ЛЮБИТЕЛИ НА КУЧЕТА - 45 тема

azaf   те моичките двете са главни целувачи, но .. все пак се опитвам да им покажа къде им е мястото, имай в предвид, че аз също много ги гушкам, целувам, говоря им постоянно. Няма значение от малък калибър ли са или от голям, все пак трябва да знаят кой е "алфата" в глуницата  , макар че при големите породи като нас не ми се мисли какво може да стане ако не слушат  . И в този ред на мисли да ви кажа милото как се дразни, че са избрали мен за "алфа"  , но в крайна сметка аз се занимавам повече стях и прекарвам повече време в тяхната компания .

Маша, в нашата глутница е лесно - в случаите, когато сме аз, децата и Боби. Т.е. и да не ме искат, няма друга "алфа", която едновременно да се грижи, но и да въдворява ред (нашата глутница сме все женски и само аз съм уж възрастен индивид ).
Сложно е с повечето "временно приходящи".
В случая с ухапания нос - тя го ухапа, а той започна да й се радва и я остави да го гризе, докато го разкървави и мина на ушите, та после трябваше и двамата да ги "строявам". Мен не смее да ме хапе, колкото и да я глезя. Хапе само по един-единствен повод - обличането за разходка с дреха, която минава през главата (изпитва неистов ужас да й е покрита главата и се бори всячески, което преодоляваме само с дрешки тип "прегърни ме").
Същото е и с майка ми - оплаквах се в предната тема, че у тях й разрешава да й се качва на коленето по време на хранене и да проси храна. Вкъщи дори на столовете за хранене не й позволявам и не се катери.
Т.е. притеснява ме това глезене от страна на близките. Аз я глезя в границите на "майчинското" (разбира се, прекалявам, но животинката е добричка и засега нямам сериозни проблеми) - като при децата - глезиш, гушкаш, целуваш и после им обясняваш какви задължения имат и изискваш възпитано поведение.

Но е добре понякога някой отстрани да ми напомня да не се оливам с обгрижването и с глезенето. И спрямо кучето, и спрямо децата. С кучето се оливам, защото за първи път мога да глезя толкова много животно - с котките не ми се е отдавало, защото те не го позволяват, а с кучетата не е имало начин, понеже бяха големи и опасни за разглезване породи; с рибите очевадно няма как. С децата пък компенсирам това, че отсъствам доста, а и баща им не се сеща много-много. Та така - коригирайте ме, ако усетите прекаляване с Борянка.

 , познато ми това с глезенето.. обаче аз се сърдя много на глезещите и се карам  ! Защото после последиците ще са на моята глава. Абе като стана въпрос за възпитание Чара като и се скарам, че като подвие опашка, като се заснишава все едно я убивам от бой!  Защо така прави това животинче..

 
Извинявай, че ми стана смешно, но си представих картинката. Повечето животинки така реагират - означава показване на подчинение, но не винаги осъзнаване на вина.   
Нашата Борянка реагира много смешно, когато се карам на децата. Поглежда ме да види към кого е насочено обвинението, после подвива опашка, взема си кокала, свива се на топка до парното, гризе го и ме гледа дали и нея ще я включа в кюпа на виновните или е необходимо да продължава да се прави на адски заета с гризане на кокал.
Когато се скарам на нея е по-адекватна. Обикновено караницата е за открадване на нещо, което не е играчка и опит да се заиграе с него. Просто го пуска и се прави, че не го е докосвала и едва ли не нещото я преследва, а тя горката се опитва да му избяга.

azaf, бъркаш глезенето с възпитанието. Глезенето може да е много, но възпитанието е задължително. Не си затваряй очите за малките и изблици на инат и опитите и да те хапе. Едно куче не трябва никога да ръмжи на стопанина си, никога и при никакви обстоятелства!
Куче без значение от размера си не трябва да посяга на своя стопанин и неговото семейство.
Пак я глези, но не и позволявай своеволията.

  офф, тази твойта сладкишка ще ме умори!
Абе те тези моите мецани по принцип са много послушни изключително рядко им се карам, особено на мама Машка дори вече нямам спомен кога съм и се карала последно.. Пък на малкото глухарче му се карам обикновено заради отмъкнат весник, който бива накъсван на малки парченца с огромен кеф. Но и тя го прави много рядко, следователно рядко и се карам..

