Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Обичате ли стихове? - 10

  • 157 380
  • 309
# 285
Откраднати минути

Откраднах си минути тишина.
Без звуците си още по-красива.
Щом мъж обича някоя жена,
той прави всичко, за да е щастлива.

Сега не чувам нищо. Само ти
присъстваш в онемялата ми стая.
В ръцете ми – изчезнала почти –
на тихо те целувам най – накрая.

Попивам всеки полъх на парфюм
и всеки дъх от устните ти меки…
"Обичам те”, изказано на ум,
е истинско "обичам те” за всеки.

Откраднах си минути. Ти и аз.
В мълчание, което обладава.
Не се нуждае любовта от глас.
Достатъчно е да ни притежава.

Добромир Банев
Виж целия пост
# 286
Здравейте! Някой може ли да ми каже автор който пише на тема свобода, птици, полет, затвор, клетка и т.н.  Трябват ми подобни произведения за изготването на арт книга с картини на същата тематика. Благодаря предварително.
Виж целия пост
# 287
Тя се съблича, излиза и свети,
и се разтваря във всички предмети.
Бавно отпива мастилото тъмно,
за да остане завинаги будна.
Ти я докосваш, а тя вече влиза
в най- плахата гънка на нощната риза.
Тя се съблича, гаси и се готви за сън,
в който остава за дълго отвън.

Магдалена Абаджиева



Нощта разлиства залеза
и впива поглед в неговите страници.
Прочита буквите пастелни,
разтегля плахите му граници.
А книгата остава тънка, все така
събрана само във едно двустишие:
нощта към залеза сведе глава
и той по нея цветовете си издиша...

Магдалена Абаджиева
Виж целия пост
# 288
Какво и трябва на душата ми...
Един прозорец, за да излети.
Една ръка, погалила крилата и.
И мъничко вързопче със мечти.
Едно небе с измислени съзвездия.
Една Земя на кръпки от цветя.
И въжен мост. От край до край на бездната.
И две-три капки езерна вода.
Една магия бяла на разсъмване.
Едно кичурче слънчеви лъчи.
Пътека лунна някъде във тъмното.
Оранжев облак. Песничка. И...Ти.

Caribiana
Виж целия пост
# 289
Виж целия пост
# 290
ПЕПЕРУДИ
(Paradise)

Криеш се зад нишки от коприна
в пашкул от чувства счупени на прах.
Самотата си превърнала в приятел,
да полетиш възпряна си от страх.

Разбирам те, познавам тъмнината,
и аз съм вярвал в призраци без плът.
Подай ръка, последвай ме и двама
ще накараме кошмарите да спрат.

“Защо избрал си мене да обичаш?”
Усмихвам се, отвръщам веднага
“Пеперудите, нима не знаеш
сами не виждат своите крила?”

Daniel Màrgnov
Виж целия пост
# 291
съществува ли още
тази любов
от която не ти се яде
не ти се спи
гъделичка те в корема
усмихваш се сам
която не те изпробва
няма его и предразсъдъци
няма стени и бариери
няма сложни думи
няма оправдания
която има вкус
на пръчица захарен памук
съществува ли още
тази любов
без страх
да дава
и да не чака
в замяна

Мартин Стратиев


Жената на мъжа
трябва да е
тази която ще запомни
когато другите идват
тази която е изтрила
спомена за предишните

винаги една
и не е задължително
докато смъртта ги раздели
жената на мъжа
е безсмъртна

тя е самодива
вечно млада
гони звездите
надига се на пръсти
през ключалката
за да види живота
сплита плитки
и слага цветя
в тъмните си
дълги коси
като гора

а погледнеш ли я
в очите
трябва да си смел
защото този поглед
замайва и убива

за жената на мъжа
се разказват легенди
проклятие
което се надяваш
да те застигне

жената на мъжа
идва толкова бързо
като буря
и толкова бързо
изчезва

тя е дете
любовница
божество

Мартин Стратиев
Виж целия пост
# 292
Ето и нещо от мен... Малко е клиширано, но ми е най-любимо от всички, които съм писала.

Ледена нощ
Сякаш скована в лед
се сгуших в дебелото одеало.
Започнах да мисля отново за теб
и за твоето татуирано тяло.

Отпивах от горчивата чаша с вино.
Спомнях си срещите ни.
Сякаш превъртах лентата в кино,
а ти ми остави само вещите си.

Остави ми и малко надежда,
а тя за ръка е хванала и малко болка.
Ти си ми слабото място или поне така изглежда.
След малко откъснах и последното парче от хартията на ролка.

Изтрих сълзите си.
Обещах си, че повече няма да вярвам в любовта.
Забравих лъжите ти.
Помниш ли когато поисках пръстен, а ти ми купи цветя ?


Виж целия пост
# 293
... а мама ми говореше по скайп
и исках да я галя по ръцете,
върху които двойка паяци
годините ѝ в мрежа вплетоха.
И исках да ѝ кажа как ми липсва,
как зее празнина в душата ми,
да ѝ разкажа тъжната си истина
и колко до сега съм се напатила,
и колко ми тежи вината...
Вината, дето бавно ме убива...
И колко всъщност мразя скайпа,
и опашатите лъжи, че съм щастлива.
... а мама ми говореше по скайп-а
и виждах във очите ѝ надежда,
че мога с всичко да се справя,
че всичко покрай мене се подрежда.
И трябваше да ѝ спестя заблудите,
но нямах сили да го сторя...
Затова се втурнах като лудите
със кармата си да се боря.

... а мама ми говореше по скайп
и колко ласкав бе гласът ѝ,
и вярваше във мене до безкрайност,
и ме побиваха студени тръпки
при мисълта, че хората са смъртни,
че утре може да потърся мама,
но с някой друг роднина да се свържа
и да ми каже - Майка ти я няма...
... а мама ми говореше по скайп,
накрая ме целуна през монитора
и аз потънах като в тайнство
и топла обич се разля в гърдите ми...

Руми Симова
Виж целия пост
# 294
Нещо много любимо. Purple Heart

"За теб ще сложа черното сако.
Ще сложа джинси. Нека е небрежно.
Не искам „но”, „ала” или „ако”.
Ще бъде както всяка вечер –
нежно.

Ще бъде, както всички предни дни.
Резонно. Безпричинно. Страстно. Потно.
В очите след това ме погледни.
Да, в тях си.
И ще бъдеш – доживотно."

Д. Банев
Виж целия пост
# 295
Раздяла

Как се случи това, не разбрахме.

Аз без тебе не мога да виждам
на небето безкрайното синьо.
Ти без мене не можеш да сещаш
на водата прохладния вкус.
Аз загубих очите си.
Ти загуби сърцето си.
Цял съм твой,
но на себе си вече не съм.
Ти си моя, но тебе те няма.

Как се случи това, не разбрахме.

Щом отново намеря очите си,
ще се върна при тебе.
Щом намериш сърцето си,
завърни се при мен.
И тогава ще бъдеш
като себе си, моя.
И тогава ще бъда
цял на себе си, твой.

Добри Жотев

И песента.
Виж целия пост
# 296
...и скитайки се в тая самота,
сред тъжните, покрити с прах руини,
съзрях аз роза, цъфнала бе тя
на мястото на нявгашни градини...
Виж целия пост
# 297
Под наем сме дошли на този свят.
И всеки ден си плащаме цената.
Животът се откупва със дела,
с горчив урок, с любов към непознати.
Животът струва! Колко ще платиш?
За всеки стойността е най-различна.
Можеш на врага си да простиш –
зависи колко силно ще обичаш.

Защо си мислиш,че е подарен?
Че просто ти е даден за заслуги?
Прахосвайки един единствен ден
ти губиш много, страшно много губиш.
Не трупай вещи, трупай простота,
отрупвай се с емоции и радост.
И ако ти останат до нощта,
със утрото раздай ги на приятел.
От гроба няма кой да те спаси.
И времето безмилостно изтича.

Не са ти нужни къщи и коли,
а някой който теб да заобича.
За кратко си дошъл на този свят.
Не ти е нужно да градиш палати.
Гради надежда, вяра, доброта.
Създай живот, жадувай свободата.
И знай, че красотата е тъга.
От залеза днес по-красиво няма!
Залязвай със достойнство, без вина.
И със усмивка силна и голяма.
Живей така,че в сетния ти ден
децата ти със гордост да закрачат.
Врагът ти да склони глава,
а небесата силно да заплачат.

Горяна Панайотова
Виж целия пост
# 298
                                    ПОКАЗАНИЯ НА КУМЧО ВЪЛЧО

Вината ми навярно е огромна,
но аз изпитвам гняв - а не вина.

За шапката ли питате? - не помня...
Щом казвате, червена е била...
Запомних й очите! Мили боже,
каква ти шапка, нейните очи
танцуваха по вълчата ми кожа.
А после много дълго се мълчи...
Продумахме, едва когато здрачът
узря във сламената й коса.
Тя беше нежна, да ми бе палача,
да бях умрял от нейната ръка!
Но не умрях. Строих си вълчи кули:
тя ще остане в моята гора,
лицето на луната ще затулим -
а след това ще ми роди деца...
И тъкмо бях пронизан от човечност,
когато стана да се облече.
Отиваше си! Чух я как изрече:
"Да знаеш, че си готино вълче!"
Настигнах я. Способен бях на всичко.
Дори на смърт, за да остане тук.
 
Изядох я, защото я обичах.
Не можех да я поделя със друг.

                                  Камелия Кондова
Виж целия пост
# 299
Понякога ми липсваш .
До изтръпване .
Като късметче те намирам .
В спомени ....
И пак те имам . Във сърцето си .
Прошепвам те .....
едва отронено .
Заспиваш върху устните ми ....
неизречен .
Сънуваш в мен .
Сънуваш Любовта ми .
Откривам се във теб .
И теб във себе си .
И само искам ....да останеш ....

Радосвета Аврамова - Caribiana
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия