?Въпроси всякакви за СО?

Когато ме одобриха на последната ми работа, правехме опити за второ дете повече от година. Бях с ясното съзнание, че се опитвам да забременея, но и с ясното съзнание, че нещата не се получават от днес за утре. Та опитите за бебе, за жалост, могат да продължат години наред. И през това време да стоя без работа ли?!
Одобриха ме, назначиха ме, забременях седмица преди да ми изтече изпитателният срок. Казах на работа 3-4 месеца след това, когато вече бях на постоянен трудов договор( не заради договора, разбира се, така се стекоха нещата).
Постоянният трудов договор и държавната работа, където работех, не попречи на прекия ми началник да се опита да ме разкара. Накара ме да подпиша молба за напускане по собствено желание. Не му мина номерът, разбира се, не съм толкова неориентирана в КТ.
Работих почти през цялото време след раждането и по време на майчинството, по граждански договори. останах на същото работно място 7 години и още щях да съм там.

От това да те подозират дали си бременна или скоро ще забременееш, още по-гадно е да си с дете на 1- 2 години и да те дискриминират заради това, че детето щяло да се разболява и ти да отсъстваш. Нищо, че им обясняваш, че има кой да ти го гледа и няма да отсъстваш. С голямата ми дъщеря така се наложи да си търся работа, когато тя стана на 1 г. От 5-6 интервюта, първата реплика беше- имате ли деца, колко са големи? Ааа, то много малко, ще се разболява....Един-единствен не попита и ме взе. Не съм си вземала нито един ден болничен за две деца за целия си стаж.
Но има и хора, които откровено злоупотребяват с работодателите си. Все пак тези хора искат някой да работи, не всеки ден да търсят кой да замества.
Моят съвет е- търси си работа, нещата си се нареждат. Няма как да знаеш предварително какво ще стане.

Аз нещо не схващам идеята на Шарки, ама нейсе.
Сега се сещам един ден в бивашата ми работа шефа ми как тръгна да ми обяснява как работниците са прецакани, защото данъците се удържат въху заплатата бруто, докато за работодателя данъците се начисляват само върху печалбата.

А мен ме взеха на работа защото имам три деца Нямало да излизам повече в майчинство

Всъщност повечето работодатели нямат нищо против, че дългогодишни служителки забременяват, някои даже се радват от чисто човешка гледна точка. Ама все пак е малко прекалено да очакваш да ти се радват, докато реално нищо не си допринесла за фирмата и за джоба на работодателя, за някои дейности наистина реално няколко месеца ги обучават служителите и хвърлят ресурс от време и пари за това - обучаващи, на които трябва да им платят за това, обучавани, на които все пак трябва да плащат някаква заплата и т.н. Ако забременееш малко преди края на изпитателния срок и съобщиш, когато вече си на постоянен договор, може и да работиш след това до раждането и след това да бързаш да се върнеш от лоялност, или пък да работиш от вкъщи, ако спецификата на работата позволява. Обаче в повечето случаи бременните не се презорват да работят, излизат в болничен и стоят в майчинство 2 години, че и повече, след което пак имат нужда от обучение, а мястото им се пази и през това време някой ги е замествал и трябва да го шитнрш този някой, ако нямаш възможност да го назначиш на друга позиция, въпреки, че реално е работил и обучен повече от бременната и после родилата. Вече ти е докарал повече печалба, за разлика от хипотетичните бъдещи печалби от лоялната майка. Леко съм скептична, че има толкова много жени, които са лоялни, работливи и кадърни, обаче все се налага бременни да си търсят нова работа или да забременявст след месеци на новата. Повечето би трябвало вее да си имат работа, където да са доказали кадърността си и лоялността си.

Скоро, по-обективно мнение от жена не съм виждал.
* не намирам тиквон дет сваля шапка и/или целува ръка. Ако има, някой да ме светне, ще се върна да сложа.

За да не съм съвсем офф - монетата има две страни. Не че няма бастуни, но да се слага под знаменател всичко живо не е съвсем удачно. И това, че едикойси има опит с една фирма, чийто шеф е скапаняк, не означава автоматично, че в останалите 99 положението е 1:1. Естествено, винаги работодателя е чорбаджия-изедник.
Но личното ми мнение е, че описваните мръсници бяха твърде голям процент преди 15-20 години, по-малко преди 10-ина, докато сега, не че ги няма, но не са преобладаващата част.

Аз не съм казала, че моя работодател е чорбаджия-изедник, напротив, много е свестен човека. Работя в бяла фирма, с нормална заплата, нормално работно време. Е може да посъкрати малко обедната почивка и да свършваме по-рано вечер. Лично на мен моята работа не ми пасва на характера, обработвам данни, което ми е голяма скука, но това не прави работното ми място лошо. Хубаво е, и някоя по-спокойно натура ще цъфти.

Начи, ако засменяш работата, мое та земем при нас. Ще има повече екшън.

Пиша тук по 2 причини. Не ми се пуска отделна тема, едно и второ - приемам приятелите си за част от семейството.
Та, имам близка приятелка от дълги години. Имали сме и весели и трудни моменти, помагали сме си. Понеже нещата се развиха така, че вече съм с мъж и деца, а тя не, нямам време за обичайните излизания по женски, забавления и пр. Но, винаги съм била на нейно разположение при поредната драма с поредния мъж. Организирам домочадието, излизам, срещаме се, съдействам както мога. Това, което ме дразни напоследък е, че имам усещането, че се превръщам в кошче за душевни отпадъци. Т.е., когато има драма, ме търси и толкова. Конкретен пример: вече зо втори път се случва да се случват хубави неща при нея. В конкр случай - готино пътуване, за което разбирам от трети хора. А няколко дни преди това сме говорили и нищо не е споменала. Та, надявам се, че става ясно. Имам ли според вас повод да се дразня, че съм  приятелка само в моментите за драма или не? Как бихте постъпили на мое място?

Лично аз не познавам хора, които да се интересуват от моите проблеми (изключвам роднини). Повече са тия дето  непрекъснато се оплакват от нещо. Действат ми като енергийни вампири и често отбягвам такива. С каквото мога им помагам като съвети, ако имам подобен опит, обаче ако няма промяна или непрестанно мрънкат без промяна, кой откъде е

Чак да се дразниш, едва ли. От 1-2 случая трудно се правят генерални изводи. Но си имай едно на ум за в бъдеще.

Не знам, остава едно неприятно чувство. Може би наистина хората се променят с годините...

Ами не е приятно, но от друга страна приятелите не са само за купони, а и да споделим за проблемите си.
Може да пробваш ти да и споделиш някоя драма, да и се пооплачеш и да и видиш реакцията.

Променят се и как още.
Имам един другар от забавачката още. Едно беше на 15, друго на 25, трето на 35, а сега съвсем си е...
Грижи, проблеми, семейства, деца, друго и т.н. и т.н. Е, женка му допринесе сериозно, но човек си се променя, с помощ или без.

Мен не ме дразни когато някой се оплаква. Моите неженени приятелки също ме ползват за кошче за душевни отпадъци, но аз не ги преживявам и съответно не ме натоварват. Не ме и дразнят. Аз също съм с две деца, не мога никъде да отида, така че и да има повод за забавление пак не мога да се възползвам и за това не бих се ядосала, ако не ме поканят или пък ако не споделят.