Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Обичате ли стихове? - 10

  • 125 614
  • 289
# 285
Откраднати минути

Откраднах си минути тишина.
Без звуците си още по-красива.
Щом мъж обича някоя жена,
той прави всичко, за да е щастлива.

Сега не чувам нищо. Само ти
присъстваш в онемялата ми стая.
В ръцете ми – изчезнала почти –
на тихо те целувам най – накрая.

Попивам всеки полъх на парфюм
и всеки дъх от устните ти меки…
"Обичам те”, изказано на ум,
е истинско "обичам те” за всеки.

Откраднах си минути. Ти и аз.
В мълчание, което обладава.
Не се нуждае любовта от глас.
Достатъчно е да ни притежава.

Добромир Банев
Виж целия пост
# 286
Здравейте! Някой може ли да ми каже автор който пише на тема свобода, птици, полет, затвор, клетка и т.н.  Трябват ми подобни произведения за изготването на арт книга с картини на същата тематика. Благодаря предварително.
Виж целия пост
# 287
Тя се съблича, излиза и свети,
и се разтваря във всички предмети.
Бавно отпива мастилото тъмно,
за да остане завинаги будна.
Ти я докосваш, а тя вече влиза
в най- плахата гънка на нощната риза.
Тя се съблича, гаси и се готви за сън,
в който остава за дълго отвън.

Магдалена Абаджиева



Нощта разлиства залеза
и впива поглед в неговите страници.
Прочита буквите пастелни,
разтегля плахите му граници.
А книгата остава тънка, все така
събрана само във едно двустишие:
нощта към залеза сведе глава
и той по нея цветовете си издиша...

Магдалена Абаджиева
Виж целия пост
# 288
Какво и трябва на душата ми...
Един прозорец, за да излети.
Една ръка, погалила крилата и.
И мъничко вързопче със мечти.
Едно небе с измислени съзвездия.
Една Земя на кръпки от цветя.
И въжен мост. От край до край на бездната.
И две-три капки езерна вода.
Една магия бяла на разсъмване.
Едно кичурче слънчеви лъчи.
Пътека лунна някъде във тъмното.
Оранжев облак. Песничка. И...Ти.

Caribiana
Виж целия пост
# 289
Виж целия пост

Започнете да пишете...

0 резултати за

Страница 1 от 1