Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Проблеми с ученето, или какво знаем за дислексията! - 5

  • 91 626
  • 757
# 15
Ама друго се питам? До кога все ще му се разясняват въпросите и дали ще дойде някога момент, в който той сам да се сети какво трябва да направи.Обикновено, на въпроси -посочете неверните твърдения, се обърква и колкото да повтарям,че е необходимо да внимава и чете няколко пъти въпросите, засега няма ефект.

kalona - не си задавай такива въпроси. За всички е по-добре - и за теб и за детето. Нещата се развиват и постепенно придобиват своята същност.
Ще дойде момента сам да се сети, но до тогава му трябва помощ и подкрепа.
Няма да е като при другите деца, и колкото по-бързо го приемеш и разбереш, толкова по добре и за двете страни. Няма как да ти го обясня, сама ще го разбереш. Просто върши каквото ти диктува сърцето и щади детето. То е най-потърпевшо.

... но иначе с граматиката е трагедия... но след като приключим домашната вече е излязло от главата й.

в Нов Български университет за студентите с дислексия дават удостоверение, за да не се взимат предвид граматическите и пунктуационните грешки по български и други писмени базови предмети. Защото там всички учат български език, независимо от специалността. Това не е случайно, имай го предвид.
Виж целия пост
# 16
Тази тема, повдигната от Тео 777, е полезна /или би била, ако се пише в нея по същество/.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=813923.new#new
Виж целия пост
# 17
Маргели, знам за НБУ и че само там признават дислексията, но имаме много време да добутаме дотогава - на първо място тази година има матури и се чудя дали да я пускам изобщо, после смятам да се концентрираме само върху следващите матури след 12 кл. и да оставим математиката, която ни е трагична. И все пак си мисля и се чудя няма ли възможност да научи простите сметки поне не за друго, а за нейно собствено удобство.
Някой пробвал ли е с джъмп мат - сега се чудя дали ще помогне.
Искам да помоля Дороти да ми каже откъде мога да си намеря Церебрум Композитум - питах тук-там няма никъде.
Виж целия пост
# 18
От Германия само. С приятели.
Виж целия пост
# 19
Маргели, знам за НБУ и че само там признават дислексията, но имаме много време да добутаме дотогава - на първо място тази година има матури и се чудя дали да я пускам изобщо, после смятам да се концентрираме само върху следващите матури след 12 кл. и да оставим математиката, която ни е трагична. И все пак си мисля и се чудя няма ли възможност да научи простите сметки поне не за друго, а за нейно собствено удобство.

Ina - пускай детето на матури, като й обясниш, че е само за да види какво представляват. Да трупа опит. Питай Дороти за моя опит с матурите след 7 клас. По едно време всички мами в темата за 7 клас, стискаха палци само за нас. Беше вълнуващо, притеснено и много подкрепящо. Всичко е възможно. Важен е опита, рутината. Така порастват децата. А математиката - това е болна тема. Просто трябва да са грамотни, лека полека. Стремете се към базови неща, основни познания. Докъдето може, ако се налага давайте назад и после пак малко напред. Борба!
Виж целия пост
# 20
Margeli,  Hug!
Благодаря ти за подкрепата и за всяка дума, която изписваш тук . Наистина ми помагаш, а и не само на мен!   bouquet  bouquet  bouquet

Благодаря и на всички останали!    bouquet  bouquet  bouquet
Виж целия пост
# 21
едно благодаря и от мен - много пъти съм изпадала в абсолютна безнадеждност и твои постове са ме вадили от нея, аз най-много си блъскам главата какво ще работи това дете като порасне - как ще се издържа, тя е и мн. притеснителна - не знам, но като си помисля затова и мн. се натъжавам, няма особени таланти, не обича дори да излиза навън - от година и нещо е само на лаптоп, тел. и телевизор-това са й най-забавните неща засега
Виж целия пост
# 22
Ина26,

има доста занаяти, за които не е  необходимо да имаш високо IQ или много знания, за да се справяш добре с тях. Детето само ще си намери пътя, но според мен е по-важно да се работи в посока превенция на социалната изолация. От изключителна важност е детето да умее да общува нормално, да има приятелил Защото приятелите от детството, училището /университет дай боже/ са добра тренировка за контактите с бъдещи колеги, шефове и т.н.
За пример мога да тима един мой колега, когото наблюдавам от години. За възможностите му /имам предвид професионални, интелектуални/ мога смело да твърдя, че са повече от посредствени. Как е стигнал изобщо до университет и т.н вече не искам да коментирам. Но ... този човек е най-обожавания и може би най-уважавания от всички колеги в офиса. Изключително добра и чиста душа и наистина умее да те предразположи,  че всички търсим компанията му. Не знам как го прави, но винаги е заобиколен от приятели, на рождените му дни стаята му се оказва тясна, та трябвя да ходим на "смени", за да му честитим  Laughing
И трябва да ти кажа, че тези му качества му помага изключително много в професионален план ...
Твоето момиченце от малка ли е по-затворена, неконтактна или в последствие се изолира??
Лично мен ме интересува много отговора на този въпрос, тъй като марката ми госпожича, която е с маркери за бъдещи образователни датруднения засега (и то по-малка) е много общително и контактно дете. Дете, което всички и големи и малки обожават. Но си мисля дали това ще остане така и  в бъдещер дали няма да се изолира от останалите, ако се депресира, че примерно не се справя, че не ги разбира и т.н. и това в крайна сметка да я накара да се затвори.
Понакога тя ми напомня точно на колегата, който ти описах, ако се приближим към група деца от градината поне 5-6 децо се зотичват към нея да я поздравят или нещо да й кажат и редовно, когато се взимаме от градината си забравя раницата, и някое друго детенце тича да й я донесе, та си мисля, че с оглед на ситуацията това не е чак толкова лош вариант. Така че, според мена ,да си позитивен, да имаш много приятели, да умееш да комуникираш добре, така ,че хората сами да търсят компанията ти си е .. умение, капитал.
Виж целия пост
# 23
Извинете ме за многото грешки, от бързане са, нямам дислекция  Joy
Виж целия пост
# 24
...аз най-много си блъскам главата какво ще работи това дете като порасне - как ще се издържа, тя е и мн. притеснителна - не знам, но като си помисля затова и мн. се натъжавам, няма особени таланти, не обича дори да излиза навън - от година и нещо е само на лаптоп, тел. и телевизор-това са й най-забавните неща засега

Ina,  и всички останали сладурани  Wink
няма да ви лъжа, нито ще ви заблуждавам. Не съм го правила и до сега.

Относно бъдещата реализация на детето, хиляди, милиони пъти съм си блъскала главата, страховете са като триглава ламя, особено призори, в 5 часа сутринта, тогава всичко ми е изглеждало безнадеждно. Сякаш само аз имам истински, сериозни и непреодолими проблеми.
Но идва сутринта, новия ден ... светлината... тя е всичко което ни трябва, светлината. Светлина в душата, очите и сърцето.
И тогава поемам дъх и вървя напред, заради нея, моята светлина в живота. Заради нейното утре.
Защото не мога да зная какво ще се случи в бъдеще. Но мога да се боря днес. И го правя. Нито е лесно, нито мога да го обясня. Не е кой знае какво геройство, просто вътрешна необходимост.Просто го правя.
Да не мислите, че съм някакъв свръх човек, Нищо подобно, Аз съм един чувствителен и уязвим човек, Но детето ми дава сили и кураж. И вървя напред.
Та това е момичета. Не случайно ви писах разни чужди мисли и примери, Те са ми давали сили в тъмнината.
Защото наистина от твоето дете може да излезе един Томас Едисон или Чърчил, нищо не се знае. Не можеш да съдиш от детството за бъдещия живот. Но дори и да не излезе, това не е най-важното, достатъчно е само да направиш истински човек. Това не е малко, напротив, това е единственото важно на този свят. И тогава, точно като този не толкова интелигентен колега на dream09 всички ще искат да са до него, защото всички търсим чистотата, благородството и добротата. Без значение колко си успешен.

