Да нормално е! 
Виж целия пост
Чувствате ли се и вие така.
- Публикувана: 4 март 2006, 18:58 ч.
- Последно мнение: 6 март 2006, 01:08 ч.
# 31
5 март 2006, 19:33 ч.
параноя е 
и ме ме гони, искам да се избавя от тези мисли но немога и това е. Каката не съм я оставяла да спи при бабите до 2 год. сега вече е на 4 и съм малко по-спокойна, като я оставям. А бебето, не бих го дала с преспиване никъде, а вечер ако излизаме някъде е след като са заспали(естествено бабата в нас да ги гледа).
Виж целия пост
и ме ме гони, искам да се избавя от тези мисли но немога и това е. Каката не съм я оставяла да спи при бабите до 2 год. сега вече е на 4 и съм малко по-спокойна, като я оставям. А бебето, не бих го дала с преспиване никъде, а вечер ако излизаме някъде е след като са заспали(естествено бабата в нас да ги гледа). 
# 32
5 март 2006, 19:44 ч.
Всяка майка си мисли, че никой не може да се грижи за отрочетата така както самата тя!Това е и самат истина, но не трябва да се вманиачаваш.Все пак не може да си НЕПРЕКЪСНАТО и само ти с бебето.КАжи си изискванията и изобщо всичко на този който ще го гледа и отпусни душата.Едва ли някой от близките ти мисли лошо на бебето 
Виж целия пост
# 33
5 март 2006, 20:24 ч.
Не само ами прибави и чувството за вина,все едно,че съм я изоставила и като се прибера съм направо гузна.Чувствам се така и когато поради различни причини/домакинствам,занимавам се с гости.../ не съм прекарвала дълго време с нея, да си я гушкам и да и пея,да си играем или да и приказвам....Даже после си я взимам от креватчето нагушкам я казвам и многократно колко я обичам,побърквам я от целувки и ми се успокоява съвестта.
Виж целия пост
# 34
5 март 2006, 20:38 ч.
И аз се чувствам така когато го дадем,една такова ми е пусто,постоянно поглеждам при креватчето му и пазя тишина,щото все си мисля,че спи 
Но чак пък да не мога да се забавлявам...Е,разбира се,че мисля,постоянно ми е в главата,но си се забавлявам,понеже и без това друга възможност нямаме да излезнем само двамата заедно с мъжа ми
Виж целия пост
Но чак пък да не мога да се забавлявам...Е,разбира се,че мисля,постоянно ми е в главата,но си се забавлявам,понеже и без това друга възможност нямаме да излезнем само двамата заедно с мъжа ми
# 35
5 март 2006, 20:47 ч.
Аз май не се притеснявам толкова... По начало имам доверие на този, на когото оставям детето си, нали аз съм избрала точно на него сда го оставя?! Мисля, че успявам да се откъсна от мислите за детето за известно време и това не ме кара да се чувствам виновна, даже напротив, като се върна при него ми е още по-приятно! Някой може и да ме упрекне, но аз вътрешно съм убедена, че имам право на време само за мен. Ако не е така, един ден как ще позволя детето ми да иска време само за себе си?! А този ден ще дойде... 
Виж целия пост
# 36
5 март 2006, 21:01 ч.
Хем се притеснявам, хем се чувстам виновна... Още не мога да се отпусна, когато съм без него. Имам чувството, че никога няма да спра да се тревожа.
.
Виж целия пост
.
# 37
5 март 2006, 21:09 ч.
Когато го оставим при майка ми и баща ми обаче ми е много спокойно,при свеки другия месец ще ни е сефтето да го оставим,но незнам.....ще ми е неспокойно,незнам защо,а нямам някаква особена причина,но ето....може би защото ще е доста по-далече....
Виж целия пост
# 38
5 март 2006, 21:20 ч.
и аз съм така. Споко! Само на татко му съм по спокойна да го оставям! Не че изобщо често го оставям сам де...май почти не се случва , а и е за не повече от 1 час до сега....
Виж целия пост
# 39
5 март 2006, 21:43 ч.
Да, нормално е. Горе-долу на вашата възраст за пръв път се разделих за повече от няколко часа със сина ми - за 4 дни, за да отидем на вилата и да отпуснем малко. Е, казвам ти, просто изнервих всички - през 5 мин. обяснявах колко ми е хубаво (лятото на вилата до басейна), обаче, ако и детенцето ми беше до мен, щастието щеше да е пълно 
Виж целия пост
# 40
5 март 2006, 22:01 ч.
Същата работа съм....май при мен си е майчина ревност от свекито,някакъв синдром
Виж целия пост
# 41
5 март 2006, 22:07 ч.
Напълно е нормално.Не се притеснявай, не те гони параноята.И при мен беше така.Но най-интересното, че като родих второто не изпитвах същите чуства.Може би, защото знаех, че няма нищо страшно в това, да си оставя детето за час - два или цяла нощ.
Виж целия пост
# 42
5 март 2006, 23:24 ч.
И аз смятам, че е нормално, но при мен беше така първите един-два пъти. Сега съм спокойна, не знам, преодолях го.
Когато е с татко си изобщо и не я мисля, знам, че всичко е наред. Когато я оставям на бабите, повече се притеснявам те дали са добре, защото тя има навика да отказва да яде като ме няма и това ги хвърля в потрес. Но не звъня. Знам, че ако има нещо, ще ме потърсят, а и веднъж го направих и събудих таман приспаната беба:)
Само още не мога да си помисля да я оставя за цяла нощ на някоя от бабите, но и това ще стане като поотрасне
Виж целия пост
Когато е с татко си изобщо и не я мисля, знам, че всичко е наред. Когато я оставям на бабите, повече се притеснявам те дали са добре, защото тя има навика да отказва да яде като ме няма и това ги хвърля в потрес. Но не звъня. Знам, че ако има нещо, ще ме потърсят, а и веднъж го направих и събудих таман приспаната беба:)
Само още не мога да си помисля да я оставя за цяла нощ на някоя от бабите, но и това ще стане като поотрасне
# 43
6 март 2006, 01:08 ч.
Всички са минали по тоя път ... аз още го минавам, ама .. трудно е. Първия път като излязох за час, мислех че ще ми се пръсне сърцето, че съм я оставила. Е, пооправих се и за няколко часа вече съм я оставяла на свеки, но за нощ не сме се делили досега ... А като се сетя че след месец тръгва на ясла и познай кво ми е ... 
Виж целия пост
Препоръчани теми