Плаче щом изляза от стаята

  • 4 423
  • 27
# 15
Благодаря за мненията.  Peace  Малката не плаче когато има кой да се занимава с нея Simple Smile в случая баща й, баба й и т.н. Плаче когато остава съвсем сама в стаята, с до преди две седмици ( преди да се  наложи да липсвам известно време) нямахме такъв проблем.
Добре дошла в клуба  Simple Smile
Нервния плач или т.нар ''ексцесивен".
Осъзнателното плачене на тази възраст,разбира се ако няма физиологична причина.В тази възраст децата откриват,че могат да постигнат задоволяване на желанията си чрез плач.Познато до болка с второто ми дете..... Wink
Повечето деца го правят и
плачът не прекъсва, докато детето не получи това, което иска.После след годината започва другия период обикновено след като е проходило -любимото на всички майки ‘тръшкане” на земята.
Ами търпение,сили и здрави нерви.....друго и да искаш не можеш да направиш в този етап от развитие на детето.
Важни характеристики за намаляване на тази дразнимост са :добър сън;стимулираща разходка;повече комуникация майка-бебе/трудно,знам особенно ако нямаш допълнителна помощ/
Преодолява се,още дишам......с някой друг бял косъм...... Simple Smile
Не се стресирай,гледай положително на нещата  Hug
Виж целия пост
# 16
Моят е същият, съдира се от рев, ако изляза от стаята, нищо, че баща му е с него. Вечерям, къпя се, пера му нещата след като заспи - преди това е мисия невъзможна. Леле, като чета, че 2-3 годишни деца още го правят това се плаша.
Виж целия пост
# 17
Съвсем нормално ми се вижда за възрастта - детето ти влиза във фазата - страх от изоставяне Simple Smile
Ето ти една статия по въпроса
http://www.purvite7.bg/articles/view/349/strahat_ot_izostavyane. … ?page=1&rc=48
и Страх от изоставяне – стратегии за справяне http://www.purvite7.bg/articles/view/350/strah_ot_izostavyane__s … &mode=preview

Ако отиваш просто в дрега стая може да му го кажеш, отивам до банята, ще се върна след секунда и т.н., аз лично докато имам възможност и съм си в къщи бих си мъкнала детето из стаите. Т.е.. ако отивам да измия чиниите бих си го взела с мен, в стола за хранене или шезлонга или нещо такова, вместо да го оставям само да реве и да се надявам, че ще се заиграе и самоуспокои...
Ако както при теб се налага да излизаш всеки ден и да оставяш детето си с друг, може би някой от съветите в статиите (горните или други има доста инфо по въпроса) ще са ти от полза или поне ще разбереш какво се случва с детето ти и ще го приемеш като един, от многото не лесни периоди в развитието му Wink
Виж целия пост
# 18
Много полезни статии, благодаря,  Angel_Dust Hug
Виж целия пост
# 19
Благодаря за предложенията, съветите и отзивчивостта.  Hug При нас излезе, че е  период, който вече отмина ( поне така си мисля  Laughing ) Вече четвърти ден   не плаче като излизам от стаята и я оставям сама. И то при положение, че  ме наблюдава как се отдалечавам, т.е. не се промъквам зад гърба й.  Отдавам го като последствие от тези 10-тина дни, в които липсвах за  по 6-7 часа. Може би и  раздразненост от зъбоникнене, тъй като тези дни пробиха първите ни зъбчета..   
    Хубаво си се върнахме към старата рутина, дано  останем по-дълго време така самостоятелни в игрите и заниманията.  Grinning
Виж целия пост
# 20
И моето бебе е на 7 месеца и е същият, само че той никога не си е играл сам с играчките, все трябва да съм му на главата. Купих му активна гимнастика с цел да се забавлява САМ, но това трае точно 5 мин. и се започва мрънкането. Сега се чудя да му купувам ли бънджи, че уж децата много им се кефели, но като си познавам човека...Единственото нещо, което му задържа вниманието е Gummy Bear Song, като хипнотизиран е, ама това не е решение по принцип. А и като му пея също не мрънка, вече се чудя дали да не запиша пеенето си и да му го пускам, че без глас останах.

Все едно съм го писала аз...При нас обаче бънджито ме спасява,макар сега да не разбирам кое е основната причина за плача-дали растящите зъбки или факта,че 10 дни бяхме на почивка и беше по-дълго на ръчички.Заиграваше се сам,сега не ми дава да се отдалеча на крачки от него.
Четох,че това е периода,в който децата започват да изпитват авторитета на родителя,но за нервите нищо не пишеше Mr. Green
Виж целия пост
# 21
Четох,че това е периода,в който децата започват да изпитват авторитета на родителя,но за нервите нищо не пишеше Mr. Green

Ааа,да,за нервите трябва най-много да се пише Mr. GreenДецата,особено по-непослушните,са голямо изпитание за нервната система на родителите Crazy
Виж целия пост
# 22
Моето зверче също ревеше така и продължи месеци наред, но след това отмина. Много, много нерви трябва да има мама в такива ситуации.
Виж целия пост
# 23
Рибке,плашиш ме  Mr. Green
Моето зверче реве дори като се отдалеча на няколко крачки от него.
Виж целия пост
# 24
Моят и сега не иска да седи сам. Много рядно се заиграва в коридора, докато вратата на всекидневната е отворена и ни вижда.

Виж, навън е друго - там е много самостоятелен Tired .
Виж целия пост
# 25
Ужас аз имам същия проблем с бебка на 1 г и 2 месеца.С нищо не се заиграва с никаква играчка повече от3-4 минути непрекъснато иска да съм до нея да я нося и тя само да сочи с пръст това онова и аз да подавам.Когато мия чинии започва един рев едно драпане по краката чак ми смъква панталоните.Не иска да стои при никого нито при тати нито при кака при баба и прочие само като види че се отдалечавам и почва да мрънка реве.Стои пред банята тоалетната въобще където съм аз и тя е там.Когато някой поиска да я подържи ревът е като на лъв.Какво да правя дайте съвет голямото ми дете не беше такова само си играеше с часове а това все аз трябва да му правя веселото.
Виж целия пост
# 26
Естрея, ще отмине след около годна и малко може би.
Дъщеря ми беше така. Признаваше само мен и баща си. Учудващо за мен свикна много бързо с гледачката си, но като се върна от работа няма сила, която да я накара да стои с нея. Веднага й казва чао и я изпращаме да си ходи.
Сега вече е друго. Иска да ходи все някъде без нас. Ходи по гостита сама, че дори не иска и да се прибира. Знае, че съм там някъде, че я чакам или че ще я взема и е спокойна.
Виж целия пост
# 27
Рибке,плашиш ме  Mr. Green
Моето зверче реве дори като се отдалеча на няколко крачки от него.

Съжалявам  Sad, но някои са направо нетърпими и чесно казано мисля, че понякога ние сме виновни за това. В моя случай - свеки, която свикна зверчето да се носи на ръце и все да има някой до мъничето ми. После що зор, що чудо. Затова казвам - много нерви трябва и помощ от мъжа иначе е адски трудно
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия