Maй всички трябва да почетем за позитивното възпитание 
Виж целия пост
Боят, като възпитателно средство ?!
- Публикувана: 14 окт. 2004, 12:26 ч.
- Последно мнение: 20 окт. 2004, 23:15 ч.
# 16
14 окт. 2004, 18:36 ч.
Оох, отдъхнах си малко и аз. Не мога да си кривя душата и да взема сега да ви обяснявам как изобщо само песнички пея (както каза по-горе някой). Ми не пея, а повечко викам така като се замисля (точно толкова градивно като BOO). Отвреме-навреме по-рядко слава богу шляпвам памперс или лапи. Ефектът обаче нещо не ми харесва - нито с говорене и обясняване, нито с шляпане и отвреме-навреме се виждам в чудо. Като му се скарам, Бимбото започва да ме гледа адски сърдито, идва и ме плясва или ревва театрално(това мнооого добре сме го научили).
Виж целия пост
# 17
14 окт. 2004, 19:20 ч.
Слава Богу, крясъците почти винаги помагат и не се налага много да цапкам ръчичките, че много ми е болно, когато го правя. Но аз и за крясъците се чувствам виновна... Как така не мога всеки път да съм спокойна, а понякога просто кресвам без да искам?
Виж целия пост
# 18
15 окт. 2004, 09:55 ч.
Ами защото сме ПРОСТО хора- понякога изнервени, депресирани, без настроение.
Когато съм спокойна и в добро настроение: и да прави бели не се дразня, обяснявам и дори шеговито й казвам, че е дяволче. Съответно щерката се държи много добре.
Като съм изнервена - хващам се , че крещя за глупости и тогава тя още повече се заинатява. Направо омагьосан кръг: тя лоша- аз лоша - тя още по-лоша.....
А тя милата се обижда - не я боли като я шляпна, ама емоционално се разстройва и понякога се затваря в стаята си.
За да се овладея навреме понякога си хапя с все сила десния показалец /вече имам мазолче там
/. Лапето вече е голямо и като ме види казва: Ти си ми ядосана, нали? 
Не знам дали ще ви помогне такъв подход, но при мен пръста ми го отнася по-често
Виж целия пост
Цитат на: boo
Но аз и за крясъците се чувствам виновна... Как така не мога всеки път да съм спокойна, а понякога просто кресвам без да искам?
Ами защото сме ПРОСТО хора- понякога изнервени, депресирани, без настроение.
Когато съм спокойна и в добро настроение: и да прави бели не се дразня, обяснявам и дори шеговито й казвам, че е дяволче. Съответно щерката се държи много добре.
Като съм изнервена - хващам се , че крещя за глупости и тогава тя още повече се заинатява. Направо омагьосан кръг: тя лоша- аз лоша - тя още по-лоша.....
А тя милата се обижда - не я боли като я шляпна, ама емоционално се разстройва и понякога се затваря в стаята си.
За да се овладея навреме понякога си хапя с все сила десния показалец /вече имам мазолче там
/. Лапето вече е голямо и като ме види казва: Ти си ми ядосана, нали? Не знам дали ще ви помогне такъв подход, но при мен пръста ми го отнася по-често 
# 19
15 окт. 2004, 10:55 ч.
Щерка ми:
"Ти не разбра ли, че с бой нищо не се постига..."!
А сега де! Нито с бой, нито с наказание, нито с разговори...май ще повярвам на думите на племенника, че "просто сме в такава възраст - не, че сме лоши
...!" 
Виж целия пост
"Ти не разбра ли, че с бой нищо не се постига..."!
А сега де! Нито с бой, нито с наказание, нито с разговори...май ще повярвам на думите на племенника, че "просто сме в такава възраст - не, че сме лоши
...!"
# 20
15 окт. 2004, 11:20 ч.
Не мисля, че боят е средство за възпитание!
Голямата ми дъщеря е на 9г и мога най-отговорно да заявя, че не знае какво е дори шамар по дупето! Много се чуди, като чуе за някой от съучениците си, че е ял бой от родителите си!
Не мога да натрапвам мнение, всеки сам определя как да възпитава децата си, аз ще опитам и с малкия да се справя без бой. Вярно е, че децата имат нужда от граница, за да растат здрави и спокойни те трябва да знаят до къде е позволено и с лошото си поведение те правят точно това. От нас/родителите/ зависи как ще му покажем докъде може да стигне. Аз лично не съм съгласна, че "боят му е майката"
С голямата щерка, винаги като ми изкараше нервите и ми е идвало да "раздам правосъдие", ме спираше факта, че аз съм голямата, аз мога да направя всичко - да я набия, накажа и т.н.,
за мен просто не е честно
Има и други начини!
Може би мисля така, защото мен никога не са ме удряли
Виж целия пост
Голямата ми дъщеря е на 9г и мога най-отговорно да заявя, че не знае какво е дори шамар по дупето! Много се чуди, като чуе за някой от съучениците си, че е ял бой от родителите си!
Не мога да натрапвам мнение, всеки сам определя как да възпитава децата си, аз ще опитам и с малкия да се справя без бой. Вярно е, че децата имат нужда от граница, за да растат здрави и спокойни те трябва да знаят до къде е позволено и с лошото си поведение те правят точно това. От нас/родителите/ зависи как ще му покажем докъде може да стигне. Аз лично не съм съгласна, че "боят му е майката"
С голямата щерка, винаги като ми изкараше нервите и ми е идвало да "раздам правосъдие", ме спираше факта, че аз съм голямата, аз мога да направя всичко - да я набия, накажа и т.н.,
за мен просто не е честно
Има и други начини!Може би мисля така, защото мен никога не са ме удряли
# 21
15 окт. 2004, 11:44 ч.
Ами аз като бях малка съм била бита за щяло и не щяло......... и сега не обичам майка си......... за съжаление 
... Просто толкова ме е тормозила, че нищо не ми е останало 
За възпитанието на моите деца - Не давам и прашинка да падне отгоре им
. Поскарвам им се понякога, но НИКОГА не съм им посягала да ги ударя... нито по дупето и по ръката даже! Побоят над деца е нещо просташко което не мога и до ден днешен да си обесня 
Един ден в Бургас - преди две години........ - видях една майка с количка която заби два ама такива шамара на детенцето което беше в количката ....... само защото изсипа торбата с пуканките........... НА мова му викам / ПРОСТОТИЯ ..................... Значи ако ще го бие за нещо толкова малко.......представете си какво е когато са насаме в къщи .............Такива простаци трябва да ги съдят!
............................................
...........
Виж целия пост
... Просто толкова ме е тормозила, че нищо не ми е останало За възпитанието на моите деца - Не давам и прашинка да падне отгоре им
. Поскарвам им се понякога, но НИКОГА не съм им посягала да ги ударя... нито по дупето и по ръката даже! Побоят над деца е нещо просташко което не мога и до ден днешен да си обесня Един ден в Бургас - преди две години........ - видях една майка с количка която заби два ама такива шамара на детенцето което беше в количката ....... само защото изсипа торбата с пуканките........... НА мова му викам / ПРОСТОТИЯ ..................... Значи ако ще го бие за нещо толкова малко.......представете си какво е когато са насаме в къщи
.............Такива простаци трябва да ги съдят! ............................................
...........
# 22
15 окт. 2004, 14:19 ч.
Не, не става дума да се пребиват децата, тук всички сме съгласни. Нито дори да се бият. За плескането през ръчичката - не знам, ясно ми е, че и това не е добър вариант, но като си излезна от кожата, предпочитам това, пред шамар, не боли така и не унижава детето толкова...мисля аз.
Кажете ми, как се справте с писъците? Дъщеря ми ми прилага терапия със звуци - когато не й позволявам нещо, понякога започва да пищи "Ааааааа-ааааааа-ааааа", ама с много тънко гласче, пронизително и безспирно, просто да полудее човек. Понякога и аз пищя с нея, за да го обърна на смях, но понякога или не става, или вече съм луднала и нямам нерви да играя на писъци. Дайте адекватни идеи?
Виж целия пост
Кажете ми, как се справте с писъците? Дъщеря ми ми прилага терапия със звуци - когато не й позволявам нещо, понякога започва да пищи "Ааааааа-ааааааа-ааааа", ама с много тънко гласче, пронизително и безспирно, просто да полудее човек. Понякога и аз пищя с нея, за да го обърна на смях, но понякога или не става, или вече съм луднала и нямам нерви да играя на писъци. Дайте адекватни идеи?
# 23
15 окт. 2004, 14:21 ч.
а от де знаеш дететнцето какви други пакости е сътворило преди пакета с пуканките? може би нервите й не са издържали. не бързай да съдиш така бързо от нещо инцидентно, което си видяла
Виж целия пост
Цитат на: kristal_97
Ами аз като бях малка съм била бита за щяло и не щяло......... и сега не обичам майка си......... за съжаление ... Просто толкова ме е тормозила, че нищо не ми е останало
За възпитанието на моите деца - Не давам и прашинка да падне отгоре им . Поскарвам им се понякога, но НИКОГА не съм им посягала да ги ударя... нито по дупето и по ръката даже! Побоят над деца е нещо просташко което не мога и до ден днешен да си обесня
Един ден в Бургас - преди две години........ - видях една майка с количка която заби два ама такива шамара на детенцето което беше в количката ....... само защото изсипа торбата с пуканките........... НА мова му викам / ПРОСТОТИЯ ..................... Значи ако ще го бие за нещо толкова малко.......представете си какво е когато са насаме в къщи .............Такива простаци трябва да ги съдят!
............................................
...........
... Просто толкова ме е тормозила, че нищо не ми е останало За възпитанието на моите деца - Не давам и прашинка да падне отгоре им
. Поскарвам им се понякога, но НИКОГА не съм им посягала да ги ударя... нито по дупето и по ръката даже! Побоят над деца е нещо просташко което не мога и до ден днешен да си обесня Един ден в Бургас - преди две години........ - видях една майка с количка която заби два ама такива шамара на детенцето което беше в количката ....... само защото изсипа торбата с пуканките........... НА мова му викам / ПРОСТОТИЯ ..................... Значи ако ще го бие за нещо толкова малко.......представете си какво е когато са насаме в къщи
.............Такива простаци трябва да ги съдят! ............................................
...........
а от де знаеш дететнцето какви други пакости е сътворило преди пакета с пуканките? може би нервите й не са издържали. не бързай да съдиш така бързо от нещо инцидентно, което си видяла
# 24
15 окт. 2004, 14:24 ч.
Боо !
Когато дъщеричката ти започне да вика и да си иска нейното, просто се прави че не я забелязваш..... Аз така правя! - Намирам си нещо да върша (например да раздигна това и онова .... да подредя играчките....) и тя като види че не действа - сама ще се откаже след няколко минути
При нас действа отлично! Не им обръщам внимание, и те просто след няколко минути рев се осъзнават че нищо не се постига....... ..... и си намират с нещо друго да се занимават...
Виж целия пост
Когато дъщеричката ти започне да вика и да си иска нейното, просто се прави че не я забелязваш..... Аз така правя! - Намирам си нещо да върша (например да раздигна това и онова .... да подредя играчките....) и тя като види че не действа - сама ще се откаже след няколко минути
При нас действа отлично! Не им обръщам внимание, и те просто след няколко минути рев се осъзнават че нищо не се постига.......
..... и си намират с нещо друго да се занимават... 
# 25
15 окт. 2004, 14:26 ч.
Между другото, сетих се за нещо, което преди време доста ме впечатли.
Не че агитирам някого да си пердаши детето-не ме разбирайте погрешно! Ето за какво става въпрос:
Мой приятел се ожени за американка, имат 2 момченца и живеят в България. Една вечер цялото семейство ни беше на гости. По-малкото дете тогава беше на около 2-2,5 години. Цяла вечер не миряса-дивееше, тичаше, пищеше.... добре се забавляваше, но направо ни наду главите. Майка му на няколко пъти му направи забележка-Тц! Никаква реакция. Когато хлапето попрекали тя го хвана за ръка, заведе го в съседната стая, затвори вратата и от там се чуха два звучни шамара (стаята е преходна и всичко се чува). Последва някакво тихо дъръ-бъръ-явно още малко се повъзпитаваха. След това отвориха вратата и хлапето излезе спокойно, ухилено, все едно че нищо не е било. Шамарите бяха изядени на 4 очи, никой не беше станал свидетел на унижението, достойнството му беше запазено. Много ме изкефи майката.
Пак казвам-никого не агитирам да си бие децата. Но все пак, ако пердахът е наложителен или почти неизбежен, може да се подходи по някакъв подобен начин-поне пред останалите детето да не се чувства унизено.
Виж целия пост
Не че агитирам някого да си пердаши детето-не ме разбирайте погрешно! Ето за какво става въпрос:
Мой приятел се ожени за американка, имат 2 момченца и живеят в България. Една вечер цялото семейство ни беше на гости. По-малкото дете тогава беше на около 2-2,5 години. Цяла вечер не миряса-дивееше, тичаше, пищеше.... добре се забавляваше, но направо ни наду главите. Майка му на няколко пъти му направи забележка-Тц! Никаква реакция. Когато хлапето попрекали тя го хвана за ръка, заведе го в съседната стая, затвори вратата и от там се чуха два звучни шамара (стаята е преходна и всичко се чува). Последва някакво тихо дъръ-бъръ-явно още малко се повъзпитаваха. След това отвориха вратата и хлапето излезе спокойно, ухилено, все едно че нищо не е било. Шамарите бяха изядени на 4 очи, никой не беше станал свидетел на унижението, достойнството му беше запазено. Много ме изкефи майката.
Пак казвам-никого не агитирам да си бие децата. Но все пак, ако пердахът е наложителен или почти неизбежен, може да се подходи по някакъв подобен начин-поне пред останалите детето да не се чувства унизено.
# 26
15 окт. 2004, 14:26 ч.
а от де знаеш дететнцето какви други пакости е сътворило преди пакета с пуканките? може би нервите й не са издържали. не бързай да съдиш така бързо от нещо инцидентно, което си видяла
Нервите и не са издържали??? А какво ми ти разбира едно детенце на около годинка от шамар??? ТА значи вместо да му се обесни какво може да се прави и какво не - ПРАС - ШАМАР ............
Добре че не всички разсъждават така.
Ако тука в Норвегия някой си зашлеви така детето - ще му се отнемат родителските права като нищо..... И тогва - Довиждане детенце!! А да не говорим и за останали последици......
Нали уж към Европа вървим, а какво се получава накрая ????
Виж целия пост
Цитат на: Julie
Цитат на: kristal_97
Ами аз като бях малка съм била бита за щяло и не щяло......... и сега не обичам майка си......... за съжаление ... Просто толкова ме е тормозила, че нищо не ми е останало
За възпитанието на моите деца - Не давам и прашинка да падне отгоре им . Поскарвам им се понякога, но НИКОГА не съм им посягала да ги ударя... нито по дупето и по ръката даже! Побоят над деца е нещо просташко което не мога и до ден днешен да си обесня
Един ден в Бургас - преди две години........ - видях една майка с количка която заби два ама такива шамара на детенцето което беше в количката ....... само защото изсипа торбата с пуканките........... НА мова му викам / ПРОСТОТИЯ ..................... Значи ако ще го бие за нещо толкова малко.......представете си какво е когато са насаме в къщи .............Такива простаци трябва да ги съдят!
............................................
...........
... Просто толкова ме е тормозила, че нищо не ми е останало За възпитанието на моите деца - Не давам и прашинка да падне отгоре им
. Поскарвам им се понякога, но НИКОГА не съм им посягала да ги ударя... нито по дупето и по ръката даже! Побоят над деца е нещо просташко което не мога и до ден днешен да си обесня Един ден в Бургас - преди две години........ - видях една майка с количка която заби два ама такива шамара на детенцето което беше в количката ....... само защото изсипа торбата с пуканките........... НА мова му викам / ПРОСТОТИЯ ..................... Значи ако ще го бие за нещо толкова малко.......представете си какво е когато са насаме в къщи
.............Такива простаци трябва да ги съдят! ............................................
...........
а от де знаеш дететнцето какви други пакости е сътворило преди пакета с пуканките? може би нервите й не са издържали. не бързай да съдиш така бързо от нещо инцидентно, което си видяла
Нервите и не са издържали??? А какво ми ти разбира едно детенце на около годинка от шамар??? ТА значи вместо да му се обесни какво може да се прави и какво не - ПРАС - ШАМАР ............
Добре че не всички разсъждават така.
Ако тука в Норвегия някой си зашлеви така детето - ще му се отнемат родителските права като нищо..... И тогва - Довиждане детенце!! А да не говорим и за останали последици......
Нали уж към Европа вървим, а какво се получава накрая ????
# 27
15 окт. 2004, 14:29 ч.
о моля те
ти се изкара егати светицата!!!!!
РОДИТЕЛИТЕ СЪЩО СА ХОРА И ГРЕШАТ! ВСИЧКИ ИМАМЕ НЕРВИ!
гледай си децата както прецениш, не съди другите - не си Господ.
Виж целия пост
ти се изкара егати светицата!!!!!
РОДИТЕЛИТЕ СЪЩО СА ХОРА И ГРЕШАТ! ВСИЧКИ ИМАМЕ НЕРВИ!
гледай си децата както прецениш, не съди другите - не си Господ.
# 28
15 окт. 2004, 14:30 ч.
е тва е. спестете унижението на децата. те най-вече от това се засягат!
Виж целия пост
Цитат на: Vivi
Между другото, сетих се за нещо, което преди време доста ме впечатли.
Не че агитирам някого да си пердаши детето-не ме разбирайте погрешно! Ето за какво става въпрос:
Мой приятел се ожени за американка, имат 2 момченца и живеят в България. Една вечер цялото семейство ни беше на гости. По-малкото дете тогава беше на около 2-2,5 години. Цяла вечер не миряса-дивееше, тичаше, пищеше.... добре се забавляваше, но направо ни наду главите. Майка му на няколко пъти му направи забележка-Тц! Никаква реакция. Когато хлапето попрекали тя го хвана за ръка, заведе го в съседната стая, затвори вратата и от там се чуха два звучни шамара (стаята е преходна и всичко се чува). Последва някакво тихо дъръ-бъръ-явно още малко се повъзпитаваха. След това отвориха вратата и хлапето излезе спокойно, ухилено, все едно че нищо не е било. Шамарите бяха изядени на 4 очи, никой не беше станал свидетел на унижението, достойнството му беше запазено. Много ме изкефи майката.
Пак казвам-никого не агитирам да си бие децата. Но все пак, ако пердахът е наложителен или почти неизбежен, може да се подходи по някакъв подобен начин-поне пред останалите детето да не се чувства унизено.
Не че агитирам някого да си пердаши детето-не ме разбирайте погрешно! Ето за какво става въпрос:
Мой приятел се ожени за американка, имат 2 момченца и живеят в България. Една вечер цялото семейство ни беше на гости. По-малкото дете тогава беше на около 2-2,5 години. Цяла вечер не миряса-дивееше, тичаше, пищеше.... добре се забавляваше, но направо ни наду главите. Майка му на няколко пъти му направи забележка-Тц! Никаква реакция. Когато хлапето попрекали тя го хвана за ръка, заведе го в съседната стая, затвори вратата и от там се чуха два звучни шамара (стаята е преходна и всичко се чува). Последва някакво тихо дъръ-бъръ-явно още малко се повъзпитаваха. След това отвориха вратата и хлапето излезе спокойно, ухилено, все едно че нищо не е било. Шамарите бяха изядени на 4 очи, никой не беше станал свидетел на унижението, достойнството му беше запазено. Много ме изкефи майката.
Пак казвам-никого не агитирам да си бие децата. Но все пак, ако пердахът е наложителен или почти неизбежен, може да се подходи по някакъв подобен начин-поне пред останалите детето да не се чувства унизено.
е тва е. спестете унижението на децата. те най-вече от това се засягат!
# 29
15 окт. 2004, 14:33 ч.
ха ха ха.... Съжалявам но повече хич няма да ти отговарям.
Щом си ти е такова мнението / ОК!
Моето мнение няма да се промени от това или онова
А за светица - не съм!! Но нервите си ги пазя за себе си .. Не си го изкарвам на другите когато на мен ми е криво........
Ти обаче също не си Господ..... Да не ти става криво от това че не всички разсъждават като теб??? Защото ако ти разсъждаваш така - не означава че всички трябва да са съгласни
Виж целия пост
Цитат на: Julie
о моля те
ти се изкара егати светицата!!!!!
РОДИТЕЛИТЕ СЪЩО СА ХОРА И ГРЕШАТ! ВСИЧКИ ИМАМЕ НЕРВИ!
гледай си децата както прецениш, не съди другите - не си Господ.
ти се изкара егати светицата!!!!!
РОДИТЕЛИТЕ СЪЩО СА ХОРА И ГРЕШАТ! ВСИЧКИ ИМАМЕ НЕРВИ!
гледай си децата както прецениш, не съди другите - не си Господ.
ха ха ха.... Съжалявам но повече хич няма да ти отговарям.
Щом си ти е такова мнението / ОК!
Моето мнение няма да се промени от това или онова
А за светица - не съм!! Но нервите си ги пазя за себе си
.. Не си го изкарвам на другите когато на мен ми е криво........ Ти обаче също не си Господ..... Да не ти става криво от това че не всички разсъждават като теб??? Защото ако ти разсъждаваш така - не означава че всички трябва да са съгласни
Препоръчани теми