж съм приютявала чужденец-една прекрасна израелка, която ни покани в Израел, и ни изпрати снимки от техните планини (но малко далече ми се вижда).
Каквото и да стане с идеите ми, не пречи да помечтае човек и да изчака момента да ги осъществи .