Здравейте!
Поздрави на всички в темата!
Спорен и успешен ден, че казват в сряда...не се сяда!
Дано да има-защо!!!
Интересни коментари след епизода, благодаря, че сте споделили, така се ориентирам по-добре.
Силни моменти имаше снощи, много емоционални, и мисля възлови за развитието на историята занапред.
Фокуса беше върху Кузей, забелязах нещо което до момента го нямаше в образа му, поне не бяха го засегнали от екипа, а е важно/поне според мен/ защото е като елемент от пъзела на героя Кузей и ако не отговори за него, то дава посоката в която да се търсят те от зрителите.
Кузей- видяхме го, почувствахме го, без онези защитни стени които издигаше до момента. Слаб и безпомощен, останал почти без сили да се справя с всичко което му се случваше. Останал и без желание и без вяра, че може да се справи, че трябва да се справи с хаоса и в ума и сърцето си, в живота си изобщо. Кратко и красноречиво за това как се вижда и как се чувства...като в ада, като на ония свят...
Странно как само това което другите виждаха у него, защото им беше много удобно и им пасваше на истините бе на път да деформира, изкриви собствената му представа за себе си-трайно и окончателно.
Нямаше нужда да го отхвърлят и не приемат повече, той сам го правеше при това толкова силно и негативно. Години наред определян като неудачник/общо казано/, като пречка на други/и най-вече на Гюней/ да успяват приемано от него на пръв поглед лековато и с насмешка се беше натрупало дълбоко в него и сега се отприщи като лавина която затрупваше отново само и единствено него.
Когато разказваше на Джемре как са реагирали родителите му...и специално думите за майка му бяха...тя не искаше да ме пуска...и точно тук е нещото което е много важно за мен.
Какво й каза всъщност той с тези думи? Излъга ли я...или изговори една от болките които му тежаха наред с чувството за вина заради отнетия чужд живот, заради почерненото семейство. Една от причините за гнева му, за усещането му, че е неразбран, непотребен, дори опасен за всеки около него.
Мисля си, че не това, че той излежа присъдата на брат си, а това, че когато реши да поеме вината никой не го спря, никой не каза...Кузей- не, не го прави, недей. Може би много повече от всичко му тежеше онова мълчаливо и бездушно съгласие...най-напред на собствената му майка, след това и на баща му и брат му.
Липсвало му е и му липсваше и сега само нужното му...сине- недей, братко- недей...
Тяхното не-не би го спряло, не, но щеше да му помогне да понесе товара и бремето на вината и болката. И не само тогава докато е бил там, но и сега, когато вече е на свобода.
Докато го гледах и слушах как се обвинява сам и не само за инцидента, ами за всички възможни проблеми на всеки, при това бе толкова краен и категоричен направо се уплаших...
Как мнението и оценките на другите го бяха вкарали като в зала с криви огледала и той сам не виждаше себе си, а онзи образ който бе за другите, виждаше тяхната представа за себе си, техните очаквания и техните разочарования.
Как не се е побъркал...само той си знае...
Джемре- в случая му помогна много и най-вече с това, че бе до него, че не го остави да се самосъжалява и самонаказва допълнително и излишно. Каза му, показа му, че има за какво да изправи глава независимо от всичко.
Тя наистина видя Кузей с други очи, може би го видя за първи път по-ясно и със сърцето си, почувства го.
Ама и умница излезе...как направи връзка със свирката на влака и го откри, браво на нея.
Много тактична при появата на Гюлтен и не влезе и подробности които щяха да нарушат крехкото равновесие което успяха да постигнат..и тя и той.
А и те не й бяха нужни на г-жа Гюлтен, като я знаем каква е...щеше да се вкара в "схеми и кахъри" които нямаше да са й по вкуса...
Как добре прие новината за интервю от агенцията, ех, имаше все още шанс за сбъдването на мечтите й за Джемре.
Али- сетих се покрай него и загрижеността която показа за Кузей, която потърси от други за него, за приятелството си което за пореден път защити за една песен на Г. Христов от близкото минало...Нямам нужда от много приятели... част от текста й много му пасва, по мярка му е...
Нямам нужда, нямам нужда от много приятели -
стигат ми двама-трима,
ала само такива, които в сърцата си
рани от моите болки да имат.
Ала само такива, които
с радост те срещат, с радост изпращат,
в своите редки и трудни празници
моите песни, моите песни те да запеят.
Ала само такива, които,
гръм ли удари, свят ли помръкне,
даже и в гроба да знаеш, че някой
рови земята, рови земята да те измъкне.
Али беше един...но безценен като негов приятел!
Семай- къде я намери тая красавица- калпазанка Кузей...не знам?!?
И как се намърда до него...леко по-леко...че и в позиция на негова любима вече се вижда...
Но добър каст са направили с нея...още като я видиш и се задейства предупреждение...внимание, опасност!
Не знам Али от къде го измисли това, че му действала добре на Кузей... аз освен някои "работи" които да ги определя като хубави/макар и моментни
/ друго не виждам...
Мъжка им работа и на двамата...
Гюней-той си се беше настанил удобно в ролята на една от жертвите в цялата история, което беше част от истината, ама не цялата истина. Но тя цялата не му вършеше работа, затова и не я виждаше какво остава да я осъзнае или приеме. Не може да му се отрече- никак не е глупав и без категоричен край от страна на Джемре, той си знаеше, че вече не са заедно.
Да, Джемре не му даде възможност да обясни, но и него това го устройваше повече, защото отново му осигуряваше да е жертва и по повод техните приключили отношения. Така имаше отново основания и за този си провал на връзката си с нея да обвини всеки друг/автоматично Кузей, като по подразбиране/, но не и себе си.
Не се притесни на обаждането на Али- защо ли? Според мен защото сам се чувстваше също застрашен/макар и да не го грозеше нищо такова както бе при Кузей в момента/ и бе гневен за това, че за него самия нямаше такава загриженост. И той не се чувстваше добре, но ето, че нямаше на кой да сподели, нямаше кой да се притеснява за него, но не за онова което всички очакваха от него/да бъде силен, да се справя и успява/ а за онова което той наистина чувстваше в момента. Защото аз нямам съмнения, че и той се чувстваше не по-малко зле и заради инцидента и заради всичко случило се след това, а и сега. Все пак не беше нито безсърдечен, нито безчувствен. Беше по-скоро напълно безпомощен, той знаеше най-добре, че не е онова за което го приемаха всички. Той също бе приел една чужда представа за себе си, но за разлика от тази за Кузей тя бе натоварена със свръх очаквания за него, обаче уви непосилни за него. Може би това разбираше и осъзнаваше Гюней...Никак не е лесно да приемеш, че не можеш да покриеш очакванията на останалите, особено когато те са станали и твои лични, и това, че не го казваш на глас, не си го признаваш открито не намалява смисъла и тежестта от това, че го знаеш и мислиш макар и сам.
Нищо и с Гюней не е толкова лесно и просто колкото изглежда на пръв поглед. Предполагам затова по-скоро ми е тъжно за него, дори жал, отколкото да ме ядосва.
Бану-...ще ти разрешим да говориш по телефона докато стигнем до следващата дупка...брей, какво великодушие...
Но така е...парите, средата бяха се отразили на начина й на мислене, и макар Гюней да беше уж по-специален за нея, без да се усети му говореше от високо, както положението й позволяваше.
Направи ми впечатление, че сама каза на баща си, че не би позволила никой да я нарани преди всичко тя, но не разбираше, че вече го правеше...сама се нараняваше. Защото допускаше предполагаемо и очаквано щастие от връзка с Гюней, отговора му и на нейните чувства да бъде вследствие отказа на друга, в случая на Джемре. Това за мен е вид неуважение към самата нея и то от нея, че и самонараняване-в някаква степен.
Баръш-чувстваше се застрашен от амбицията на Гюней която можеше да се осъществи чрез Бану и чувствата й към него...ето и това бе още една причина да не го харесва.
Не му убягваше нито един детайл, веднага се досети какъв е повода за щастието на Бану.
Нейното щастие обаче, заплашваше неговото поне в неговите представи.
Опасно е да се мисли в хипотези, ама Баръш от къде да знае това...
И като финал, че пак се увлякох...нещо което чак сега разбрах...
Повторните гледания ми помагат да не се ядосвам на самите истории и героите в тях. Явно е преминала първата реакция която в повечето случаи е повече емоционална и пречи/поне според мен/да се види всичко именно през очите на самите герои. Да влезеш както се казва в обувките им и да извървиш с тях част от пътя им...
Хубав ден от мен и до следваща среща довечера!
Виж целия пост
Поздрави на всички в темата!
Спорен и успешен ден, че казват в сряда...не се сяда!
Дано да има-защо!!!
Интересни коментари след епизода, благодаря, че сте споделили, така се ориентирам по-добре.
Силни моменти имаше снощи, много емоционални, и мисля възлови за развитието на историята занапред.
Фокуса беше върху Кузей, забелязах нещо което до момента го нямаше в образа му, поне не бяха го засегнали от екипа, а е важно/поне според мен/ защото е като елемент от пъзела на героя Кузей и ако не отговори за него, то дава посоката в която да се търсят те от зрителите.
Кузей- видяхме го, почувствахме го, без онези защитни стени които издигаше до момента. Слаб и безпомощен, останал почти без сили да се справя с всичко което му се случваше. Останал и без желание и без вяра, че може да се справи, че трябва да се справи с хаоса и в ума и сърцето си, в живота си изобщо. Кратко и красноречиво за това как се вижда и как се чувства...като в ада, като на ония свят...
Странно как само това което другите виждаха у него, защото им беше много удобно и им пасваше на истините бе на път да деформира, изкриви собствената му представа за себе си-трайно и окончателно.
Нямаше нужда да го отхвърлят и не приемат повече, той сам го правеше при това толкова силно и негативно. Години наред определян като неудачник/общо казано/, като пречка на други/и най-вече на Гюней/ да успяват приемано от него на пръв поглед лековато и с насмешка се беше натрупало дълбоко в него и сега се отприщи като лавина която затрупваше отново само и единствено него.
Когато разказваше на Джемре как са реагирали родителите му...и специално думите за майка му бяха...тя не искаше да ме пуска...и точно тук е нещото което е много важно за мен.
Какво й каза всъщност той с тези думи? Излъга ли я...или изговори една от болките които му тежаха наред с чувството за вина заради отнетия чужд живот, заради почерненото семейство. Една от причините за гнева му, за усещането му, че е неразбран, непотребен, дори опасен за всеки около него.
Мисля си, че не това, че той излежа присъдата на брат си, а това, че когато реши да поеме вината никой не го спря, никой не каза...Кузей- не, не го прави, недей. Може би много повече от всичко му тежеше онова мълчаливо и бездушно съгласие...най-напред на собствената му майка, след това и на баща му и брат му.
Липсвало му е и му липсваше и сега само нужното му...сине- недей, братко- недей...
Тяхното не-не би го спряло, не, но щеше да му помогне да понесе товара и бремето на вината и болката. И не само тогава докато е бил там, но и сега, когато вече е на свобода.
Докато го гледах и слушах как се обвинява сам и не само за инцидента, ами за всички възможни проблеми на всеки, при това бе толкова краен и категоричен направо се уплаших...
Как мнението и оценките на другите го бяха вкарали като в зала с криви огледала и той сам не виждаше себе си, а онзи образ който бе за другите, виждаше тяхната представа за себе си, техните очаквания и техните разочарования.
Как не се е побъркал...само той си знае...
Джемре- в случая му помогна много и най-вече с това, че бе до него, че не го остави да се самосъжалява и самонаказва допълнително и излишно. Каза му, показа му, че има за какво да изправи глава независимо от всичко.
Тя наистина видя Кузей с други очи, може би го видя за първи път по-ясно и със сърцето си, почувства го.
Ама и умница излезе...как направи връзка със свирката на влака и го откри, браво на нея.
Много тактична при появата на Гюлтен и не влезе и подробности които щяха да нарушат крехкото равновесие което успяха да постигнат..и тя и той.
А и те не й бяха нужни на г-жа Гюлтен, като я знаем каква е...щеше да се вкара в "схеми и кахъри" които нямаше да са й по вкуса...
Как добре прие новината за интервю от агенцията, ех, имаше все още шанс за сбъдването на мечтите й за Джемре.
Али- сетих се покрай него и загрижеността която показа за Кузей, която потърси от други за него, за приятелството си което за пореден път защити за една песен на Г. Христов от близкото минало...Нямам нужда от много приятели... част от текста й много му пасва, по мярка му е...
Нямам нужда, нямам нужда от много приятели -
стигат ми двама-трима,
ала само такива, които в сърцата си
рани от моите болки да имат.
Ала само такива, които
с радост те срещат, с радост изпращат,
в своите редки и трудни празници
моите песни, моите песни те да запеят.
Ала само такива, които,
гръм ли удари, свят ли помръкне,
даже и в гроба да знаеш, че някой
рови земята, рови земята да те измъкне.
Али беше един...но безценен като негов приятел!
Семай- къде я намери тая красавица- калпазанка Кузей...не знам?!?
И как се намърда до него...леко по-леко...че и в позиция на негова любима вече се вижда...
Но добър каст са направили с нея...още като я видиш и се задейства предупреждение...внимание, опасност!
Не знам Али от къде го измисли това, че му действала добре на Кузей... аз освен някои "работи" които да ги определя като хубави/макар и моментни
/ друго не виждам... Мъжка им работа и на двамата...
