До каква възраст е нормално да се реве без сериозна причина

А каква е твоята стратегия за справяне с три деца извън контрол? Ако трябваше да направиш такова риалити, какви щяха да са методите?

Аз в таймаут слагам по-малко за провинения и повече за застрашаващи неща. Има едно ниво на игра, в което детето трябва малко да се спре. Жертвам безлимитното себеизразяване в името на това да не си счупи главата или нещо по-ценно.

И още някои правила:
- Таймаутът е очакван, предупреден е, че ако има някои действия, може да се очаква таймаут
- Таймаутът модифицира поведения, преди да са станали епични бели- затова казвам, че таймаутът не е наказание. С таймаута правя така, че да не се стигне до нужда от наказание.

Хм, навикът на детето да манипулира има по-страшни последствия от това да обиди родителя. Може да е лош навик за цял живот.

В работата ми контрол губят често по повече от пет деца едновременно. Само таймаутът помага.

Интересно ми е Андариел дали със същата страст мрази и Мери Попинс и Бавачката Макфий.

Щото и там не дойде добрата фея да агитира майката как сама трябва да се справи и да говори ли говори с децата си...

Колкото до риалитито, гледала съм 2 епизода, просто го споменах като референция. Иначе сигурно и Сиърс го е писал, че и Спок и кой ли не. Всъщност книги специално за отглеждане на деца не чета, няма и да чета, от други места си правя изводите.

Мери Попинс е сюжет, типичен за британската култура (от миналото, а и сега), в която родителите не обръщат внимание на децата си и ги неглижират съзнателно, защото смятат, че имат по-важни дела.

Колкото и да е готин и високохудожествен романът, не мисля, че някой тук се идентифицира с герои от него.
Тук сме по-големи мекушавци, детелюбци и въобще.

Не е въпрос на страх, а че по този начин се поощрява и затвърждава това поведение и манипулирането чрез рев става основен метод за въздействие на околните.
Не е все едно дали малкият Иванчо, плачейки, получава още един шоколад, или порасналата вече Марийка изнудва с рев мъжа си да ѝ купи още един чифт обувки, а че и двамата се опитват (и често успяват) да манипулират и странични хора по този начин.
Като родител не ми е било приятно някои деца да получават завишени оценки, защото избухват в горестен плач при всяка оценка, различна от 6. И учителите им пишат незаслужените шестици, "за да не плачат". Неумеещите да манипулират по точно този начин обаче остават реално оценени.
Или дете, дошло на гости, да започне да плаче (на мен), че иска най-новата, току-що подарена за рождения ден играчка на моето дете, което още не е успяло да ѝ се нарадва. И майката да си прави пас, очаквайки явно добрата леличка да зарадва детенцето ѝ и да му я подари, за да не плаче.
По-късно "плачещите манипулатори" постигат и други неща в живота, прецаквайки неумеещите да постигат своето чрез плач балами.

Моите не са стигали до тръшкане и непрестанно мрънкане. Аз не мога да понасям ревящо дете и в един момент толкова ми дожалява, дори когато съм много ядосана. Стараех се общо-взето да са в добро разположение на духа, да се занимаваме с нещо, или те да играят заедно. Или си говорех с тях, дори когато бяха в мучащия период - детето мучи, и аз муча, само че сменям интонацията, мимиката и жестовете; сега като се замисля, страшно много невербална комуникация, докато бяха съвсем мънички. А и две деца с малка разлика нямат много време за рев и тръшкане. И не, нито те са някакви идеални деца като от рИклама, нито аз съм някаква майка като от рИклама. Гледах да оставям у тях усещането, че са важни за мен, да има внимание и за двамата. Все пак, това са моите деца, а не съм учителка в детската градина, където съвсем други са целите и задачите. С времето те сами започнаха да се отделят, да търсят собствено пространство и време, но винаги, винаги съм била на разположение. Напук на всичко, което се говори за това как майката трябвало да се отделя и да отделя децата от себе си. Природата си го прави съвсем нормално - с възрастта децата сами се отделят, но винаги те държат под око да не им изчезнеш.

Предполагам, че всички в темата правим разлика за плач с цел манипулация и плач поради други причини. Само за Mamacita и авторката не съм сигурна или поне аз така разбрах от тезите им.

Може би наистина правилната дефиниция е загуба на контрол. При група от деца го има стадния принцип. Отшумява кога по-рано, кога по-късно, но единици са истински нелечимо разглезените.  

Децата, които се разплакват за дреболии, когато са насаме, и те ли са глезени терористи, които манипулират, и кого точно манипулират?

Мери Попинз не я мразех, но докато я четях си мислех, че никога не бих оставила децата си на такава жена и се питах къде са родителите на тези деца, защо ги оставят с тази. Бавачката Макфий не я зная що за персонаж е.

А на работа не виждаш ли същото, Сийке? Отива някоя колежка и рИве на началника колко й е тежко, колко кредити има, как не знам какво... или пък се подмазва на шефа. Аз така като гледам "плачещите манипулатори" доста добре се справят в живота, явно стратегията им е печеливша. За съжаление нито аз, нито децата ми, нито родителите ми са от тях.

Когато децата са в група наистина стадното надделява - едно като редне, и поне още едно започва.

С малката забележка, че ако с рев се постигаше всичко в живота, всички щяхме само да ревем и никой нямаше да си мръдне пръста за нищо. Обаче... обществото приема за неадекватни хората, които реват за да постигнат нещо, и не ги взима насериозно.
Наученото да реве дете, като възрастен няма да бъде избрано на интервю за работа, ако ревне, че му трябва работата. Ще бъде изпратено с най-добри пожелания при специалист. И то напълно основателно.

Леле каква трагедия - аз възрастен, който реве за работа не съм виждала, нищо че доста интервюта съм правила за различни позиции - от чистачка до шеф. Но явно не съм попаднала на подходящия таргет.
Рано или късно децата се научават, къде им минава номера и спират да реват. Но съществува възможност с тези тайм аути да спрат да реват изобщо, тогава ще питам възпитаващите ги, какво правят, но това не е мой проблем.

За мен рева е доста по-ползотворен от затварянето на емоцията вътре, защото тази емоция рано или късно избива. Да се пише добра оценка на дете, защото реве, не съм чувала, но може и да има - знам ли. Не ми пука обаче за чуждите деца, за знанията на моите към момента отговорност нося аз и знам за колко са им знанията и правя преценка на оценките. Те завишени оценки в първите класове се поставят и без рев, така че не е нужно толкова да се впрягаме за тези точно оценки.

има, има, аз зная за такива случаи - детето реве всеки път за петица, че вкъщи щели да го бият и т.н., на родителската среща учителката пита майката какво става, а майката гледа и не вярва на ушите си.

Ако под рев става дума за опит за привличане на вниманието на принципа "ако не ревеш, няма да ти дадат да сучеш", такива ги има много попораснали бебета и възрастни хора. Емоционален рев от бяс, че не си успял да направиш нещо, или че не е станало на твоята, е нещо нормално при децата, но според мен не трябва да се бърка с това, което описах първо - хленченето и вдигането на шум около себе си, за да бъде обърнато внимание.
Имах ученичка, която ревеше като видеше, че се задава четворка вместо 5 или 6... ами премяташе ме с хленч как щели да й се карат вкъщи и да я бият. Мисля, че със същото поведение се движи напред в живота и сега. Имам колеги, които хленчат на шефовете за най-дребното нещо, правейки го да изглежда голям проблем, ами успяват да си наредят нещата и на всичкото отгоре да изглежда, че много работят и се сблъскват с непреодолими пречки, които без намесата на шефа на могат да бъдат отстранени. Това е и четка за шефа - колко съм умен и велик и как помагам на подчинените си.

Така че някои ревящи за всичко деца отрано изграждат модел на поведение на бягство от отговорност чрез прехвърляне на вината върху другите. не поставям под общ знаменател, едно дете плаче, защото е свръхемоционално, друго плаче, за да отклони поглед майка му от бебето в кошарката и да обърне внимание на него.

По-скоро се притеснявам за онези деца, които не плачат и не се оплакват. Разказ от инструктора по БЧК, когато си вземах шофьорската книжка - "Отиваме на мястото на катастрофа с много пострадали. И знаете ли на кого първи обръщаме внимание? Не на тези, които викат, защото който вика, за да привлече вниманието към себе си, значи е горе-долу добре. Първо гледаме тези, които не викат, които са в шок или припаднали, които нямат сили да викат, те са най-зле. Другите после."

Здравейте мами. Не успях да намеря друга подходяща тема да пиша за нашия проблем. Дъщеря ни е на 3,5 години. Чувствителна е и мнооооого ревлива. Като казвам ревлива, имам предвид следното - реве тихичко, понякога изнервящо силно и продължително, не се тръшка или нещо такова, но това отскоро почти всекидневно реване е кошмар. Снощи например рева от 11 до 12 ч. Имаме малко бебе почти на годинка. Според педито  е ревност и цялото ми внимание да е към нея. бебето да е по-назаден план. Пробвам и това, не се получава винаги, но дори и два поредни дни преди снощния рев да бяхме само с нея по разходки и пр. пак нищо не стана. Ходи на градина, не с особена охота, но определено й харесва там. Не реве като я водя или като  я взимам. Не зная какво да правя. Според педито детето си е нормално, това е от възрастта и от ревността. Търсих по форуми, но децата които ревът са по-малки от моето. Дали е бебешки пубертет? Ще следя темата и ще се радвам на отговори, пък дано наистина да е от възрастта и да го израсте, а пък аз и баща й да имаме здрави нерви.