анче абе я да те питам като един виден експерт по изложбите, Чарито смятам да я водя на изложба пролетта, за тичането в кръг няма проблем, обаче като застане на едно място и трябва да направим стойка, започва да гледа уплашено и свива опашката между краката. А трябва врата и главата да са изпраени, гърди изпъчени и краката да са назад. Гледам в такъв случай да я успокоявам гальовно и да не прекалявам с така наречените мои дресировки. Гледам рускините ги слагат на едни специални трупчета да се учат да стоят както трябва и правят стойка и как успяват да ги накарат да стоят така, направо не ми стига ума!

Анче, проблемът е в баланса. Мен не прави опити да ме хапе и да ми ръмжи (при обличане напада не мен, а дрешката и се получават едни доста напрегнати 2-3 мин. дрехата да мине през главата и тя да стане същата кротушка). Но се опитва да гризе уж на игра "приходящите" - те не са част от семейството/глутницата. Проблемът е как хем да не се карам с тях, че й позволяват, хем тя да не реши, че някои неща са позволени. Как да убедя приятелят ми, който я обожава (тя уж е общо куче, но той я вижда буквално 2-3 пъти в месеца) да не я оставя да го хапе и дере от радост, а той да примира от кеф? Той има немска овчарка и в сравнение с неговото куче девойката също е като играчка и не успявам да го убедя да е строг.

Машке, нещо вкусно в ръката няма ли да свърши работа?
По мое време не беше забранено.   А може само като тренирате да го правиш и до самата изложба да няма нужда вече от подобни стимули.

Ти пък за какво се караш на това доброто добиченче то е толкова послушно милото
Моите си знаят като викна кой направи това, и виновника подвива опашка и тръгва да се крие, което изобщо не го спасява от наказанието, а  другите гледат сеир

Ето така го заварих моя красавец на първи сутринта 

Ама виж как тактично е легнал точно по средата на леглото, по дължина. Има място и от двете му страни  . А можеше да е по диагонал!

Представа си нямаш как се боря със себе си!

От една страна не искам да пиша, защото вече бях обявена едва ли не за диктатор или отговорник по строевата потготовка.

От друга страна подобни отношения между човек и куче ме измъчват не само сърдечно и психически, но и физически. Не за друго, а защото знам, че така нито кучето, нито хората са щастливи в съвместното си съжителство, а решението на проблема е много просто.

Няма "мило ръмжене". Няма "забавно хапане". Няма "смешна ревност", нито "сладко глезене". Това са откровени изрази на агресия и загуба на психически баланс. И са абсолютно недопустими!

Щом знаеш, че прекалявате с глезенето, спрете. Вие, хората, сте решаващият фактор в тази връзка. Вие сте възрастните. Вие носите отговорността за щастието, спокойствието и баланса на "глутницата". Поемете тази отговорност! Научете се как да общувате с кучето си на разбираем за него език, как работи кучешкото съзнание и как кучешката емоционалност е различна от човешката.

Престанете да оправдавате абсолютно недопустимо поведение, каквито са ръмженето и хапането на хора с това, че кучето е животно.

Престанете да оправдавате себе си с това, че обичате кучето си, затова му позволявате ... всичко.

Разберете, че кучетата са като деца на максимум 4 годишна възраст и имат нужда от почти постоянен "родителски" контрол, възпитание и дисциплина.

Уф, опитах се да бъда нежна и внимателна в това, което пиша, но не успях. Моя грешка е, че приемам така лично съдбата на всяко семейство, в което има куче. Дано ми простите...

Който открадна истинската Фея да я върне веднага!

Феичка стига стачкува, на мен ми липсват твоите писания, макар и да не се нравят на всички! 
Моля те бъди себе си, отново...

Ах, Жгмъци, душо златна 

***

Много сладки снимки сте качили

Пък оня ден и вчера сняг нямаше, но всеки момент очакваме отново да завали и да не спира до утре следобед. Предполага се, че ще натрупа 15-20 сантима. Ще снимам обезателно!