Моето не плака първите 3 дни. Влизаше си вътре и не м етърсеше въобще. Повтарях си - Супер!... обикалях кафетата на Надежда и подсмърчах тъжно. 3 дена си я взимах на обяд и на 4-тия, когато реших да я оставя за цял ден, тя ме сграбчи за крака, ревна и после се тръшна на земята. Лелята я отнесе навътре и излезе, да каже, че е спряла да плаче. Как се почувствах, сигурно си представяш... Тя реве и аз рева. Все едно я пращам на заколение. Ама е на... , не мога да се стегна и да не ревна и аз след нея... И така около седмица . Цял ден я мисля, после почнах работа и звъня по 2 пъти на ден, да питам как е, все ми казват, че е добре. Не плачела, спяла по 2 часа, играела си с децата, водила ги за ръчичка тук там, ядяла... все хубави работи. Никога не са ми я връщали мокра или неизмита, не мога да кажа нищо лошо за гледането. Започна да си мърмори под нос някакви песни, на които не им се разбира кои са, но личи, че пее . Та така с яслата...
НО боледува. Ето това не е хубавото на яслата. Болести - бол... За 1 месец - 2 антибиотика пи. Високи температури, безсънни нощи, кашлици, възпалени уши... всичко на куп. Сега 15 дена стои в къщи и в понеделник я пращам пак. Имам параноя вече от течащи носове и кихане. А колко сиропи изпи за имунната система... ефект - нъц! Пак си боледува.
Не знам, какво да те посъветвам. Пробвай с яслата, ако искаш, но не съм сигурна вече, че ще останеш възхитена...
Аз винаги съм била от защичничките на яслите, ама вече май не съм.