Ама гледам и да са по-кратки постовете ми, че имам един виртуален комплекс... "дълъг пост"...
Та, защо не следваше поне в момента Джемре да обяснява на Гюней колко чувствителен е и Кузей и как се нуждае от неговото разбиране и подкрепа.
Че беше така-така си беше, но...има един елемент който е много, ама много важен/поне според мен/...и това е, че точно сега Гюней беше вече настроен на определени вълни и честоти на мислене/заради това което беше осъзнал за Кузей- че е влюбен в Джемре/.
И така вече всичко казано от Джемре се намести в една предварителна рамка която той беше вече направил в главата си. Т. е. от всичко онова което тя му казваше говорейки за Кузей той чуваше, приемаше само онова което му пасваше на него. Всяка дума от нея намери само онова свое значение и смисъл което подкрепяше само неговите вече възникнали подозрения и притеснения. Той буквално чуваше и разбираше...избирателно и пропускливо.
Защото вече беше настроен да е прав, всичко да е точно така както той си мислеше.
Имам известни съмнения дали бе на 100% умишлено и съзнателно това или само в някаква степен, защото често чисто инстинктивно човек загубва умение да чува онова което не иска или не желае/има обратен и вариант...чува и вижда само което иска/ което би довело до някакъв дискомфорт със собственото усещане за правота.
Нещо като вид защитна реакция...съвсем неосъзнавано дори като цяло и понякога.
На по-късен етап всичко бе вече с цел и умишлено...да чува или не чува/както и вижда и разбира/ само онова което му изнасяше и служеше...за това вече съм почти убедена, но за този най първи момент, именно в този разговор, особено след това прозрение за Кузей...не съм сигурна все още...имам съмнения.
Но има и нещо друго...Джемре от къде да знае на какви вълни е Гюней и какво му мъти акъла, че да внимава какво и как му казва за Кузей...
И си мисля, ако разговорът им за това което тя научи беше по-рано, а не както стана сега-защото вече имаше детайли от това което тя видя да се случва с Кузей, нямаше да се насложат нещата някак едно връз друго и да се заплете нишката.
Единият да казва едно, а другия да мисли за друго и в крайна сметка...мазало...
Много и големи АКО...ако това така и сега, а ако онова после...но няма как да се предвиди нищо предварително...и щом се е случило така, значи е имало защо.
Така е било драснато...съдба.
Аз лично вярвам в това, че има някаква предопределеност, не за абсолютно всичко и в най-малките детайли, но основните параметри на всеки живот са зададени.
И нашата намеса в тях/в параметрите/ е далеч по-малка и ограничена от това което на нас ни се иска.
Приятно гледане и до след епизода...дано успея тази вечер, че тия дни все обещавам, а ме няма никаква...