Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Обичате ли стихове? - 10

  • 134 054
  • 290
# 285
Откраднати минути

Откраднах си минути тишина.
Без звуците си още по-красива.
Щом мъж обича някоя жена,
той прави всичко, за да е щастлива.

Сега не чувам нищо. Само ти
присъстваш в онемялата ми стая.
В ръцете ми – изчезнала почти –
на тихо те целувам най – накрая.

Попивам всеки полъх на парфюм
и всеки дъх от устните ти меки…
"Обичам те”, изказано на ум,
е истинско "обичам те” за всеки.

Откраднах си минути. Ти и аз.
В мълчание, което обладава.
Не се нуждае любовта от глас.
Достатъчно е да ни притежава.

Добромир Банев
Виж целия пост
# 286
Здравейте! Някой може ли да ми каже автор който пише на тема свобода, птици, полет, затвор, клетка и т.н.  Трябват ми подобни произведения за изготването на арт книга с картини на същата тематика. Благодаря предварително.
Виж целия пост
# 287
Тя се съблича, излиза и свети,
и се разтваря във всички предмети.
Бавно отпива мастилото тъмно,
за да остане завинаги будна.
Ти я докосваш, а тя вече влиза
в най- плахата гънка на нощната риза.
Тя се съблича, гаси и се готви за сън,
в който остава за дълго отвън.

Магдалена Абаджиева



Нощта разлиства залеза
и впива поглед в неговите страници.
Прочита буквите пастелни,
разтегля плахите му граници.
А книгата остава тънка, все така
събрана само във едно двустишие:
нощта към залеза сведе глава
и той по нея цветовете си издиша...

Магдалена Абаджиева
Виж целия пост
# 288
Какво и трябва на душата ми...
Един прозорец, за да излети.
Една ръка, погалила крилата и.
И мъничко вързопче със мечти.
Едно небе с измислени съзвездия.
Една Земя на кръпки от цветя.
И въжен мост. От край до край на бездната.
И две-три капки езерна вода.
Една магия бяла на разсъмване.
Едно кичурче слънчеви лъчи.
Пътека лунна някъде във тъмното.
Оранжев облак. Песничка. И...Ти.

Caribiana
Виж целия пост
# 289
Виж целия пост
# 290
ПЕПЕРУДИ
(Paradise)

Криеш се зад нишки от коприна
в пашкул от чувства счупени на прах.
Самотата си превърнала в приятел,
да полетиш възпряна си от страх.

Разбирам те, познавам тъмнината,
и аз съм вярвал в призраци без плът.
Подай ръка, последвай ме и двама
ще накараме кошмарите да спрат.

“Защо избрал си мене да обичаш?”
Усмихвам се, отвръщам веднага
“Пеперудите, нима не знаеш
сами не виждат своите крила?”

Daniel Màrgnov
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1