Не е по темата "консултации с адвокат", но съм чела някъде, че при децата с аутизъм е по-голяма концентрацията на хора с психични заболявания (не само шизофрения или отделни психотични епизоди, а различни - вкл. депресии, тревожни разстройства, биполярни разстройства и т.н.) между роднините им в сравнение с общата популация. Което е логично, явно има някакви общи предразположения за едните и другите, без непременно ако при бабата проявата е една, при внука да е същата - явно играят роля много гени в съчетание. По-точно никой не може да каже, не е съвсем ясна генетичната основа нито на едното, нито на другото заболяване.
От друга страна, както немалко баби шизофренички имат здрави внуци, така и в немалко семейства, като моето и на мъжа ми, никога не е имало близки роднини с психиатрични диагнози (за далечни няма как да знаем, но и там, доколкото знаем, няма), а и нашият син е с аутизъм, на почти същата възраст е. Поне няма кризи, слава богу, но от време на време, когато нещо не е на кеф или е гладен, решава изневиделица да нашамари някое непознато дете в магазин (днес), в асансьора (преди няколко седмици), при логопеда и т.н. или да оскубе или блъсне сестра си примерно.
По същество - май за кой знае каква ефективна защита не се сещам. Ясно ми е колко е неприятно, ясно, че не е утеха това, че много бивши си говорят подобни неща зад гърба един на друг пред децата...
Ако изпълненията на таткото стигнат дотам, че доказуемо да влияят на психическия комфорт на децата, би могла да се иска промяна на мерките за лични отношения - да речем, в твое присъствие или за по-кратко време.
В много тежките случаи въздействието върху психиката на детето, макар и без пряко насилие (крещене, обиди, заплахи) върху детето, вероятно би могло да се квалифицира и като домашно насилие, но честно казано, в описания случай, а и в повечето подобни случаи, на мен ми се струва пресилена евентуална такава квалификация. Без да твърдя, че това поведение е нормално.
Послепис. Ако все пак решиш да опиташ по линията на домашното насилие, мярката може да бъде и не забрана да доближава децата, а задължаване да участва в разни програми с психолози и т.н. Не знам обаче реално какво представляват тези програми, какво се предлага.
Виж целия пост
От друга страна, както немалко баби шизофренички имат здрави внуци, така и в немалко семейства, като моето и на мъжа ми, никога не е имало близки роднини с психиатрични диагнози (за далечни няма как да знаем, но и там, доколкото знаем, няма), а и нашият син е с аутизъм, на почти същата възраст е. Поне няма кризи, слава богу, но от време на време, когато нещо не е на кеф или е гладен, решава изневиделица да нашамари някое непознато дете в магазин (днес), в асансьора (преди няколко седмици), при логопеда и т.н. или да оскубе или блъсне сестра си примерно.
По същество - май за кой знае каква ефективна защита не се сещам. Ясно ми е колко е неприятно, ясно, че не е утеха това, че много бивши си говорят подобни неща зад гърба един на друг пред децата...
Ако изпълненията на таткото стигнат дотам, че доказуемо да влияят на психическия комфорт на децата, би могла да се иска промяна на мерките за лични отношения - да речем, в твое присъствие или за по-кратко време.В много тежките случаи въздействието върху психиката на детето, макар и без пряко насилие (крещене, обиди, заплахи) върху детето, вероятно би могло да се квалифицира и като домашно насилие, но честно казано, в описания случай, а и в повечето подобни случаи, на мен ми се струва пресилена евентуална такава квалификация. Без да твърдя, че това поведение е нормално.
Послепис. Ако все пак решиш да опиташ по линията на домашното насилие, мярката може да бъде и не забрана да доближава децата, а задължаване да участва в разни програми с психолози и т.н. Не знам обаче реално какво представляват тези програми, какво се предлага.
