Какво би ви накарало да имате повече деца?

Не искам да имам второ дете... Да ми е жива и здрава Маргарита - достатъчна ми е!!!!

От сърце ти желая да ти е жива и здрава Маргарита, но дали като порасне, ти ще си й достатъчна?
Родителите остаряват и си отиват рано или късно, а децата продължават да имат нужда от близки.

Аз нямам братя и сестри, но имам семейство, както и роднини, първи братовчеди на моята въраст, не е болка за умиране, никога не съм се чувствала самотна 

И аз така...
Разбира се, че няма да съм й достатъчна. Не забравяй също, че не само роднинските връзки предполагат близост - да не говоря за примерите в обратна посока...
Истината е, че такава е моята нагласа - да имам едно детенце...
Ако забременея случайно, ще се замисля сериозно как да постъпя. Няма да обяснявам, че има чисто здравословни причини, поради, които е рисковано да раждам второ дете. Но желанието ми да имам една дъщеричка не е продиктувано от тях... 

Matete, благодаря за милите думи особенно сега, ей ме на, Йони ме вдигна в 4,30, мъчат я последната четворка кътници от известно време.
Цвети, извинявай, че разводнявам темата, и ти благодаря за нея, и само да допълня едно или четири, важното е децата да са желани и обичани 

Случайността. Не ми е в плановете да имам трето дете, но ако стане по случайност - няма да се откажа. Малко още потръпвам като си припомня хамалогията от памперси, недоспиване и изолация, но пък като съм виждала вече как едно бебе става от нищо нещо, не бих вървяла против съдбата.

Ние засега имаме един прекрасен син.
С мъжа ми винаге сме си говорили че ще имаме поне 2, а наскоро си говорихме че все повече се навиваме за трето - стига да имаме финансовата възможност да си вземем по-голямо жилище.
Аз обаче повече се притеснявам от няколко неща:
- първо възрастта - сега съм на 32, планираме второ дете след 2-3 години - не знам дали ще ми се бременее на  38-40...
- второ е средностатистическия работодател и положението с наемането на работа на многодетни майки - ами засега е трагична статистиката
- и може би най-важното - ще мога ли да обръщам достатъчно внимание на всичките така че никой да не се чувства ощетен 

Мама Mishi Все едно чета за себе си. И ние винаги сме говорили за 2 деца. Аз съм готова, но мъжът още не. Мен ме притесняват годините ми, а него как ще даде образование на 2 деца, което да е на ниво. Но вярвам,че скоро ще узрее за второто.

paraplanercheto
Аз не се притеснявам за финансите, научила съм се да разчитам на Бога, щом Той ми е дал детето, то и Той ще се погрижи за него, това по скоро притеснява съпруга ми, чувства се зле от това, че не може да задоволи нуждите на семейството си, а усеща, че това е негова грижа.
Gercho имаме приятели които по този начин насърчавам съперничеството между децата си, а те в момента се мразят, не си помагат и само гледат да спънат крака на другия, че да докажат на родителите си че са по добри. Отношенията им са гадни. Аз не одобрявам това поведение. Свекъра ми има същото схващане за възпитание, като е с единия брат говори че другия е съвършен, че го превъзхожда във всичко и т.н. по този начин го настройва, като е с другия си син схемата е същата, хвали предния син и критикува детето с което говори, затова мъжа ми и брат му не се понасят особено, ние все им правим услуги, все пак му е брат и не може да се оправя сам, а те ни правят мръсотии. Да не говорим, че родителите им демонстрират пристрастието си към брата на мъжа ми и това не ги притеснява. Съответно любимия брат, баткото на мъжа ми, му заявява. "Аз съм любимото дете, първородния син, и родителите ми искат да получа цялото им наследство." И това пред родителите си и те мълчат и се съгласяват с него. При условие, че ние нямаме къде да живеем, а той дава единия апартамент на родителите си и си прибира наема, а родители му мизеруват. Мога да ти разказвам до утре какви мръсотии са ни правили и какво са ни видели очите. Но за мен това е солиден мотив, да ме притеснява съперничеството между децата.
Аз споделих мнението си, защо не искам др. деца, и не очаквам да ме разубеждавате в това. И аз като Лора мога да кажа, че сина ми ми е достатъчен.

Тинче, уважавам решението ти да имате едно детенце, това решение е лично и всеки сам решава кое е най добре за неговото семейство. Съжалявам за тормоза на който сте подложени, никое дете, било то и пораснало не заслужава подобно отношение. Желая ви само положителни емоции, живота е твърде динамичен, вярвам че ви очакват много хубави моменти и собствено жилище (самостоятелно имах впредвид:))

Парапланерчето, въобще не смятам, че разводняваш темата. Според мен, във всяка тема, свързана с децата, става дума за любов.
Тинка79, никого не се опитвам да убеждавам или разубеждавам, просто ви давам моята гледна точка, която очевидно е различна от вашата /имам предвид и Лора/. Смятам, че любовта има много форми и колкото повече от тях изпитат децата ни, толкова по-богат ще бъде животът им. А любовта между братя и сестри е едно от най-силните чувства. Това, че има отрицателни примери, не означава, че правилото е такова. То има и родители, които си зарязват децата, но това значи ли, че всички постъпват така и че не трябва да имаме деца, защото може да ги зарежем? Всеки сам избира как да възпитава децата си и на какво да ги научи. Знам само, че никое приятелче не може да изпълни детството с толкова споделени мигове, както братята и сестрите. Както и най-добрата, мила и забавна леля не може да замени майката.
Разбирам горчивината ти, никой не иска да живее в такива отношения, но ако ти имаше подкрепата на собствени брат или сестра, нямаше ли да ти е по-лесно? Така или иначе, пожелавам ти да преминете този болезнен етап от живота си по-бързо и имате повече щастливи дни.

В момента - НИЩО.

Имаме място, имаме финанси за още едно дете, НО...

Не искам да съм бременна още 9 месеца. Не искам да търся отново бавачка и да попадам на от лоша по-лоша. Искам да имам малко време и за себе си, малко време и за почивка...

Ние сме 3 сестри и честно казано изобщо не сме си близки - все едно всяка от нас е само дете.

Цвета,
Разбира се, че любовта има много лица... Но - фактът, че си едно дете не те прави самотник. А братята и сестрите наистина не са ти най-близките хора, на които можеш да разчиташ. Човек търси любов и близост през целият си живот - затова се стремиш към приятелства. Приятелите сам си избираш, роднините - не. Поради тази причина много често сме свидетели на семейни драми... И едновременно с това се оказва, че човек много по-често разчита на "чуждите" хора, отколкото на "своите"...

Много хубава казано! И аз искам да имам време за себе си. Аз все пак съм личност - детето ми е важно за мен, но то не може да осмисли живота ми... Имам си моите интереси, мечти. Искам да имам време да преследвам своите неща. Аз не мога да живея чрез с Маргарита, със заблудата, че след като съм я създала, съм оправдала присъствието си на тоя свят...
Децата са си деца, обичаме ги, но не могат да ни променят. Аз бях себе си много преди да я родя... Няма да стана друга и да загърбя личния си живот - което е неизбежно, ако създам още 1, 2 или 3 деца...
Разбирайте ме както искате - като егоист, лоша майка или циник, но така мисля... 

За момента нищо не може да ме накара да имам друго дете