И второто, още по-болезнено за мен е социалната изолация. Ето това не мога нито да преборя, нито да й помогна. Тя е много социална, иска все да е навън, да се среща с хора, да общува, да пътува...
Но те не я искат, нейните връстници. И това много й тежи.
Ако детето ви има приятелчета, радвайте се и го поощрявайте. Защото самота наистина е проблем.
Но и това го приемам и търся начини да помагам. Не че се справям. Там трябва (за съжаление) сама да се справи.
Имаше едно приятелче, много възпитано дете, изглеждаше,... но много лошо се отнесе пред други хора. Ударът беше подъл и жесток. Не си посипахме главата с пепел, продължихме...
Защото всеки може да падне, силата е в това да се изправиш.
Сега си намери друго приятелче в университета. Дано!

Така че момичета, нито сте единствените изпълнени със страхове, нито сте сами.
Падаме, ставаме и продължаваме...
Виж целия пост
# 25
Наистина dream , съгласна съм с теб- колко е важно човек да умее да създава добри отношения с хората. Това обаче не е лесно дори за нас, които нямаме инфантилност и дислексия. Що се отнася до твоя колега- това е дар, носи го тоя талант в душата си. Това не се възпитава, или го имаш, или -не. Можеш обаче да възпиташ у детето умения за  създаване на добри връзки, позитивност. Това зависи и от самото дете- т характера му, от личностните му качества-доколко ще се поддаде на възпитание .
И пак всеки случай е толкова индивидуален.  Ние много се местехме, от град в град от едно жилище в друго. Въпреки това  е имал с кого да си играе. Като цяло обаче си играе с по-малки момчета или с момичета на неговата възраст. Момчетата , които са му връстници имат други интереси, по-груби са, но понякога и с тях успява да се заиграе.
Искам да ви кажа, че дете на моя близка момиче- без обучителни трудности по цяло лято стои в къщи на компютъра.
И още нещо- когато се преместихме в ново жилище и приятелите му останаха в старата махала, всеки ден съм го водила с колата там да си играе и го прибирах вечер. Когато отиваме на почивка или екскурзия се старая да му организирам компания. Не знам дали е правилно, но така съм правила.
Иначе, Margeli, права си,  животът ни е изправил пред една нелека житейска задача. Същите въпроси, които си задавате вие си задавам и аз. Кураж и напред. Ще падаме и ставаме с тях и не знаем с Божията помощ откъде ще дойде късмета, откъде нещо ще се отключи.  Praynig

Задавам си един въпрос- цялото това състояние на нашите деца - дислексия, диспраксия, дисграфия ,  и всичките дис-  +инфантилност според мен има някаква физиологична причина. Не може всичко в тоя организъм да работи добре, а да има такива затруднения. Това се дължи на нещо. Някой има ли диагноза? Правили ли сте някакви изследвания- ЕЕГ, ЯМР ? Разбрах, че в Дания и Австрия има клиники, които се занимават с такива деца и могат да поставят диагноза, но не знам координатите.
Хубав ден от мен! Hug
 
Виж целия пост
# 26
Задавам си един въпрос- цялото това състояние на нашите деца - дислексия, диспраксия, дисграфия ,  и всичките дис-  +инфантилност според мен има някаква физиологична причина. Не може всичко в тоя организъм да работи добре, а да има такива затруднения. Това се дължи на нещо. Някой има ли диагноза? Правили ли сте някакви изследвания- ЕЕГ, ЯМР ? Разбрах, че в Дания и Австрия има клиники, които се занимават с такива деца и могат да поставят диагноза, но не знам координатите.
Хубав ден от мен! Hug

Моето на 2.5г. направи фебрилен гърч и тогава обикаляхме невролози като луди. Правиха му ЕЕГ и казаха, че някакви Алфа вълни са му.. ох вече не си спомням какво точно беше, но "работели" повече от нормалното.
Виж целия пост
# 27
Алфа-вълните са с честота 8-12 херца и се наблюдават, когато човек е буден, но напълно спокоен (отпуснат с отворени очи, или пък ако съзерцава нещо) и при затворени очи. Появяват се и при полусън, т.е. в междинната фаза непосредствено преди заспиване и след събуждане. В подобно състояние хората изпадат и когато гледат телевизия, кино, видеоигра или са пред компютъра.

Навизането в Алфа-състоянието представлява мост между съзнанието и подсъзнанието. Човек може да се научи да го използва, което от една страна е много полезно за здравето, като осигурява мигове на спокойствие и почивка на тялото и ума и спомага за премахване на стреса, а от друга – има благоприятаен ефект върху развиването на творческите способности. В алфа-ритъм човек има осъзнаване, но не се извършва активно преработване на информация.


Тия наште калпазани да не функционират в алфа-нивото?  ThinkingСпокойни откъм време, на "ти" с технологиите, с добра интуиция, творчески способности, осъзнати, но не преработват информация.... Ето ги на - те са... Затова се изтървам да и крещя на моята - да я върна в Бета - да се събуди демек...
Виж целия пост
# 28
Не знам, моето по- скоро щъка из всички нива както му дойде.  Laughing

Почнахме да се учим да пишем буквите разделно, да са по- близки до текстове, които се четат. Така определено не прави грешки, които да се налага да задрасква и коригира постоянно. Установих, че объркването при писането при него идва основно от свързаното писане на ръкописните букви.
Несвързано пише по- бавно /не е свикнал така, понеже/, но пък в пъти по- четливо. Смятам лятото да овладеем новото писане и ще си караме така. Кръглите му елементи при букви и цифри си стоят ръбести, но определено са по- ясни.
Виж целия пост
# 29
 Въпросът ми беше според вас има или няма връзка между обучителните затруднения и социалната изолация. Затова исках да разбера от малки ли са така или с течение на годините се случи?? Доколкото разбирам от постове ви такава връзка има. Аз мисля по-същия начин и за това съм решена за в бъдеще ако се наложи, да влагам повече средства не в частни уроци, а в обучения на т.нар. емоционална интелегентност, в уменя за общуване - посещения на психо тренинги, групи и т.н. С образователната ни система ще се справим с общи усилия, така или иначе, с или без, уроци съм приела факта, че тя няма да  бъде от особено успешните ученици. Та си мисля, че би било по добре ако се наблегне, ако се развива това, което при моето дете е дадено (умението да комуникира) и да не позволя да го изгуби. Защото това неизбежно според мен ще се случи. Нашите децата обичат да играят с по-малки защото нивото на сложност на игрите при тях е по-ниско. Аз наблюдаван малката как предпочита вече игри с деца на 3.5 и 4 години. При по-големите просто не ги разбира в дълбочина и това й пречи да се включва активно (е, зависи и от типа на играта).
Иначе да, darena, способността да се общува е умение, талант -  аз напълно съм съгласна и като такова би могло да се развива. И да, факт е, че хора без подобни затруднения също могат да  са не достатъчно контактни, без приятели и т.н.
Margeli ,  всички се опитваме да бъдем оптимисти, за да помогнем на децата си.
- Ето това не мога нито да преборя, нито да й помогна. Тя е много социална, иска все да е навън, да се среща с хора, да общува, да пътува...
Но те не я искат, нейните връстници. И това много й тежи.
-
Може би и при вас ще помогне някакъв вид психотерапия, психотренинги, индивидуални консултации и т.н.  Твоята госпожица вече е голяма и може да анализира от какво има нужда, какво би й било от полза. Поразрови се в  нета..
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия