Бебе още си стои Мама си чака отдавна да го гушне, а на него му харесва още в нея Но вече напрежението нараства ... Иска ми се всеки момент да започнат контракциите и да тръгна към болницата. Стискайте палци, момичета много скоро да има новини, че не ми се чака и ден повече ... дето се казва се притесняваш всичко да е нормално и наред да не родиш преждевременно. викам си айде в деветия съм, мога още първия ден да родя, а особено седмица преди термина вече съвсем нямаш търпение...дните преди него пък тотално ми се объркаха от чааакане станах на чакалня а нищо друго - освен едно прекрасно естествено раждане не ми се иска! Та друго освен да си почакам не ми остава. подскоци малко на 2-3 пъти правих, йок чакам си водите и контракциите и това е! Търпение му е майката, какво да правим. Малко се тонизирах, че се бях сдухала да стоя и да чакам 
От снощи му се моля направо - да излиза даже преди дни още си му викам - айде време ти е ... да е живо и здраво детето - ще се появи друг е въпросът, че мама му вече иска всичко да е свършило. Отдавна преживях носталгията по коремчето, което ще ми липсва и изобщо невероятното чувство да бъдеш бременна. Гледам, но не виждам - чувам, но не слушам стана мойта работа. Мисълта ми все в предстоящото 
Главата ми беше бъкана от мисли, кога как.. ама хайде.. да се свършва, голямо чакане, бях полудяла.Затворя ли очи само за това мислех и чаках. Добре ,че родих 3 дни преди термин и не преносих,че не знам с това мое лудо чакане И носталгията по коремчето си мислех,че съм преживяла, но уви още си ме гони 
Препоръчани теми
