Да се оплачем...

  • 7 257 004
  • 65 224
# 36 540
Може да не се е изразила много адекватно, но аз оставам с впечатлението, че дъщерята го манипулира и гледа да му прехвърли ангажимента да се занимава с възрастните хора. Все пак не се е възпротивила около организацията на погребението, а от последвалите желания. Всяко нещо има разумни граници. Предполагам също, че това, че е на социални помощи в чужбина ще рече, че има достатъчно време да тя да говори и да утешава баба си и дядо си. На 30+ не е съвсем дете.
Оплаквам се от болки в гърба.
Виж целия пост
# 36 541
И моите болки в гърба не отшумяват. Имам направление за невролог и сигурно ще ходя другата седмица, че май се очаква епидемия и не ми се ходи по болници да не лепна нещо с това малкото у дома..
Но болката не отшумява вече втора седмица Sad
Виж целия пост
# 36 542
Само да поясня, че покойната не е била в близки отношения с майка си и баща си. Въпросната опечалена дъщеря дори не искаше да уведоми баба си и дядо си за смъртта на дъщеря им, защото щели да се “гътнат”???  Аз я посъветвах , че е редно да изпратят детето си и да се простят за последно. Покойната има и брат, който следва да утешава родителите си, а не човек който не ги е виждал 30 г. Но вече си мисля , че това е някакъв ход спрямо мен от страна на дъщерята / 33 годишна/ . Аз живея с този човек от 20 години,  много години след като той се разделил с жена си и нямам вина. До голяма степен усещам и неприязън от нейна страна спрямо мен и баща й защото подържаме висок стандарт на живот, който съм успяла аз да осигуря. Но ще трябва да й разясня някои неща на опечалената дъщеря, която вменява на баща си разни задължения към разни хора. Задълженията са си само нейни защото са родители на майка й.
Виж целия пост
# 36 543
Май много от възмущаващите се не си дават сметка какво означава 30 г. развод. Аз съм разведена от 19 години, и в началото се чувах от време на време с бившия си съпруг, но само заради някакъв проблем около детето. С бившата ми свекърва не съм контактувала.  Е, отидох на погребението й, но най-вече заради сина ми, все пак му беше баба, а и не беше лоша жена. През последните 7-8 г. почти не сме се чували, синът порасна, те си контактуват понякога.

Мисля си, ако аз изпадна в такава ситуация, какво бих направила. Да кажа на 2-рия си съпруг, виж сега, трябва да похарчим едни пари и да свършим едни неща, защото, независимо, че този човек от 20 г. не е в живота ми, ама няма кой друг да го направи. Да, човечно и етично е, но чак да се чувствам длъжна.... Е, при възрастни родители на починалия и ако няма кой да организира и плати каквото е необходимо, този който може трябва да го направи. Но, след това, последващи ангажименти за обгрижване, ако не е имало трайни контакти с тъстовете, ми се вижда малко много като изискване от страна на внучката, която навярно е 30+ години и тя може да си контактува с нейните баба и дядо.

Но това са хипотетични разсъждения, на базата на един спонтанен пост в тема за оплакване, без да знаем предисторията и историята на живота и взаимоотношенията на тези хора.

И да съм по темата - 03.30 е, а аз и с хапче мелатонин не мога да заспя.

