Раждането - страх или щастие

  • 3 306
  • 100
# 90
Не знам защо, но при мен нямаше страх. Бях си наумила, че раждането няма да бъде сложна работа  Laughing  Когато лекарката ми каза, че може би до края на седмицата ще родя (десетина дни преди термина), за мое голямо учудване изпитах само огромно облекчение и радост.
После нещата така се стекоха, че нямаше кога да изпитвам страх- бях на кръчма, реших да мина да ме види докторката, тя ме остави в болницата, че било време, контракциите бяха като цяло слаби... имаше само един период от около половин час, таман преди същинското раждане, когато се засилиха дотолкова, че мислех да казвам на докторката, че се отказвам Laughing И хоп, докато се усетя, бебокът излязъл, целият процес беше има-няма пет часа, бях на крака през цялото време, обикалях коридорите и слушах другите бебоци как плачат- просто нямаше какво да ме накара да се уплаша.
Като се появи бебка изпитвах само огромно облекчение и щастие, че съм си свършила работа. Mr. Green
Страхът дойде после, когато не ми я дадоха два дни, но това е друга тема...
Виж целия пост
# 91
Изпитвах страх при двете фалшиви тревоги.Въпреки това не исках епидурална упойка.Когато настъпи самото раждане, страхът се беше изпарил.Исках по-бързо да прегърна малката си кукличка(преносвах 6 ден).Когато я видях-щастието ме заля.
Виж целия пост
# 92
Страх от неизвестното и щастие от толкова дълго чаканото събитие Hug

 newsm10
Виж целия пост
# 93
Страх изпитах когато влезнах в родилното.Преди това нямах търпение да влезна,преносих 5 дена.Когато родих и си видях бебчето бях най-щастливата жена Heart Eyes.
Виж целия пост
# 94
Определено много ме беше страх докато не получих първите контракции,а тогава разбрах че не е толкова страшно и не е болка за умиране.А когато бебка ме риташе по краката докато отрежат пъпната връв(която беше много къса)разбрах че всяка болка си заслужава да бъде изтърпяна.
Виж целия пост
# 95
Никакъв страх не изпитвах ,но само защото ми объркаха термина с 1месец newsm09 ,което означава,че аз чаках да родя в продължение на дълги и изморителни 30 дни  smile3507 .И когато и дойде времето на Виви,да ме приемат в родилно ,нямаше по щастлив от мен човек newsm44 newsm68 newsm44 ,нямах търпение всичко да свърши ,да си я видя жива и здрава и да се прибера у дома newsm53 newsm53 newsm53 !!!!!!!!!
Виж целия пост
# 96
Първия път се притеснявах по скоро как ще мине всичко. А втория като знаех какво е и си ме беше страх но до момента на първите контракции. След това се успокоих знаех че ще се справя.
Виж целия пост
# 97
Първия път-нямах никакъв страх,защото не знаех какво ме очаква!
Втория път се бях уговорила за епидурална и се самоуспокоявах,че няма страшно!Няма да изпитам същите болки.Но сметките ми излезнаха криви.Приеха ме с 6 см. разкритие,бях изпуснала момента за поставяне на упойката и тогава нахлу спомена от първото ми раждане,но след 40 минути бях родила и дори се разревах от щастие!
Виж целия пост
# 98
Още с влизането в родилното, изпитвах смесени чувства - страх от непознатото и щастие, че след дългото чкане ще видя бебка Mr. Green
Виж целия пост
# 99
Първият път много се страхувах и то повече дали ще се роди живо и здраво бебче,вторият път нямах много време за емоции,защото стана бързо,но по-скоро бях спокойна и накрая супер щастлива от развръзката Grinning
Виж целия пост
# 100
Определено ЩАСТИЕ!
За мой късмет и двамата се родиха бързо и лесно.Никога не съм била по-щастлива. newsm53                       love001                                 love001
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия