Грешки в началото

Пък и при хранене от двете гърди на хранене се стимулират гърдите по-често което е добре за тях за да произвеждат повече кърма.Защото при кърмене само от едната се получава от по 6 часа почивка за тях,съответно липсва стимулация и те произвеждат само когато суче детето от тях-по-малко кърма.Изобщо тази практика и тези съвети давани от лекарите не са съвсем адекватни.Ако жената иска да кърми то трябва да потърси консултант по кърмене.И в никакъв случай да не се доверява на съветите на педиатъра на детето.Вярно,лекари са,учили са-но в зората на влизане на АМ в България!Това кърмене под час,по 15 минути на гърда със задължителната нощна почивка на стомахчето,вода между кърменията ако още не е дошъл часа за хранене са съвети за отбиване.Затова кърмещи жени в България не останаха,статистиките сочат че около 85% от жените спират да кърмят през 3-ти месец,останалите 10 до 12 % дават на бебетата си НЯКАКВО КОЛИЧЕСТВО кърма(не изцяло кърмени),а само 1 или 2 % от бебетата са до 6-ти месец изцяло на кърма.Какво ви говори това?Затова отдавна говоря майките да не се доверяват на съветите на педиатрите(самите те са кърмили по няколко СЕДМИЦИ)какви съвети искате да ви дадат.Питайте патило,не старило.

И аз от докторски съвети не можах да кърмя. 

Здравейте и от мен.Да споделя моя опит относно кърменето.Преди да родя дъщеря си имах "компетентното "мнение на няколко доктори,че няма да мога да кърмя.Каналите ми били запушени и имам мастит и образувам доброкачествени бучки(вследствие на 3 стонтани аборта първият от които в 28г.с.)Когато бях бременна още в 4 мес. започна да тече коластра и много се замислех дали не грешат докторите.Когато родих имах много кърма,а и дъщеря ми беше много лакома.Проблема при нас беше ,че първият месец спеше по 5-6 часа и после се събуждаше с ужасен апетит.Да бърза да суче започваше да се дави и повръща.Отказа да суче към 40 ден .Узобщо не слушах съветите да я будя през 3 часа,казвах си когато и дойде времето тя сама ще си поиска.Понеже имах много кърма(след като се е нахранила изхвърлях по почти 1 л)реших да се цедя и и давах от шише .До 4 мес включително наддаваше по 1,300кг ,а 5-6 по 0,900 кг.Когато ходихме на консултация доктора ме питаше с какво съм я била хранила,че наддава така.Добре,че не послушах бабите ,че не искала да суче,защото кърмата ми била рядка.Ако е била такава тя нямаше да наддава по толкова.Не знам какво стана и как ми спря кърмата,но когато стана на 6 мес.една сутрин просто не можах да изцедя и капка(а вечерта съм изцедила поне 1л)За мое огромно съжаление тогава не знаех,че мога да я замразявам.
И от тук един съвет към неопитните(ако не е нахално де)не слушайте никого освен интуицията и бебо.Те ще ви поскажат как да постъпите.Успех от мен и няма по ценно време от това да кърмите.

Супер тема! Браво! Всичко, което си казала и аз от първа ръка преживях и подкрепям думите ти напълно. За Брионията и на мен много ми помогна за бучките, но преди прием е хубаво консултация с хомеопат за подходящата доза

Иначе да допълня и аз с малко натрупан опит. Дъщеря ми е само на кърма от деня, в който се роди. Съвета за режима и аз го получих от лекарката, но вече доста бях чела и само поклатих глава уж в знак на съгласие. Друг съвет - за да почине коремчето през нощта, ако се събуди бебето да й давам вода или глюкоза. Как пък не, ще плаче детето от глад, а аз ще я тъпча с глюкоза, а какво става с кърменето като няма стимулация нощем?? Това не го спомена лекарката, добре, че аз самата бях подготвена иначе едва ли още щях да кърмя. При проблема с бучките и последвалата температура, бях посъветвана от лекар да спра да кърмя, защото съм с Т и също ми беше казано, че щом съм имала такъв проблем, значи скоро кърмата ми щяла да свърши и да си купя АМ. Пълни глупости! Не спрях да кърмя, бучките се изчистиха с кърмене и хомеопатия и кърма си имам. Не се влияйте от такива коментари като "кърмата ти ще спре, защото моята спря еди кога си", "няма да можеш да кърмиш"...Хората са много несъобразителни и не знаят какъв шок предизвикват тези думи у една начинаеща майка. Бъдете силни, редовното слагане на гърда и вашата упоритост няма да позволи на кърмата да свърши. Разранените зърна също са само етап. Да, боли много, но постепенно зарастват и после всичко е ок. Въпроса е да сменяте позите и да откриете най-ефективната за вас и бебчето и да внимавате да захапва правилно. Клипчета и статии по въпроса много. Не се колебайте да се свържете с консултант. Много са мили и помагат!
Друга глупост - ако не сте горда притежателка на голям бюст, то тогава няма да имате достатъчно кърма. Количеството кърма не зависи от размера на бюста, а и на вас не ви трябват литри, а достатъчно, за да бъде сито бебето. Организмът си регулира кърмата и всичко постепенно си идва на мястото. Аз бях потресена, когато свекър ми реши, че детето ще стои гладно, защото достатъчно кърма имали само жените с голям бюст 
Не позволявайте на близки и познати да ви влияят и втълпяват страхове! Четете по време на бременността, че после не остава много време  Успех мамчета!

Съгласна съм с точките на авторката, само по т.2, хм, бих внимавала. Сама пишеш, че бебето се е родило едро, а ти не си едра, може в твоя случай секциото да е било наистина по-добре, или поне не се обвинявай. И двамата ми сина са родени по 4кг нормално, но след първото раждане бях близо месец на легло, хем ме водят широк ханш.

Бих добавила и "не яжте за двама, няма нужда от 20-30кг отгоре". Дори и да ги свалите, което, ако кърмите не става веднага, стриите и отпуснатата кожа може да си ги носите цял живот.

Аз от кърменето свалих за 2 седмици излишните 2 килограма.Но и те бяха малко де!Качих само 8.Аз бях от тези които наблягаха на качествената храна вместо на количествената такава.Предпочитах повече плодове и зеленчуци пред месата.

Е, браво на теб! Първият път качих 30кг, от всичко ми се ядеше, постоянно. Втория път - 20кг. Сега гаденето още ме мъчи вечерно време, до скоро беше постоянно, но плюсът е, че само коремът расте.

Аня, секциото май беше необходимост в моя случай кактто казваш...  но ми беше  криво доста. Мислила съм живот и здраве като дойде време за следващо дете, дали ще се дам без бой и ще легна на масата... ( когато извадиха бебето ми, след малко ми казаха колко тежи, анастезиоложката, която си говореше с мен ми каза " честито , следващото ще е четири  кг и триста") като се познавам, ще настоявам пак до последно. ..

И аз бих искала да споделя моя опит. Не за кърменето,има и други критични точки. Моето бебе (вече пораснало) беше много ревливо, дали от колики, или просто особеност на нервната система, не разбрах...А ние бяхме едни стресирани млади родители, страх ме беше да нося бебето по стълбите на ръце. Излизахме за по час на ден. Моя съвет, осъзнат много късно - разхождайте бебето много, особено в първите месеци. Това ги държи в унес(количка или слинг), хем облекчава техните мъки, хем дава малко спокойствие на родителя. Щях да си спестя много нерви, ако го знаех...

Anna_V , поне доколкото съм чувала, ако майката има 1 секцио, много трудно се навиват докторите, второто дете да е с нормално раждане. Нямам представа какви са им съображенията, но съм чувала, че е рисково.

giada on the road , мерси много за съвета, много е полезен наистина...Аз все още силно се надявам моето да не е от много ревливите, ама божа работа

Не се навиват заради възможна руптура(разкъсване) на матката на мястото на предния разрез.Повечето искат да са минали поне 2 или 3 години от предното секцио,но някои взимат превантивни мерки и не позволяват нормално раждане.

Здравейте. Относно разходките, искам да ви попитам след колко време и по колко време е подходящо да се разхожда зимно бебе- терминът ми е за 9 февруари и се чудя кога изобщо бих могла да го извеждам или може би отначало да оставям прозорец отворен за по 5 минути? 

Зависи какво е времето, понякога февруари е необичайно топъл.
Моят термин е края на февруари, 10-тина дни сигурно бих изчакала и ако не е дъждовно, мъгливо, ветровито се опаковаме за разходка. В снежно време бебетата много добре си спят на въздух, моите съм ги извеждала като бебета, но са били малко по-големи (малкият ни син е роден края на септември, значи на 2-3м е бил).

Ами да дано тази зима февруари да е по- мек, защото в последните години забелязвам, че точно около 5-10 февруари е страшна зима. Направило ми е впечатление понеже моя рожден ден е на 7 февруари и почти всяка година при нас (североизточна България ) обявяват бедствено положение, доста люта зима си имаме. Каквото е такова, при всички случаи бих се възползвала от някой слънчев ден, въпреки притесненията ми. 

Абсолютно съм съгласна с важността на разходките. Изведох бебо навън когато беше на 10 дни (той е октомврийско бебе), детето просто се чувстваше прекрасно. Спеше спокойно в количката, излизали сме всеки ден, с изключение на дните в които е валяло сняг или пък е имало мъгла. Дори и за 30 минути да е, разходката е важна. Относно кърменето - аз нямам голям опит за съжаление. След раждането имах тежко усложнение, което наложи прием на антибиотици в болницата. Бяхме там 7 дни, в 5 от които аз нямаше как да кърмя заради АБ в организма. Кърмата ми слезе на 3тия ден, веднага започнах да се цедя, но за съжаление всичко изцедено отиваше в канала... Противно на очакванията ми, че акушерките ще ми кажат да не се мъча, те ме насърчаваха много. На 5тия ден, когато ми донесоха бебчо една от тях без да я моля дойде, седна до мен и ми показа как да го държа, как да го улесня да се храни и изобщо много ми помогна. Дадоха ми препоръки, за стимулиране - ядене на супи, млека, ядки и т.н., цедях се както се казва "на сухо", само и само да тръгне прословутата кърма. Прибрахме се вкъщи, но за жалост малчо се беше понаучил, че от шишето е много по - лесно да се яде и се сърдеше много когато го сложех на гърда. Започнах да цедя и да давам от шише, само и само да приема кърма, а не АМ. Изкарахме така 2 месеца, наддаваше много добре, когато накрая не знам по каква причина просто не можех да му смогна на количество. Той искаше по 100-120мл., а аз цедях по 60-80... Отново се започна със сухото цедене, но не се получиха нещата... една сутрин станах и не можах да изцедя и 10мл., това беше края за съжаление. Имах голямо желание, не съм имала проблеми с разранени зърна, всичко ми беше ОК, но просто не се получи. Също и за броя хранения - педиатърката в родилното - "През нощта няма да го учиш да яде, даваш му вода или чай...  "  Да бе да... малкия ядеше по 8 пъти на ден, през 3 часа. Ако реши да спи повече през нощта не съм го будила, както иска той. В крайна сметка спря нощното хранене в края на 2ри месец.  Аз съм от привърженичките на даването на вода, не мога да си представя да не давам вода на детето до 6ти месец например (всеки сам решава за детето си). За водата от двете педиатърки в родилното чух и двете теории - за и против даването на вода, в последствие нашия педиатър подкрепи даването на вода, но и да не го беше подкрепил - аз пак щях да предлагам, пък бебо ако иска да пие. Относно "бабините" съвети за храненето - не съм слушала нито майка си, нито свекърва си (тя искаше да му давам кисело мляко, когато беше той на 3 месеца, че било полезно, ягоди на 6 месеца, че като ги бил гледал и тя решила, че му се яде...  ) Захраних го на 6 месеца, постепенно, проблеми не сме имали до момента с нито един вид храна. Като грешка може би отчинтам факта, че и до ден днешен той не заспива сам. Трябва да си до него, да те хване за ръката и така заспива. Имаше период, в който го слагах в креватчето, той разглеждаше и заспиваше... Но това беше за кратко, може би месец - два. Надявам се да се отучи с времето, оставяла съм го сам, на светната лампа, ляга, задрямва, но в момента, в който влезеш в стаята и очите са отворени и няма успокояване... Също така не е учен да спи на пълна тишина. Сестра ми научи племенниците ми да спят на абсолютно тъмно и тихо и сега, когато са по - големи е ужас - не може да отвориш дори вратата без да ги събудиш.   Детето ми не е от ревливите, т.е. когато плаче има причина - глад, мокър памперс, болка в корема, топло му е или му е студено. Винаги съм го гушкала и до момента нямам проблем с това, той не се опитва да се налага и да се глези. Защото пак по теориите на свекърва ми - "Не го гушкай, ще го научиш на ръце, ще го разглезиш и т.н." (като че ли тя ще го гледа и ще го разнася по цял ден) - за това мами, гушкайте бебетата си и им се радвайте, докато все още можете да ги гушкате преди да са пораснали...  Това е моя опит, поне до колкото се сещам в момента, може и да пропускам нещо, но тези неща се забравят толкова бързо, че...