Тия мъжове значи!
И нашата работа е такава. Само, дето мой мъжо е късметлия, че тук няма раждане вкъщи. Иначе, ле-ле-е-е, какво ли щеше да бъде! Вярно, че втория път смених и лекар, и болница часове преди да родя и видях сговорчивата ми, търпелива и винаги усмихната половинка пред нервен срив, ама все пак...
Този път съм си наточила зъбките да посрещна малката душица във водица. Туй поне си го имаме тука в Загребачко. В събота съм на консултация и ще поразпитам по-подробно. Иначе открих един хърватски сайт с форуми, точно като нашия и смело и решително се опитвам да си преведа какво си споделят тукашните мами по темата. Действително разказват нещо за забавяне, но на мен това ми е добре дошло. И без друго Иван Иванича насмалко да го родя в колата, какво ли ще бъде сега!