Гюней-той си се беше настанил удобно в ролята на една от жертвите в цялата история, което беше част от истината, ама не цялата истина. Но тя цялата не му вършеше работа, затова и не я виждаше какво остава да я осъзнае или приеме. Не може да му се отрече- никак не е глупав и без категоричен край от страна на Джемре, той си знаеше, че вече не са заедно.
Да, Джемре не му даде възможност да обясни, но и него това го устройваше повече, защото отново му осигуряваше да е жертва и по повод техните приключили отношения. Така имаше отново основания и за този си провал на връзката си с нея да обвини всеки друг/автоматично Кузей, като по подразбиране/, но не и себе си.
Не се притесни на обаждането на Али- защо ли? Според мен защото сам се чувстваше също застрашен/макар и да не го грозеше нищо такова както бе при Кузей в момента/ и бе гневен за това, че за него самия нямаше такава загриженост. И той не се чувстваше добре, но ето, че нямаше на кой да сподели, нямаше кой да се притеснява за него, но не за онова което всички очакваха от него/да бъде силен, да се справя и успява/ а за онова което той наистина чувстваше в момента. Защото аз нямам съмнения, че и той се чувстваше не по-малко зле и заради инцидента и заради всичко случило се след това, а и сега. Все пак не беше нито безсърдечен, нито безчувствен. Беше по-скоро напълно безпомощен, той знаеше най-добре, че не е онова за което го приемаха всички. Той също бе приел една чужда представа за себе си, но за разлика от тази за Кузей тя бе натоварена със свръх очаквания за него, обаче уви непосилни за него. Може би това разбираше и осъзнаваше Гюней...Никак не е лесно да приемеш, че не можеш да покриеш очакванията на останалите, особено когато те са станали и твои лични, и това, че не го казваш на глас, не си го признаваш открито не намалява смисъла и тежестта от това, че го знаеш и мислиш макар и сам.
Нищо и с Гюней не е толкова лесно и просто колкото изглежда на пръв поглед. Предполагам затова по-скоро ми е тъжно за него, дори жал, отколкото да ме ядосва.
Бану-...ще ти разрешим да говориш по телефона докато стигнем до следващата дупка...брей, какво великодушие...
Но така е...парите, средата бяха се отразили на начина й на мислене, и макар Гюней да беше уж по-специален за нея, без да се усети му говореше от високо, както положението й позволяваше.
Направи ми впечатление, че сама каза на баща си, че не би позволила никой да я нарани преди всичко тя, но не разбираше, че вече го правеше...сама се нараняваше. Защото допускаше предполагаемо и очаквано щастие от връзка с Гюней, отговора му и на нейните чувства да бъде вследствие отказа на друга, в случая на Джемре. Това за мен е вид неуважение към самата нея и то от нея, че и самонараняване-в някаква степен.
Баръш-чувстваше се застрашен от амбицията на Гюней която можеше да се осъществи чрез Бану и чувствата й към него...ето и това бе още една причина да не го харесва.
Не му убягваше нито един детайл, веднага се досети какъв е повода за щастието на Бану.
Нейното щастие обаче, заплашваше неговото поне в неговите представи.
Опасно е да се мисли в хипотези, ама Баръш от къде да знае това...
И като финал, че пак се увлякох...нещо което чак сега разбрах...
Повторните гледания ми помагат да не се ядосвам на самите истории и героите в тях. Явно е преминала първата реакция която в повечето случаи е повече емоционална и пречи/поне според мен/да се види всичко именно през очите на самите герои. Да влезеш както се казва в обувките им и да извървиш с тях част от пътя им...
Хубав ден от мен и до следваща среща довечера!
Точно в този момент тя спечели сърцето ми, оказа се истински приятел.Тя сякаш със сърцето си усети, че Кузей има нужда от подкрепата и точно в този момент, може би наистина предотврати нещо ужасно. Защото никога до този момент не бях виждала Кузей толкова отчаян и безпомощен ... Беше рухнал буквално, след срещата си с онази нещастна майка ... И Джемре заряза всичко, за да е до него в този момент, погрижи са за него като приятел, намери точните думи, вдъхна му някаква надежда, че все пак не е такова безполезно, никому ненужно същество, за каквото се мислеше ... Много силна сцена ... изиграна перфектно и от двамата! Видях и Али - безценния Али, как се тормозеше за приятеля си ... А виж, любящия, вечно загрижен брат не видях, за съжаление ... Можеше поне след последните думи на Али да реагира, знаеше какво стана, когато се появи бащата на убитото от него момче ... но за него се оказа по-важно в момента да слугува на Бану и Джан ...да си вземе бакшиша ... Много , много ме разочарова, видя се кой е наистина загрижен за Кузей. 
До по-късно! 
