Кога мъжът е готов за бебе - тема 2

poohito О, мила...  Форумите не са това, което ни размътва главите, те са си вече размътени 
Късаш ми душата, но знаеш ли какво, ако все още не си ударила дъното на отчаянието, дано скоро това да се случи, защото трудно ще се оттласнеш без твърда земя под краката си.

poohito ...  
Не мога да ти опиша колко добре те разбирам. Всъщност този, последния ти пост, съвсем спокойно може и аз да съм го писала, с добавката, че ние междувременно се оженихме и той продължаваше да иска да "чака подходящия момент", а когато минаха три месеца и повдигнах темата, казах му някои неща (включително това за яйцеклетките, то го вбеси най-много бтв), се скараме така, че после 3 седмици се подминавахме из къщи. Накрая стана един катаклизъм, заради който едва не го напуснах, и това го освести, но мисля, че наистина ме видя готова да си тръгна, с извадена пътна чанта едва ли не, и това наистина го събуди много. Видях как "крушката светна", и започна да свети силно и ярко. Започна той да навива мен за дете, а аз дадох пълен заден ход - точно както ти го описваш - "непрекъснато се лашкам в разни емоционални полюси". При мен причините са и неговото нежелание толкова дълго време, което ме кара сега да го "наказвам", наказвайки и себе си, и тъпанарщината, която извърши, заради която едва не плюх на брака си на 3-тия месец. Просто - всичко.
Говорихме много, страшно много. Излизахме с колата нощем, карахме безцелно по магистралата и си говорехме. Казах му абсолютно всичко, което ме е наранявало и което съм премълчавала за последните 5 години. Без да викам, без да повиша тон и с една идея. Тихо, почти равнодушно. Всичко си казах.  А той слушаше. И за пръв път видях, че наистина ме чува. Почувствах го като свой приятел, усещане, което почти бях забравила. Усетих, че отново мога да му имам доверие, стига да се осмеля. Усетих, че иска да ми докаже, че иска всичко с мен.
Реших да му позволя.
Сега правим опити за бебе и на моменти се чувствам много объркана. Искам бебе, искам бебе с него, знам, че това е мъжът за мен, но въпреки всичко имам страхове. И знам, че той е виновен за тези страхове. И изпитвам гняв понякога. Но сега е негов ред да ми дава разбиране, подкрепа и любов, както винаги съм правила аз. И го прави.
Това, което се опитвам да ти кажа е, че дори когато нещата изглеждат безнадеждни, пак може да "светне крушката" и че при тях наистина става рязко, изведнъж - не е процес като при жената. Липсва това постепенно узряване, или по-скоро пак го има, но самите те не го осъзнават, не е изявено по никакъв начин. Един ден просто ключа щраква и толкова. Вече от нас зависи дали ще го приемем или не, дали ще изберем щастието или горчивината.

Защо мислите, че ми подари този пръстен и ме попита "Ще се омъжиш ли за мен?" Направи го, защото аз го накарах.
Как го накарах?
Казах му: Трябва да оправим нещата. Просто аз трябва да знам за себе си какво правя. Трябва ясен срок. До януари най-късно искам ти да започнеш да плащаш наема и до април месец най-късно искам да ми предложиш брак наистина. По начин, по който се предлага брак, а не с думите "Съгласен съм с теб и аз искам това, което ти искаш". Ако не искаш или не можеш да направиш тези неща трябва да се разделим. Просто, защото така ще е най-добре за мен, а идва момент, когато трябва да мисля първо за себе си. Все пак съм на 31 вече."
предложи ми брак и аз казах "да". Защо - не знам. Чувствам се ужасно, че предложението си за брак получих по този начин. С изнудване едва ли не. Мога да получа и дете по този начин. Сигурна съм. Не мисля обаче, че е правилния начин.
Радвам се, че си открила приятелското разбиране и рамото, на което да се опреш.
Аз за себе си не зная, дали човека до мен е моя приятел и моята любов и този, чието дете искам. Понякога си мисля, че съм с този човек, просто защо този човек се падна да е до мен. Понякога вземаш от живота това, което ти се предлага, защото иначе би получил нищо. Един вид може и да ми се яде паста, но като имам пари само за сухи корички ще си взема сухи корички и ще ги изям, макар и да не ми хареса много.
Не ми се анализират причините за тази ситуации и да знам си, че не малко от тях са в мен.
Често говоря и тихо, а и шемно и се карам и умиротворявам. Тихото май наистина се чува повече или така изглежда. Да само изглужда, защото на другия ден разлика няма.
О и да беше много мил в новогодишната седмица, когато ми подари пръстена. После постепенно и неусетно сме си на същото място, където бяхме.

Това което правиш е ужасно с прямо човека до теб и самоунищожително спрямо теб.... Сама осъзнаваш че по тоя начин не се чувстваш щастлива, а тъкмо напротив!

И аз мисля, че трябва да се насочиш в тотално противоположната посока.
А това със сухите корички ми говори за много ниска самооценка и твърдо убеждение, че именно сухи корички заслужаваш, а не нещо друго. Ако на мен ми се даде суха коричка, когато знам, че мога да имам каквото си пожелая за ядене, бих отказала твърдо. Но е необходимо да вярваш в болднатото.

+ 1
Пухи незнам как търпиш всичко. Едва ли не ти е предложил от него да мине. Та какъв живот ви чака занапред?!
els84 и sway много се радвам за развитието и ви желая много скоро да се случи чудото! 

Днес за пореден път си казах всичко. Всичко, всичко  .
Дори за това,че съм на 31 и може би ще дойде ден,когато вече няма да има значение, какво сме искали някога преди.
Сега ще съм спокойна, защото съм си казала всичко.
Реакцията беше: "Ти искаш едва ли не това да стане утре." Е дали е утре не знам.Може да се види от кога пиша тук. Дали е било вчера?
Имаше разбира се и дежурното: "Не мога да разбера какво ти става? Нищо ти нямаше сутринта и изведнъж..."
Всъщност май не се страхувам наистина. Мисля, че и това ще го постигна, когато наистина реша, като и другите неща в живота си. Ще го постигна сама. Ще му дойде времето и ще имам семейство. Ще си го направя сама.

Дали мъжът иска дете за жалост не е равнозначно на това да е готов за дете.

Имам вкъщи един детеискащ, който не осъзнава, че ще трябва поне да се научи да купува хляб преди да забременея И откакто му казах, че чакам да видя поне няколко пъти това да се случи без да го карам насила, от тогава приключиха разговорите за деца. Това по темата за бащите.

poohito, бягай надалеч от такъв мъж.. насила хубост не става и дори и да постигнеш твоето и да имаш дете от този мъж, вътрешно няма да си удовлетворена, защото ще знаеш, че само ти си го искала.

Пухи, ти защо си убедена, че ако не си с него, ще си сама? Откъде идва тая категорична убеденост, че ако не си с него, ще градиш семейство сама?  Държиш се, сякаш вече е станало, едва ли не. Т.е. ти си правиш едно програмиране, настройка на себе си и на собствената си съдба и я закотвяш в посока, която не искаш - тотално нелогично е Опитай се да очакваш не лоши, а хубави неща. Принципът на очакването привлича... казвам го от личен опит.

изгубен-щъркел много добре те разбирам. Необходимостта на една жена дза почувства уверена подкрепа и споделена отговорност от партньора си, за да може тя да е готова за дете.
Много мисля тези 2 дни. Стигам до извода, че едва ли аз съм безгрешна и често в неговите очи нашите разговори са по-скоро обвинения от моя страна, а понякога дори обиди. В един момент той сигурно не може да разбере какво точно искам или защо го искам или защо за мен е толкова важно. Може би дори аз не мога да го обясня пред себе си. Брак ли искам, сватба ли искам, дете ли искам? Или просто искам да мога да се отпусна и да се почувствам уверена и защита, слаба и закриляна, а не постоянно да съм на щрек и да не вярвам на никого. Може би е прав в твърдението си, че това си е вътре в мен и дори да бяха различни нещата аз пак нямаше да мога да се доверя. Може би след това, което е било семейството ми в моето детство и това, което преживях с него за 3 години вече наистина няма значение и независимо какво се случи и какво направи той или било то и друг мъж аз не мога да повярвам, че някой ме обича или го е грижа за мен или ще бъде с мен в добро или в лошо. Втълпила съм си, че хората (не само партньорите) са с мен поради 2 причини, защото им се налага да го правят или защото това им носи някакви ползи. Ако нищо не го налага (служебни задължения), нямат полза, а аз съм в беда и имам нужда от помощ ще се разбягат, като мишки.
Относно това, че ако не етози човек няма да има друг. Темата е много коментирана. Преди този човек не е имало друг, който да има интерес да бъде с мен (не става въпрос за семейство, а дори и примерно да ме харесва по някакъв начин и да отдели примерно месец да сме заедно). През над 3-те години откак сме заедно не е имало друг човек, който да се заинтерсува от мен и да пожелае да ме познава. Може би просто не съм по този начин атрактивна за мъжете. Може би и за него не съм атрактивна. Понякога му го казвам. Нали съм от хората, които рано или късно си казват всичко. Просто не съм достатъчно прекрасна за да бъда нечия принцеса, а пък съм прочела доста приказки и така ми се искаше да мога да бъда.

Историята ти ,Пухи,наистина ме развълнува и предизвика много спомени,мои и на други познати..не съм преживяла точно същото,но разбирам нетърпението и очакването на нещо,което мислиш вече си заслужил,извоювал ако щеш..Когато един мъж се чувства притиснат в ъгъла ,той просто ти отвръща обратно,дори и да не го иска наистина,някак защитна реакция,просто когато се успокоиш,оставиш,нещата винаги се подреждат само,защото ти не ги "буташ".Те наистина изведнъж си дават сметка са всичко,както казаха им "светва"..така чаках 2 години за нормална връзка,за която прсото не виждах причина да не се случва и все не ставаше ,а аз все питах ,все исках да се говори..И точно ,когато си казах писна ми,отказвам се,не на него,на себе си..той се обади и каза,искам да сме заедно,осъзнах ,колко мнгоо неща си направила за мен.А относно предложението,мисля,че жените са инициаторите  то да се случи по принцип,просто подходът е по-как да кажа-отдалеко,така че те остават с впечатлението,че идеята е била тяхна..какъв е проблемът да кажеш какво искаш и да го изискаш,никой още не чете мисли.За мен нищо не е свършило,и нищо лошо не е станало,успокой се

Пухито, ще бъдеш ли щастлива с този мъж дори ако се ожените и имате дете? Както го описваш, всичко е изнасилено, на сила.

Може би аз го правя такова. Не мога да разбера? Не мога всъщност да интерпретирам дали ситуацията би била различна, ако беше друг мъж, ако беше другояче, ако не беше се случило така, че аз да се грижа за всичко за двеме ни в тези 3 години, аяко можех да вярвам, че той ще се погрижи или, че ако съм с друг той ще се грижи за мен.
Страхувам се от това, че дори и да се случат нещата, които искам винаги ще ми се струват грозни и насилени от мен. Сякаш само аз съм ги искала.
Всъщност сега дори планираме дата за това.
А той не разбира, защо това има значение. Защо ме пита за ... (позната двойка) това няма значение, ето те са заедно от по-малко от година, а тя е вече бременна. Защо ти подреждаш нещата по някакъв толкова сложен начин и као че ли просто си гониш някакви твои мечти и все не е както трябва. радвам се за ... момичето, за това че чака бебе, но аз не съм тя, аз не започнах връзка и после да отида да живея при приятеля си, да нямам разходи за наем ток и т.н., да имам известно спокойствие и да мога да се реша на бебе. Аз започнах връзка и приятеля ми дойде да живее в моята квартира боксониера, аз продължих да плащам наема и тока, понякога вече давах и пари за цигари (за него), за храна за двамата и т.н. Понякога откривах, че спестяванията ми са намалели без да знам за това. Аз инициирах преместването ни, когато можех да си го позволя, после още 1 и още 1. Аз реших кога мога да си позволя да гледам котка и после още 1. Аз решавам, кога имаме възможност да излезем на ресторант и аз плащам сметката в 80% от случайте. Това сме ние. Това не са... те и тяхната връзка. Това сме ние. Ако днес не платя аз, то утре ще ми се сервира, че няма гориво в колата, понеже  парите са отишли за вчерашното плащане. Така се случваше над 2 години и дори и сега да има някаква малка промяна просто съм вече наплашена. Очаквам, ако днес плати хляба в магазина утре да ми каже "Нямам пари за обяд. Можеш ли да ми услужиш.". Услугата е или без възмездна или ако днес ми върнат парите, утре трябва да дам двойно. Ако на 31 нямам пари за наема ще полудея, защото не мога да разчитам, че той ще го плати дори и да е казал, че ще го направи. Не вярвам. А ако забременея и съм в майчинство няма да мога да плащам наема сама и ще трябва да вярвам, че той ще се справи и ще се побъркам.

Винаги ли е бил такъв или с времето просто така се е случило? Едно е, да е нерешителен,друго е да е безперспективен..