До каква възраст е нормално да се реве без сериозна причина

Публикувана: 1 фев. 2015, 15:44 ч.
Последно мнение: 24 март 2015, 10:26 ч.

8 927
128

: )Деси : )

Потребител

# 15 1 фев. 2015, 17:24 ч.

Нека приемем ,че децата на авторката са о.к.
А другите подлежат на превъзпитание.И да престанем да се обясняваме за естествени неща и да слагаме епитети на децата.
Жал ми е ,като плачат.На 5,15,50г жал ми е.Щом плаче ,значи никакви стратегии не са помогнали да се справи.
Просто зов за помощ.Безсилие.
Явно се изискват повече усилия да изчистиш нечия сълза отколкото да да го класифицираш и обидиш и коментираш

Виж целия пост

A

Пристрастен

# 16 1 фев. 2015, 17:53 ч.

Дори да не реве, ще използва други стратегии за справяне, които могат да са деструктивни. Ревът не е деструктивна техника, тя не е агресивна или автоагресивна. Това дете може да обърне дебелия край и вместо да реве, да стане агресивно към себе си или другите. Тогава по-доволна ли ще бъдеш?

Между другото, психологът не е автомонтьор - развали ти се колата (детето) и ти го караш на сервиз (кабинета на психолога), за да го фикснат.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 17 1 фев. 2015, 18:03 ч.

Jesus, по повод твоя въпрос се замислих кога се прекрачва границата, при което от рев, породен от някакъв базов дискомфорт (както е случаят с бебетата) се заменя от тръшкане и лигавеене. И всъщност, добре би било родителите да не си затварят очите за тази граница, защото последиците падат върху тях и децата им.

Виж целия пост

Watercolor_m

Ентусиаст

# 18 1 фев. 2015, 19:55 ч.

Много ще ми е интересно да разбера, какво има предвид Jesus... при изказването, че в нейното семейство хленченето и ревът без причина не се толерират. Всъщност не познавам родители, които да толерират подобно поведение по какъвто и да било начин, но въпреки това го има и то е доста често явление. Ето сега е моментът като родител и педагог тя да ни разкрие тази тайна, което вярвам ще е от огромна полза за всички четящи, стига разбира се методите да са хуманни и да не водят до намеса на социалните.

Виж целия пост

J

# 19 1 фев. 2015, 20:08 ч.

Цитат на: miramar в нд, 01 фев 2015, 19:55

Всъщност не познавам родители, които да толерират подобно поведение по какъвто и да било начин, но въпреки това го има и то е доста често явление.

А аз познавам. Даже почти не познавам родители, които не толерират поведението.

Всеки път, когато детето ти се разреве за нещо, което си му забранил/а, и ти му го дадеш или започнеш да го увещаваш и да му отвличаш вниманието... то разбира, че ревът води до получаване на желаното или най-малкото до внимание. А като получи внимание, ревва двойно по-силно, защото усеща, че е в правото си, щом не са го набили досега...
Не казвам да се бият децата, но поне да видят някаква по-остра реакция от твоя страна, за да разберат, че а) няма да получат желаното нещо сега по обективни причини, независимо дали ще реват и б) реването не е начин/метод/способ за постигането на каквото и да било и не е приемлив, предизвиква още по-лоши неща и изобщо няма място в ежедневието.

Аз имам навика, ако някой ми ревне за нещо, не само да не му го дам, а и да наложа някакви последствия за самото реване. Реве се за сериозни неща, не ей така между другото за каквото ни скимне, че не ни кефи.

Виж целия пост

A

Пристрастен

# 20 1 фев. 2015, 20:10 ч.

Ти сериозно ли?

Виж целия пост

A

# 21 1 фев. 2015, 20:20 ч.

....
може и да не е много по темата, но се сетих за една случка от преди час (на площадката до нас) - една майка така се разкрещя на детето си, че чак аз се изплаших...а детето (момиче на 5-6-7г, не го видях добре) просто не искаше или не можеше да мине покрай една локва, и цопна в нея...не е било нарочно със сигурност, но реакцията на майката (крещене все едно е настъпил края на света) и думите накрая "ей сега ще те пребия" ме накараха аз да застана на нокти... детето не ревна...явно е свикнало с подобно отношение...но това ли е начин за възпитание!? newsm78

newsm78

Виж целия пост

Watercolor_m

Ентусиаст

# 22 1 фев. 2015, 20:43 ч.

Цитат на: Jesus... в нд, 01 фев 2015, 20:08

Цитат на: miramar в нд, 01 фев 2015, 19:55

Всъщност не познавам родители, които да толерират подобно поведение по какъвто и да било начин, но въпреки това го има и то е доста често явление.

А аз познавам. Даже почти не познавам родители, които не толерират поведението.

Всеки път, когато детето ти се разреве за нещо, което си му забранил/а, и ти му го дадеш или започнеш да го увещаваш и да му отвличаш вниманието... то разбира, че ревът води до получаване на желаното или най-малкото до внимание. А като получи внимание, ревва двойно по-силно, защото усеща, че е в правото си, щом не са го набили досега...
Не казвам да се бият децата, но поне да видят някаква по-остра реакция от твоя страна, за да разберат, че а) няма да получат желаното нещо сега по обективни причини, независимо дали ще реват и б) реването не е начин/метод/способ за постигането на каквото и да било и не е приемлив, предизвиква още по-лоши неща и изобщо няма място в ежедневието.

Аз имам навика, ако някой ми ревне за нещо, не само да не му го дам, а и да наложа някакви последствия за самото реване. Реве се за сериозни неща, не ей така между другото за каквото ни скимне, че не ни кефи.

Да, да, на теория е така, но на практика... Горе долу и аз така процедирам, но не се радвам на същия чудодеен резултат. Напротив - борбата е безмилостно жестока, а докога не знам, честно казано сили нямам вече. Дали моите трудно схващат или твоите са от другата по-податливата порода, това едва ли ще разберем тук.
Всъщност за случаите споменати в началото едва ли точно това е решаващо. Моите деца вкъщи се държат по съвършено различен начин от навън сред чужди хора. Там са "мъже" и се държат изненадващо адекватно за възрастта си, но щом аз или баща им сме наблизо се започва с глезондренето, което както казах не само не толерирам, но и наказвам, но що пък да не се пробват за н-ти пореден път.

Виж целия пост

M

Mamacita Bandida

# 23 2 фев. 2015, 08:58 ч.

Цитат на: Andariel в нд, 01 фев 2015, 20:10

Ти сериозно ли?

И аз сериозно. Не че ще го набия. Обаче ако видя, че се задава торнадо от емоции, го пращам в стаята му, да се поуспокои малко. Буквано му казвам- я иди да охладиш.

Съответно най-тежкият период продължи да кажем 4-6 месеца, в които малко по малко сам се научи да разпознава моментите, когато "пали". И започна да се контролира.

Ако ревне навън, имаше моменти на- знаеш ли сега защо няма да ти купя еди-какво си? защото се глезеше и ревна. Като повторих 10-ина пъти, епизодите се разредиха и спряха.

В крайна сметка това е полезно и за самото дете, защото и за него не е приятно да е вечно готов да ревне. Буквално свиква да е с добро настроение. Да, човек може да си модифицира навиците на настроенията и е лошо, ако е изработил навик да е негативен.

Виж целия пост

Ентусиаст

# 24 2 фев. 2015, 09:07 ч.

Аз не разбрах авторката кво я интересуват чуждите деца? Rolling Eyes

Rolling Eyes

newsm78

Mamacita Bandida , за пореден път ме... впечатляваш!

Цитат на: Mamacita Bandida в пн, 02 фев 2015, 08:58

Буквално свиква да е с добро настроение.

Rolling Eyes

Виж целия пост

Потребител

# 25 2 фев. 2015, 09:15 ч.

Цитат на: Mamacita Bandida в пн, 02 фев 2015, 08:58

В крайна сметка това е полезно и за самото дете, защото и за него не е приятно да е вечно готов да ревне.

Това нещо не се ли оправя в бебешките години още? Явно някъде нещо е изтървано, за да учиш 5 годишно да е в добро настроение.

Днес моето рева, защото след 2 седмици вкъщи отново е на градина. От снощи е кисел и си реве, но не изпада в истерия. Не съм му се карала, не съм го оставяла да се охлажда, говорихме си за градината, за приятелите му там, за ангажиментите на всеки. Обяснявах му, че и на мен ми се криво като съм на работа след дълга почивка. Послъгах го, че и котката ще ходи на градина. Mr. Green

Mr. Green

Виж целия пост

A

Пристрастен

# 26 2 фев. 2015, 09:16 ч.

Децата в общи линии са нормално в добро настроение, когато покрай тях нещата са добре. Започнат ли да изпадат в лоши настроения, и то все по-често и все по-дълго, значи нещо вкъщи, в градината, в училище и т.н. не е съвсем наред. Да, децата си изживяват своите вътрешни кризи, но при тях емоциите се сменят много бързо и са нетрайни, което за тях е добре, защото неприятните емоции бързо отминават.

Между другото, много от възрастните, и то по нашенско, говорят за детството си така, че им е липсвало това да изразяват емоциите си вкъщи, както и да виждат изразени емоциите на родителите си. Оттам започва изкривяването на нещата. Не казвам детето да се държи като отвързано и да не признава никого и нищо, но на твърде много места децата трябва да имат сериозен самоконтрол, поне с близките си могат да бъдат по-открити. А често се получава така, че вкъщи трябва да се контролират, и те компенсират с твърде голямо доверие и търсене на отклик у чуждите хора.

Виж целия пост

M

Mamacita Bandida

# 27 2 фев. 2015, 09:51 ч.

Цитат на: Ceca в пн, 02 фев 2015, 09:15

Цитат на: Mamacita Bandida в пн, 02 фев 2015, 08:58

В крайна сметка това е полезно и за самото дете, защото и за него не е приятно да е вечно готов да ревне.

Това нещо не се ли оправя в бебешките години още? Явно някъде нещо е изтървано, за да учиш 5 годишно да е в добро настроение.

Много фактори са. Първо, да кажем, че беше "трудно" бебе, което имаше тенденция да реве. Второ, някъде и аз обърках нещата. Трето, когато беше на 2 годинки напуснах баща му, но още отпреди това му се беше вкоренил един навик да реве. Той беше първо внуче на свекървата и много, много чакано. Съответно имаше непрестанни пътувания и посещения, в които му стопяваха лагерите. Никакъв рахат и мързел за детето, всичко това го уморяваше, изнервяше и свикна да е превъзбуден и кисел.

Скрит текст:

След това бавно и постепенно, с израстването, започнах да се опитвам да намалявам това киселеене, докато го сведа до отделни изблици, които пък се научи да контролира. Така че да, имаше ранни пропуски и влияния, които не бяха оптимални за бебе и дете.

Но честно казано, има и възрастни, които трябва да се обучават наново и да им се реформират емоциите, защото също са свикнали да реагират негативно и вече им е станало характер.

Сега новото бебе реагира по друг начин: всичко й харесва. Обличаш я- усмихва се. С баткото беше- рев за всичко, от най-малкото до най-голямото. Отгоре на темперамента му го газираха допълнително и работата стана експлозивна. Да не говорим, че е типичен мъж, като е гладен, става зъл.

"Децата в общи линии са нормално в добро настроение, когато покрай тях нещата са добре"

Дяволът е в подробностите. Защото за съвременното градско дете нещата фундаментално не са "добре". Синът ми би се чувствал отлично с повече природа, с повече физическа активност, но начинът на живот изисква някои компромиси. Но със сигурност няма да се втурна да ровя из дебрите на дълбинната психология и емоционалния пейзаж, ако видя, че всъщност просто му липсва движение и природа. Така че това с възпитаването и говоренето е по-скоро компромис, който компенсира липси, които дори не виждаме. Със сигурност майките, които са изритвали децата си на двора да играят, изобщо не е трябвало да се занимават с емоции, сензорни разстройства и други особености на клетъчно отглежданите деца.

Виж целия пост

A

Пристрастен

# 28 2 фев. 2015, 10:01 ч.

В общи линии ти сама си го описала - трудно дете, то си е било такова от бебе. Тип нервна система. "Трудните" деца стават и "трудни" възрастни. Може външно да показва друго, но винаги ще избие. Това е положението! Ти все още не можеш да мръднеш ок собствените си възгледи, центрираш се в себе си, а не се отваряш към детето.

Виж целия пост

M

Mamacita Bandida

# 29 2 фев. 2015, 10:09 ч.

Дори не бих казала, че е тип нервна система- буквално е тип тяло. Много силен физически, с много енергия. Както вече писах, в някои типове среда изобщо няма да е "труден", а ще е много щастлив и положителен. Други деца пък ако ги пуснеш в неговата любима среда, ще станат мрънкаливи и ужасни.

Затова не искам изобщо да се отварям към детето- защото нито една от тия дефииниции не е реална, те са просто относителни, щрихи към ситуацията.

С тази "трудна" и груба физика може да постигне всичко, с някои трудности. Ще има талант за едни неща, за други- не. Затова аз ще си остана с моя свят и възгледи, а той от тях ще подбере каквото му пасва.

Така че да, не се интересувам от неща, които не са реални, а са само имена и са напълно относителни. Просто го пускам в неговата среда, когато мога. Не държа да съм чак толкова дупе и гащи с децата си- но синът ми не е от моята порода и това е ОК. Гледам компромисно да контролирам някои неща, но е ясно, че няма да дирижирам всичко.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Бебешко акне

1 797
7

Детско здраве

Сърцебиене и бодежи

4 251
17

Здравословни проблеми

Главозамайване и шум в ушите

4 065
8

Профилактика

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.