Минута е много

Нямам ли график съм жив зян 

График не, но рутината ми носи усещането за стабилност. Не обичам да ми се нарушават ежедневните традиции.

То рутината, поне при мен, е вид график, такова е естеството на работата ми.

Имам време за нещата, които обичам и нищо от това, което правя не ми тежи. Работата си е работа. Отделям си време за детето, всъщност за него винаги имам такова. Гледам филми, чета книги, пиша си във форума, говоря си с приятелки, пред уикендите излизаме по семейно нанякъде. График нямам, тъй като имам незаменима помощ - майка ми и не ми се налага да бързам за да сготвя или изчистя. Вечер в 10 с детето си лягаме и най-късно в 10,30 вече съм заспала. По-малко от 8 часа сън - абсурд. Сутрин съм кукуряк и така. Грях ми на душата, ако се оплача.
В интерес на истината не обичам някой да ми нарушава рутината, тоест спокойствието. Много държа на него.

Ставам в 5.55. Пия кафе с половинката. Сега голямата 10 годишна е първа смяна, само закуска приготвям. Събуждам я и я разпределям на половина ми. Аз събуждам другата дребна...Обичам се, гримирам се, прическа докато то се облича и закуска.  Вземаме друго дете за градина.
С най-голямо удоволствие отивам на работа работя всеки ден нещо ново с приблизителен график и планирани командировки. Само на моменти много новите неща ме хвърлят в паника. Ако мога стоя повече на работа - работя с най-голямо удоволствие (  мога и от къщи, но не винаги ми е спокойно).   Иначе го играя разносвач на деца по мероприятия.  Вечер готвене, вино...говорене с тримата ...Котката, хамстера и кучето и те си чакат тяхното.. Книжка в леглото, комбинирана с гушкане.
Харесва ми живота. Благодарна съм.

В момента съм майчинство с дете на 1г. и 8м. Всичко е обвързано с него и неговото ежедневие. Ставам в порядъка на 6.30- 9 ч. Когато се събуди малчо, тогава и аз. Ставаме, правя си кафе и започвам- тоалета му, дрехите, закуската. През това време пия бързи глътки и се събуждам. Следва моят тоалет. Обикновено предиобед си свършвам домакинската работа- чинии, пране, сушилня, готвене. Ако е хубаво времето, има и разходка. Ако не е-  след като сложа яденето на котлона или във фурната четем книжки, оцветяваме, играем, гледаме детско или слушаме песнички. Обяд и малчо е в кошарата. Това вече е моето време- доскоро четях книга или стоях на лаптопа, но сега имам изпити( уча магистратура) и залягам с учебниците. Ако през нощта е бил неспокоен и съм ставала много, лягам с него.
Към 17.30 се прибира ММ. Изхвърля боклука и пазарува. Ако е хубаво времето, пак сме навън. Ако не е- игри с детето, книжки, тв, лаптоп.
Лягаме си, когато заспи дребчо.
Ако е почивен ден и съм на лекции моите функции ги взема ММ, а аз съм в университета.
Ако не съм на лекции, ежедневието е почти същото, но с помощта на ММ. Той се върти покрай малчо, а аз освен домакинската работа отделям време и за фризьор, козметик, маникюр.

Като бях малко много ми харесваше предаването

Аз нямам късмета да работя за себе си или да почвам работа на обяд, но пък за сметка на това е флексибъл т.е. Днес мога да работя 8 часа, а утре 6. Мога да отида в 7.30 , мога да отида и в 10.

Парите са ми едни и същи, както и сроковете, така че предпочитам да ходя от 8-4.30/5.

Иначе, ставам към 7, оправям се, оправям детето(много ме дразни всяка сутрин с претенциите си), мъжът ми слава богу сам се облича

Тръгваме, оставяме детето, оставям мъжа, заканвам се на работа. Пия кафе, пуша цигара, започвам работа. През деня ми се иска най-малко шест пъти да разбия нечия мутра, но си оставам само с желанието. Работя, работя, работя. Тръгвам си, вземам мъжа, вземаме детето, прибираме се. Вечеряме. Обикновено някакви неща останали в хладилника от уикенда(знам, звучи ужасно), или си приготвяме нещо набързо, ама трябва да е много бързо и да не е пържени яйца.
През това време планираме какво ще правим след като се наядем. След вечеря, вече нямаме сили да правим нищо, освен да седим и да гледаме в точка, най-често в пикселите на телефона или телевизора. Да, сменяме се да си играем н детето. Тя по принцип и сама може да се занимава, но аз се чувствам силно виновна, че нямам сили и се напъвам да учим букви, да пишем, да правим театър от разни картони и да подскачаме...
Така,... По някое време обикновено към 8 вечерта, се качваме горе с детето, мием се зъби, дупе, лице , ръце, квото има и лягаме. Тя заспива, аз си мисля как сега слизам и почвам да оправям кочината... Да, ама не. Обличам си пижамата и аз.
Кочината стои до уикенда. Пера, чистя, бързо, щот гледам да излезем на въздух.

Честно казано, преди бях голям педант относно чистотата. От едно известно време, сякаш съм се предала. Предпочитам да изляза с детето и мъжа си, отколкото да стоя цял ден да лъскам вратички и да гладя. Ми не съм канила никого, пък някой ако реши да се виждаме, обикновено излизаме навън.
Просто нямам сили... Дете се вика can't be bothered 

Гладенето отдавна е забравена дейност. Ако си наредиш добре нещата на сушилня, излизат като гладени. Представям си да трябва да гладя всички парцали, които пера всеки ден: та то няма да ми остане време да спя. Освен това повечето дрехи, които купувам, нямат нужда от гладене. Силно ви препоръчвам да преосмислите нуждата от гладене.

Нямам сушилня, но дрехите, като ги прибера от простора ги сгъвам без гладене и прибирам. Така или иначе ми струва безсмислено да са изгладени и сгънати, предвид образуващите се от сгъването ръбове. Гладя по 1-2 дрехи, когато ще ги обличам на предходната вечер или на сутринта и изгладените и чакащи обличане остават на закачалка, а иначе не съхранявам дрехи на закачалки освен 1-2 официялни и рядко обличани рокли и ризи.

И аз не гладя-простирам така,че като ги събера да са като изгладени. Поопъвам ги малко и оправям някъде,ако има гънка,докато са влажни. Дори нямам ютия. Ако имаме някакъв повод,което е рядко,давам на свекърва ми. Тя е шивачка и знае по-добре. 

И аз не обичам да гладя. Добре, че не ми се налага често да го правя.

Това е моята тема ... като войник съм. Ставам 5.50, зареждам котела, правя кафе, храня котките, приготвям закуска за кучето и децата, помагам на свекървата да се облече, ако има нужда простирам  - това до 6.30. Събуждам децата. След половин час караници, защото той е припрян, а тя -мудна, в 7.00 потегляме. Те на у-ще, аз - на работа. Работното ми време е 09.00 до 18.00, но пристигам към 08.00.  Прибирам се към 18.30-19.00.  Готвя 2-3 пъти седмично за 9 човека (ако броим и бебето -10), защото толкова сме вкъщи. За мъжа ми отделно, че е вегетарианец. След вечеря - повърхностно чистене, понякога гладя и през седмицата. За децата почти не остава време  , но поне са големи вече.
Та така, с всяка следваща година имам чувството, че денят се скъсява и времете все не ми стига. А не е като да не съм организирана..... Не обичам да ми се нарушава ритъма, но имам крещяща нужда от почивкаааа .... ако може сама за 2-3 дни на някой пуст остров.

Доскоро графикът ми беше следният - ставам в 6,30, душ, кафе, грим, гладене на 3 ката дрехи - за мен и за децата. Събуждам ги около 7, за 20 минути трябва да са измити, облечени и да тръгнем около 7,20, да мина да ги стоваря до детската градина и до училище и да ида на работа от 8 до 17. В 17 часа тръгвам, вземам синчето от градина и каката от апартамента на баба и дядо, или от тренировка, или от английски или където там се е мотала, отиваме да пазаруваме, прибираме се към 18 час,ако нямаме други задачи. Готвя и ги пазя да не се сбият. Слава богу, майка ми ми помага с чистенето, иначе не знам как бих се справила. Мъжът ми работи на смени и графикът му не е удобен да прибира децата, така че аз съм натоварена с това

През топлите месеци след училище/градина ходим в парковете, по заведения, да се видим с приятели или просто да се помотаем по улиците.  Сега карам тежка трета бременност и предимно лежа, ставам само да закарам децата и да ги прибера.
Парите ни стигат да си обслужваме кредита (нямаше как да не го теглим...уви), да си плащаме сметките, да поддържаме две коли и общо взето, да живеем нормално без да се оливаме в харчове. Не сме капризни и предпочитаме да отделим пари да идем някъде, вместо да си купим нови парцалки.

Айяла, шапка ти свалям...бягай веднага някъде на почивка!!!!

На мен времето ми стига за всичко! Работя 2 на 2, от скоро си намалих и с 2 часа работното време ( сега вече се прибирам към 22 часа, имам една цигара време за приказки със свекърите и половинката). Когато съм 2 дена на работа никакви задължения нямам освен да си ходя на работа..  Работата ми е такава, че успявам и през това време да измисля какво ще готвя, кога ще ходя на фитнес, кога ще изляза с приятелки илибобщо взето правя си график за двата почивни дни. Обикновето вторият ден след работа съм минала и съм напазарувала каквото ми е нужно за манджите. На другият ден ставам към 9:30 - 10:00 часа, правя си кафе и откарвам така докато не минат новините, после готвене, перални, чистене, вечерта време за фитнес и кафе с приятелки, на другия ден разходки, учене, готвене за 2 дена и ми остава доста свободно време.. даже се чудя още какво да свърша    Обаче когато се падна да почивам в неделя заедно с мъжът ми не пипаме трън домакинска работа, отдаваме се на нас, срещи с приятели, вечеря на вън 

Ставам в 6.30, на спирката съм в 7, в офиса съм в 8. Докато пътувам - чета или си плета  Работя, тръгвам в 17.00, в 18 съм вкъщи. кърмя, кърмя, кърмя. Ям. Кърмя, приспивам.
Събота и неделя - зависи, понякога си работя другата работа, но по-често съм си с детето и пак - кърмя, играя си, кърмя, играя си и така 
ММ основно готви. Понякога в неделя пазаруваме на едро, може би веднъж месечно, иначе имаме магазинче във входа и след работа там пазаруваме набързо.
Няма такива удоволствия като ходене насам-натам, много рядко ни се случва, малко е малкото още, а да дам 30 лв на гледачка, за да дам аз 50 на кино, баси скъпото кино ще ми излезе.
Иначе ММ си ходи на футбол веднъж седмично, сега ще правят отбор и най-вероятно щяло да стане два пъти, щото и мачове имали.