Виж целия пост
# 36 544
Но ще трябва да й разясня някои неща на опечалената дъщеря, която вменява на баща си разни задължения към разни хора.
Само да не вземе бащата да ти разясни на теб, че ти си никоя за дъщеря му и не си в позиция да ѝ разясняваш каквото и да било.
Виж целия пост
# 36 545
А какво е мнението на бащата? От това, което прочетох останах с впечатлението, че е съгласен с krater, но си трае. Та, затова тя се чувства длъжна да "светне" дъщерята как са нещата.
Виж целия пост
# 36 546
Баш пък си представям жената на баща ми да хване да ми разяснява каквото и да е. Сигурно не съм й първа любимка, но друго освен любезно отношение, гостоприемство и грижа към дъщеря ми не съм видяла. Да, една идея по-дистанцирани сме, но и двете сме такива и сме си самодостатъчни по принцип. За мен е въпрос на емоционална интелигентност да можеш да приемеш дадена ситуация и да действаш спрямо обстоятелствата, но интелигентно и цивилизовано.
Виж целия пост
# 36 547
Емоционалната интелигентност, уви, не е като задника. Задник всеки има. Емоционалната интелигентност е друга бира. Krater реагира като типична втора съпруга, която се чувства твърде неуверена и всяко напомняне, че мъжът ѝ е имал и има друго семейство (дъщеря му е именно това друго семейство) я вади от патъците.
Виж целия пост
# 36 548
Те са му били семейство независимо преди колко години е било това. Както Уиш каза, може и на 100 да стане, но нейният син винаги ще ѝ бъде дете. Всички сме смъртни, затова виж и друга гледна точка. Предполагам, че за 20 години и вие имате дете. Постави го в същата ситуация. Този отговор, който си дала, би ли те удовлетворил?
Виж целия пост
# 36 549
Един баща трябва да е до детето си в труден момент, но за мен е правилно по-скоро емоционално да я подкрепи. Таткото да обгрижва хора, които си имат близки роднини /син/ и с които няма нищо общо 30 г. ми се вижда излишно.  Милата дъщеря след като живее в чужбина е хубаво да е прихванала малко и от нравите там. Там не обгрижват децата си до дълбока старост и никой не прави нищо вместо тях. Тя е внучка и ако трябва ще се грижи за баба си и дядо си, не да кара някой да прави нещо вместо нея. Да се обади да им изкаже съболезнования - да, ама оттам нататък не е длъжен, освен, ако няма гузна съвест да чисти.
Виж целия пост
# 36 550
Сега пак се замислих. Родителите ми са разделени от 18 години, и двамата си имат нови половинки. С приятелката на баща ми не сме много близки, карахме се много, но за да е щастлив тате, и двете направихме компромиси. Ако нещо се случи с мама, тате мисля, че ще отиде на погребението, ще бъде плътно до мен и голямата ми сестра, НО никой няма да си помисли да прехвърли задълженията на майка ми върху баща ми, още повече да гледа баба ми, която куп л@йна изсипа върху него.
Приятелката на баща ми няма право да ми каже нищо, може приятелски да ми подметне нещо, върху което аз да помисля. Баща ми го каза преди години "една малка дъщеря има, Петканки колкото искаш".
Оплаквам се, че ме боли цялата челюст, във вторник ми извадиха мъдреца и от четвъртък ме заболя и още не е минало.
Виж целия пост
# 36 551
Грижата за бившите тъстове си е някаква уговорка между бащата и дъщерята. Ся, явно той е малоумен, че да се налага жена му да го спасява от самия него, но говорейки не с него, а с дъщеря му. Stuck Out Tongue Winking Eye
Към авторката на оплакването - мисля, че е нормално да изпитваш всякакви емоции,  включително негативни, низки и всякакви други кофти такива. Но е в твой интерес да помислиш кое е реално опасно за твоето семейство и кой какво решава. За твое собствено спокойствие. Надрасни себе си, много помага за личния комфорт.
Виж целия пост
# 36 552
Авторката правилно е избрала да изпусне тук парата вместо да се кара с другите. Дано й е помогнало. Понякога на човек му е достатъчно да си изплаче болката и му минава.
Виж целия пост
# 36 553
Всички се успокойте.
Изложих честно позицията си пред дъщерята вместо да мърмора и натяквам . Тя ме разбра, извини се, обеща да бъде честна и да не лъже / защото и това се случи на няколко пъти / , да не ни ангажира с дядо си и баба си, да поеме ангажиментите си към тях и благодари за помощта и подкрепата. Дори щяла да върне парите, което за мен и за баща й не е проблем. Аз се съгласих, че съм съгласна това да направи като изпиеме по чаша вино, но бутилката да бъде от нея.
Смятам и съветвам изпадналите в подобна или друга ситуация която е неприемлива за тях и това ги мъчи , просто да си изложат възпитано позицията и мнението. Поставете проблема на масата без агресия и с добронамерен тон и ще начерите спокойствие.
Виж целия пост
# 36 554
Жената сподели какво я мъчи и сто съчинения по картинка се написаха, та даже и обиди към съпруга и колко бил малоумен! Сериозно?! Някой познава ли го/ги, знае ли какво точно е положението, дали този човек е поддържал връзка с бивши тъстове/жена/дъщеря, за да изказвате категорични мнения и обиди? Грозно, много грозно....
Оплаквам се от крива и шантава шефка Triumph
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия