Здравейте,
Ето ме и мен:) Днес вече мога да си седна на дупето и веднага сядам да разказвам:)
Та на 13-ти ме приеха, защото малката Елена не искаше да излиза. Оказа се, че съм с 4см разкритие, а аз дори не сам разбрала какво са контракции.Прегледаха ме и решиха, че сутринта ще ми сложат хапче да предизвикат раждането. И така, след задължителните кръв, урина и клизма (която се оказа не толкова страшна:)) в 8.00 ми сложиха хапченцето. И като се почнаха едни контракции - олеле мамо. Веднага ме сложиха на апарат да следят тоновете на бебето и контракции, като ме успокоиха, че те (контракциите)няма да стават по-силни - да, ама не. Към 9.00 ми спукаха водите и ме закараха в предродилна зала - и там контракцитене не само, че станаха по-силни, а и много зачестиха, дотолкова, че да си поискам упойка. Оказа се, че вече разкритието е 8см и няма време за упойка. И продължихме още известно време в същия дух. Всичко добре, обаче разкритието не мърда, а тоновете на бебето почнаха да падат. И тогава се почна напъването - ама как да стане глава 10см да излезе през отвор 8см?! Качиха ме на гин. стол сложиха ми упойка и са извадили бебка с форцепс. Нищо не помня, но като се събудих първата ми мисъл беше за нея - чувах я да плаче, но дали беше добре....? Наоколо се виждаше едно младо момиче - акушерка. Тя ми показа бебето и ми каза данните - 3900, 50см, в 14.05h и каза, че всичко е наред . Честно казано мен винаги ме е било страх от форцепс, но ето, че моето бебче се роди така и е живо и здраво, а ако знаеш само как се усмихва...
Всичко ме болеше, а аз бях на върха на щастието. Момента не може да се опише с думи. Сега спиме, мен всичко ме боли, не мога да ходя и все лежа, но като я погледна и забравям за всичко лошо.
Поздрави на всички!
Виж целия пост
Ето ме и мен:) Днес вече мога да си седна на дупето и веднага сядам да разказвам:)
Та на 13-ти ме приеха, защото малката Елена не искаше да излиза. Оказа се, че съм с 4см разкритие, а аз дори не сам разбрала какво са контракции.Прегледаха ме и решиха, че сутринта ще ми сложат хапче да предизвикат раждането. И така, след задължителните кръв, урина и клизма (която се оказа не толкова страшна:)) в 8.00 ми сложиха хапченцето. И като се почнаха едни контракции - олеле мамо. Веднага ме сложиха на апарат да следят тоновете на бебето и контракции, като ме успокоиха, че те (контракциите)няма да стават по-силни - да, ама не. Към 9.00 ми спукаха водите и ме закараха в предродилна зала - и там контракцитене не само, че станаха по-силни, а и много зачестиха, дотолкова, че да си поискам упойка. Оказа се, че вече разкритието е 8см и няма време за упойка. И продължихме още известно време в същия дух. Всичко добре, обаче разкритието не мърда, а тоновете на бебето почнаха да падат. И тогава се почна напъването - ама как да стане глава 10см да излезе през отвор 8см?! Качиха ме на гин. стол сложиха ми упойка и са извадили бебка с форцепс. Нищо не помня, но като се събудих първата ми мисъл беше за нея - чувах я да плаче, но дали беше добре....? Наоколо се виждаше едно младо момиче - акушерка. Тя ми показа бебето и ми каза данните - 3900, 50см, в 14.05h и каза, че всичко е наред . Честно казано мен винаги ме е било страх от форцепс, но ето, че моето бебче се роди така и е живо и здраво, а ако знаеш само как се усмихва...
Всичко ме болеше, а аз бях на върха на щастието. Момента не може да се опише с думи. Сега спиме, мен всичко ме боли, не мога да ходя и все лежа, но като я погледна и забравям за всичко лошо.
Поздрави на всички!
и да е достойна за името си 
, да спинка 
и да пълни памперсите. 