Винаги сме казвали, че ще имаме 3 деца, но когато се роди номер 2, леко бях разколебана дали ще се подложа на още една бременност и раждане и докато беше малко бебе, все си мислех с тъга - сигурно за последно гушкам и кърмя такова малко бебе. Сега с номер 3 се усещам със същите мисли и още по-голяма тъга, така че споделете - кога точно отминава пристрастяването към малките човечета 
Пък и работя с малки бебета, всеки ден ги гледам и всеки ден ми се иска да ги гушкам. 
номер три още не се е появило / като винаги сме мечтали за три!/ и вече и на двама ни ни се е случило да споменем и четвърто ... 
ще видим като станат три как ще е 
)) 
. Когато го родих разбрах, че това е най-умното нещо, което съм правила през живота си и веднага поискахме четвърто. Започнахме с опитите, когато малчо беше на 3 месеца. Така че току виж се събудиш някоя сутрин след няколко месеца - година, когато мислите и желанията ви за още едно бебче станат реалност 
На моменти ми е доста трудно с малките, но пък желанието да се справям сама с всички е по- голямо и засега оцелявам. , та цигънчета та какво ли не ... Преди да родя близначките търсих тези усмивки от околните, сега ми дойде пре-много. Всички се обръщат сякаш съм извънземно ... понякога не можеш да се скриеш , ей така да си в тълпата, виден си и не можеш да грешиш... 
номер три още не се е появило / като винаги сме мечтали за три!/ и вече и на двама ни ни се е случило да споменем и четвърто ... ще видим като станат три как ще е Ама да го докараме до четвъртото, пък ще видим. Сега от време на време си казвам, 'дали ще ми е за последно? дали пак ще гушкам толкова малко бебче? дали пак ще изпитам чувството да съм родила?' и т.н. Скоро се опитвахме с мъжа ми да сметнем дали ще евентуално имаме едновременно трима ученика в гимназия, и стигнахме до извода, че 'тези трима няма да са" 
......... Моите деца съм ги родила на 26, 28 и 32 г. Сравнително прилично . Обачееееее, мъжът ми е с цели 10 години по голям от мен, така че децата ми имат млада майка 
и възрастен татко 
. А що се отнася до личното усещане, аз сега съм на почти 37 г. и съм сигурна, че не бих изтърпяла още едно раждане и още едно бебе. Стига ми 
. Обичам си ги моите, обожавам ги, живота си давам за тях и не мога без тях . Но ми изпиха достатъчно нервичките със всичките му там колики, памперси, шишенца и маймунджилъци и сега искам кротко да си седим и да чакаме следващата порция "изпилване на нервички" - великият пубертет . Надушвам го вече в лицето на големият ми син и не ми се мислииииииии . Ще си ходя където си искам и когато си искам, няма да готвя, няма да чистя след три фурии, няма да пускам по два пъти на ден пералнята и миялната, няма да изкупувам магазина, няма да......... Да, бе...........Нали пак ще са ми на главата и пак ще е едно постоянно "мамо, мамо". Дай Боже по дълго да го чувам и по дълго да съм с тях........... А иначе това са си моите невероятни и безценни деца и други неща. Само внуци. Препоръчани теми
